Преди две години, престижното американско издание „Уошингтън поуст“ излезе с интересно заглавие. Учени по неврология в Масачузетската многопрофилна болница и Харвардското медицинско училище правят научен експеримент за това как медитацията влияе на мозъка.

На базата на експеримента, включващ регулярно сканиране на мозъка на хора, практикуващи медитация, учените с огромна изненада открили, че намаляването на стреса е най-малкият ефект от медитацията. Тя променя ума на човек, прави го да бъде по-внимателен, състрадателен и по-добър човек. Зад тези заключения стоят солидни експерименти, научен труд, медицински, молекулярни и други доказателства, с които се слага край на твърденията в годините, че медитацията има само плацебо ефект.

Всъщност, историята за експеримента е доста интересна. Всичко започва, когато Сара Лазар, учен по неврология, се наранява при бягане и терапевтът й предписва много разтягане, за да се подпомогне кръвообращението и да премине болката и проблема. Така, тя започва да практикува йога (комплекс от физически упражнения и пози асани, в комбинация с правилно дишане) като вид лечебна терапия. Скоро забелязва значителни ефекти върху състоянието си и като докторант по молекулярна биология тогава, интересът й за това как точно работят асаните върху здравето веднага е привлечен. Докато проучвала в медицинската и научната литература за йога асаните, се е натъкнала на доказателства, свързани с медитацията. Научни експерименти в миналото доказали, че медитацията намалява стреса, депресията, тревожността, болката и безсънието. Сара решава да започне своя собствена, съвременна разработка по темата. В експеримента включва хора, които практикуват отдавна медитация и хора, които никога не са медитирали.

При практикуващите отдавна медитация екипът от учени, начело със Сара Лазар, откриват повишени нива на сивото вещество в инсулата, сензорните райони и сензорния кортекс. Какво общо има това с медитацията? Именно при нея, най-важното състояние и ключово, за да има осъзната медитация, е осъзнаването, колкото и просто да звучи. Инерцията на деня и навикът ни правят съвършено неосъзнати по отношение на елементарни процеси, протичащи в нас и извън нас, приемаме ги за даденост. Губим възможността от обективна преценка и затова медитацията ни връща към осъзнаването  - от клетката на тялото до начинът на дишане. С други думи, когато си осъзнат, се намаляват когнитивните способности и се повишава сетивността, заради вниманието, което отделяш на случващото се. При дълго пракиткуващите медитация се открива и повишено сиво вещество във фронталния кортекс, което е свързано с възможностите на паметта и решаването на проблеми. Интересно е да се спомене, че за науката отдавна не е тайна, че мозъчният кортекс се свива, когато остаряваме, и в резултат по-трудно разбираме и запомняме. Само, че експеримента при 50-годишните медитиращи доказва, че имат същото количество сиво вещество както 25-годишните.

И за да са напълно сигурни, че резултатът не се дължи на това, че 50 годишните медитиращи са притежавали повече сиво вещество преди да започнат да медитират от 25 годишните, правят следния експеримент. Вземат група от хора, които никога не са медитирали преди и ги подлагат на двумесечна програма за  медитация. Те трябва да следват вкъщи два месеца 40-минутен запис на водена медитация, всеки ден.

Резултатите, които отчели, са свързани с удебеляване в четири области на мозъка:

В постериорния сингулат - отговаря за блуждаенето на ума, концентрацията и представата за себе си.

В левия хипокампус – отговаря за ученето, паметта и контрола върху емоциите.

Възел, който е отговорен за възприятията като перспектива и състрадание.

Областта от мозъка, където се произвеждат регулаторните невротрансмитери.

Всички тези промени в мозъка водят до значително повишаване възможностите на човек да се справя в състояния на стрес. Няма научни доказателства колко точно трябва да практикува човек, за да постигне тези ползи, предвид индивидуалността на всеки отделен индивид. Това, което се споделя от хора, практикуващи медитация, сочи, че средно 15-20 минути на ден са достатъчни, за да се усетят ползите след втория месец.  За учените от екипа на Сара Лазар е интересно и да проучат чрез неврологична образна диагностика ефектите от медитацията върху контрола на емоции и концентрация. Изводите на екипа от експеримента са, че медитацията е полезна.

Ако физическите упражнения са насочени основно към физическото ни здраве, то медитацията е упражнението, което от векове е най-мощното средство за поддържане на добро психично и умствено здраве.