Примабалерината разказва защо се е обърнала към образа на световноизвестният приказен герой Пинокио:

Когато бях малка винаги се вълнувах от неправдите, които ставаха с децата, с които играех. На едно дете майката не разрешаваше да играе, тъй като не искало да закуси. На друго - баща му крещеше гневно, че е лош, тъй като не си е научил урока по смятане. А на мен ми се караха, че обличам официалните рокли на майка си и танцувам с тях пред едно огромно огледало, което имахме. Роклите се влачеха по пода и се закачаха в разни предмети. Веднъж за малко да падна по стълбите, защото реших да се покажа облечена с бялата сватбена рокля на майка си. Но това е нищо. Един ден събрах в нашия двор моите другарчета и решихме да правим куклен театър. Гардеробът на майка ми отдавна беше заключен и нямаше откъде да взема дреха, с която да играя вълшебница. Тогава разказах на приятелчетата си приказката за „Пинокио”. Те все още не я знаеха и ме слушаха в захлас. Взехме решение да я изиграем в двора. Сложихме едно перде на въжето, което за нас озачаваше театрална завеса и поканихме бабите и дядовците от къщите около нас...”