В този смисъл, ако попаднете на етикет с надпис, че продуктът съдържа добавени естествени или натурални вкусове, аромати и т.н. би трябвало да сте спокойни за това какво консумирате. В крайна сметка, асоциацията е, че натуралните вкусове и аромати са добри за нас и те са обратното на изкуствените. Направените проучвания върху поведението и избора сред групи хора показват точно това – клиентите се доверяват на етикети, които обозначават, че напитките или храните с добавени естествени аромати и вкусове са природни продукти. Така ли е в действителност?

В действителност се оказва, че има над 2500 съставки, които се класифицират като естествени и много малко от тях се влагат без да са добавени към тях химически агенти. Независимо от това законодателството ги регламентира като естествено добити и те са обозначени като такива на етикетите. Един естествен вкус може да съдържа в себе си добавени между 50 до 100 различни компоненти като емулгатори, разтворители и консерванти, които да запазят естествените съставки на вкуса или да помогнат да се смесят по между си. Понякога тези добавки са синтетични. Ще ви навредят ли? Със сигурност няма да са полезни.

Производителите и компаниите, които се занимават с изследване на добавките и консервантите за влагане в храни и напитки, твърдят че от една страна те помагат на храната да запази вкуса си и да не се разваля. Да вземем за пример какво причинява кислородът на храната. Той я окислява и тя може да стане освен горчива и отровна. Ако няма добавен консервант и ако храната не е пакетирана подходящо, тя ще е годна за консумация за много кратко време, понеже освен промяната във вкуса, ще се развият и токсични съединения. Разбира се, тук е вече предпочитанието на производителя какъв вид консервант да вложи.

Съществуват и естествени консерванти като сол, захар, различни подправки, но те обикновено дават по-малка трайност на продукта, отколкото ако се добавят например изкуствени ензими като катализатори. Това не е забранено от индустрията, а производителите знаят, че това ще предотврати развалянето на продуктите им и ще удължи трайността им. Когато компаниите нямат капацитета сами да добият и изолират вкусове или аромати от естествени източници за нуждите си, тогава те се обръщат към лаборатории. Последните решават поставената задача от компанията, но поради запазена технология, отказват да дадат точното съдържание на даден вкус.

И ако модерният начин на живот и индустриализация през втората половина на 90-те години наложи влагането на изкуствени овкусители, аромати и т.н. като абсолютен бум и хит в производството, то днес потребителите все повече поставят новите си изисквания пред хранителната индустрия. 

Те искат да знаят какво точно се съдържа в храната им, искат подробно съдържание на етикетите до най-малкия детайл и възможност да проследяват произхода.

Резултатът: компаниите инвестират в разработването на все по-щадящи технологии за обработка на продуктите и храните. Плащат за изследвания и намиране на формули за получаване на по-изчистени консерванти и добавки. Тенденцията в световен мащаб на пазара показва, че потребителите са готови да плащат повече за по-подробни етикети и за съдържание с по-малко количество вложени подобрители.

Търсенето определя предлагането – основен икономически принцип. На него се подчиняват дори компании, които не са в сектора на здравословните продукти. Изключително важна е и реакцията на законодателят, който от своя страна създава, развива и непрекъснато актуализира механизмите на контрол и проследяване на производството в хранителните индустрия, включително до изискванията за съдържанието на етикета.