Американското издание "Ню Йоркър" посвети обширна хвалебствена статия на "Виктория" на режисьорката Майя Виткова – близо 2 години след премиерата у нас, пише "Площад Славейков".

В нея критикът Ричард Броуди, писал през годините за Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Самюъл Фулър, нарича заглавието "един от най-големите скорошни филми от жена за жени" и "съкровище на днешното кино".

"Виктория" стига до "Ню Йоркър" две години след премиерата си – на "Сънданс", когато през 2014-а стана първият селектиран в програмата на фестивала български пълнометражен филм.

"Виктория" проследява живота на три поколения български жени през последните години на социализма в България и първите на прехода. В него става дума за бебе, родено в края на режима, без пъп, заради което бива обявено за бебе на десетилетието и аплодирано от Тодор Живков (във филма – Георги Спасов). Според него малката Виктория е аватар на новия комунистически ред, в който бебета може да се раждат и извън утробата, оставяйки жените свободни да работят без прекъсвания за светлото социалистическо бъдеще.

"И само описанието на сюжета блести с изобретателността и емоционалния интензитет на филма. Това е страстно реалистична история, която в детайли описва животите на своите герои, но се базира на полети на фантазията, които Виткова реализира с помощта на прости, но радостно смели специални ефекти", пише Броуди в рецензията си.

По думите му предвид цялата си основа на политически и исторически фрустрации и утвърждавания, "Виктория" е изключително стилизиран филм, "с прецизно съставени и навременни изображения на деликатни и объркани хрумвания, тихи и лаконични диалози, които дестилират житейски страсти и копнежи в ужасните полутонове на прости фрази с блясъка на слънчева светлина, проблясваща по острие".

Критикът отбелязва като колко мощни естествени символи използва Майя Виткова телесните течности – кръв, кърма, околоплодна течност – с помощта на щателно наблюдение на ежедневните интимни дейности.

Броуди коментира като друг много силен момент във филма втъкаването на архивни кадри, като парада за Първи май в България от 1980-а, в който "участието на Боряна е умело интегрирано – заедно с части от вътрешния ѝ свят, които не се виждат, но които режисьорът въпреки това реализира с визуално и звуково въображение – прояви на рядка сила и усет".

Кинокритикът описва "Виктория" като история за любовта и нейните отклонения, които са резултат от титаничния сблъсък между външната сила на политиката и еднакво мощните императиви на тялото.

"Изглежда сякаш "Виктория" е заснет в граматическия женски род; това е един от най-големите скорошни филми от жена за жени и той поставя Майя Виткова на преден план сред съвременните режисьори. Нейната изобретателност, изповедна и техническа смелост, емоционалният ѝ и исторически поглед, единството на драматургична и естетическа чувствителност – правят филма съкровище на днешното кино", казва в заключение Броуди.

"Може и да трябва цяла филмова индустрия, за да се роди кинотворец, но е необходим един голям режисьор да тръгне напред и да открие артистични пространства, в които други артисти могат да оставят въображението си да тече свободно. Въз основа само на "Виктория", българското кино има светло бъдеще", добавя той.