"Когато родител има натрапчиво присъствие в живота на децата си, за тях това може да е сигнал, че онова, което вършат, никога не е достатъчно добро", заяви ръководителят на изследването, психологът Райън Хонг от Националния университет в Сингапур.

Петгодишното изследване обхванало ученици в начални училища в Сингапур. Резултатите показали, че онези, чиито родители непрестанно се намесват в живота им, имат големи очаквания за техни университетски успехи и реагират остро при тяхна грешка, са с увеличен риск да бъдат прекалено критични към себе си. Учените освен това установили, че децата, които са много самокритични, са с по-високо ниво на тревожност или повече симптоми на депресия.

Изследването все пак не доказва, че родителският натиск предизвиква тревожност или депресия.

"В резултат детето може да се уплаши, че ще направи дори най-малка грешка и ще обвинява себе си, че не е било "перфектно". След време подобно поведение може да е пагубно за благосъстоянието на детето, като увеличи риска от депресия, тревожност и дори самоубийство", поясни Хонг.

Заключенията са въз основа на изследване със 7-годишни деца от 10 училища в Сингапур, както и с един от родителите на всяко от тях. Натрапчивото му присъствие било преценено, докато детето трябвало да реши задачи за ограничено време. Поведението на родителя било смятано за натрапчиво, ако той се намесва в решаването на задачите и го контролира.

Резултатите свидетелстват, че в общество, в което се възхвалява висшето образование, родителите могат да имат нереалистично високи очаквания от децата си.

Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Personality.