В проучването са участвали 48 деца на възраст 5-6 години. Някои са говорели само един език, а останалите - два.

На участниците били разказани истории за деца, родени от англичани, но осиновени от италианци, и за патета, отгледани от кучета.

След това изследователите са попитали дали децата от разказа ще говорят на английски или на италиански, когато пораснат, и с какво ще се покрият патетата - с пера или козина.

Билингвистичните деца, които първо са учили един език, а след това друг, са имали верни представи за езика. Те са знаели, че детето, отгледано от италианци, ще научи този език. Те също така често са предполагали, че физическите черти и звуците, издавани от животните, се усвояват с опита. Но смятали, че патетата, отгледани от кучета, ще лаят и тичат, а няма да летят и крякат.

Тези, които са знаели само по един език, са мислели, че всичко е вродено.

А децата, които са изучавали 2 езика едновременно - че всичко може да се научи.

Учените са направили извода, че изучаването на език в ранна възраст влияе силно върху представите на децата за живота, пишат от БТА. Изследователите са на мнение, че хората, убедени, че всичко се предава по наследство, са в плен на стереотипи и предразсъдъци. Това може да формира у тях невярна представа за другите. Изучаването на втори език в ранна детска възраст вероятно помагада не се изграждат такива погрешни стереотипи.