Според екскурзоводите в експозицията докосването до предметите от някогашния български бит предизвиква интереса на всички без изключение. В музея учениците не само се връщат към изчезналата атмосфера на традиционния български дом. Беседата започва с информация за центъра на София, жълтите павета, сградата, в която е музеят - бившия Княжески дворец.

Малките "пътешественици" в миналото посреща и изпраща дърворезбованият таван на Знаменната зала, който догодина ще стане на 120 години.

"Беседите са различни за различните възрасти. На първокласниците например трябва да се обясни първо какво е "век" например, по-големи ученици пък са готови да поправят екскурзовода - ако кажеш, че византийското робство е било почти 200 години, те уточняват - 168", разказа екскурзоводът Лилия Николова.

Колегата й Румен Шонов и тя изнасят беседи освен на ученически, и на групи от чужбина. Но музеят, за който се предполага, че е най-интересен за чужденците, се оказва още по-интересен за българчетата. Някогашните предмети и ритуали забавно и истински ги приобщават към корените и традициите.

Учениците от частните училища имали за задача да нарисуват после предмет, който им е направил най-силно впечатление. Не се спирали пред едно и също, всеки си харесвал нещо различно - хурка, подница, долап, гъдулка.

Цените на билетите при нас са възможно най-ниски, казват уредниците в Етнографския музей, канейки на разходка в миналото не само най-малките. В музея се съхранява една от най-богати колекции дърворезба - около 4000 експоната от бита на българина от началото на XIX до средата на XX век.