Това стана ясно на пресконференция на екипа от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН, който е направил изследване по темата, предадоха БТА и БГНЕС.

Учените са изследвали оцветителите еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е 143, консервантът натриев нитрит - Е 250, добавката кофеин и 4-аминоантипирин - 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост.

Концентрация на такива опасни Е-та в храните има, например, в оцветените бонбони, сладоледи и напитки, както и тортите с многоцветна глазура. Те боядисват храните в зелено, синьо и червено.

Според доц. Георги Милошев - ръководител на Института по молекулярна биология, дори в дози, многократно по-ниски от сега разрешените, те създават риск от онкологично или друго заболяване.

"Изследваните добавки предизвикват увреждане в ДНК. За да няма увреждане в ДНК, тези добавки трябва да са в концентрации от 10 до 100 пъти по-ниски от сега разрешените", посочи той.

Учените са уведомили за резултатите от проучването си няколко български министерства, агенции и комисии, както и Европейската комисия и Европейския агенция по безопасност на храните /EFSA/.

Милошев каза още, че от EFSA са отговорили, че проучването на лабораторията "има някои слабости и ограничения". Научната публикация, посветена на проучването, ще бъде предоставена на постоянната работна група по генотоксичност към научния съвет.

Крайното становище на EFSA е, че научната публикация на българските генетици не осигурява нова информация, отнасяща се до оценката за безопасността на тези добавки, извършена досега от EFSA.

"Ако информацията не е нова за агенцията, защо досега не са предприети мерки за намаляване на токсичността на добавките или на употребата им?", попита обаче Милошев.

Екипът от БАН се нуждае от финансиране, за да проведе последващо проучване върху животни. Кандидатствал е по различни проекти, но досега от 2010-2011 г., когато проучването е завършило, отговор няма.