Непрекъснато учени, изследователи, специалисти, лекари и различни здравни гурута изнасят данни в тази посока от изследвания и резултати на база клиничен опит с пациенти.

И ако за науката е ясно защо едни и същи изследвания за влиянието на групи храни или добавки, например, дават различни резултати, то за обикновения човек и неспециалист остава объркването.

Разликите най-вече се дължат на факта, че проучванията се правят върху различни организми и хора. С други думи, условията в които експериментите протичат са различни – всеки организъм е уникален, има специфични потребности, индивидуална генетика и предразположеност, като всичко това обуславя индивидуалната реакция, която всяко тяло дава по време на експериментите. Едни и същи изследвания, направени по едно и също време, в едни и същи условия, понякога дават противоречиви резултати, защото се правят върху различни хора или организми.

Георграфското разположение, начин на живот и още много други специфични детайли също се отразяват върху резултатите на опитите с хора. Не е тайна, че повечето от експериментите в медицината, фармацевтиката, хранително-вкусовата индустрия се правят върху лабораторни мишки и по-рядко върху хора, което също е от много голяма важност.

Ефектът от използването на разработените и лансирани за употреба през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век нови технологии за обработка и производство на храни, се отчита едва през последните години. Затова не бива да ни учудва, че темата за храненето е актуална и че сме свидетели как храни и добавки, обявени за някога за здравословни, днес се отричат. Това се дължи и на факта, че науката и технологиите се развиват, а и с това се отчитат и по-точни резултати.

Какво е нездравословна храна?

По-лесно е да се каже какво не е здравословно. По-долу ви представяме един нездравословен списък, без претенцията за изчерпателност. Проучванията ни сочат, че около него се обединяват всички видове течения в храненето – веганство, вегетарианство, нисковъглехидратно, високомазнинно, високопротеиново нисковъглехидратно, макробиотично, суровоядство, умерено и балансирано хранене и т.н. 

Изброените храни в списъка се подкрепят като нездравословни,  както от съвременните лекари, така и от алтернативните и холистично практикуващи специалисти, в това число и нутриционисти. Те са на мнение, че отказването от тези храни подобрява бързо и трайно здравето на човек.

Нездравословна храна е тази, която не подкрепя здравето на човек и в дългосрочен план и при редовна консумация нанася поражения. При малки количества, приети рядко, тялото има възможности да неутрализира ефектите, ако човек съблюдава балансирано и здравословно хранене в останалото време. Все пак, храните от списъка се препоръчва или да се избягват и изключително рядко да се консумират в много ограничени количества,  или да се преустанови употребата им.

И така, започваме:

Преработени храни: Храни, съдържащи химикали, изкуствени консерванти, подобрители, сгъстители, аромати, оцветители, емулгатори, регулатори, набухватели и т.н. За тези храни, науката има солидни доказателства, че нанасят сериозни поражения, отчетени след години консумация.

Захар: Много заболявания се свързват с редовната консумация на захар, в това число диабет и сърдечносъдови увреждания, метаболитни нарушения и т.н. Хранително-вкусовата индустрия използва захарта и нейните различни форми навсякъде в производството и в големи количества.

Бяло брашно: Бялото брашно, попаднало в организма, действа по същия начин и има същия ефект както захарта. За организма ни няма разлика дали консумираме бяла захар или продукти от бяло брашно.

Изкуствени подсладители: Съвременните способи в науката доказаха, че в дългосрочен план и след години на употреба от първоначалното въвеждане на изкуствените подсладители, те са по-скоро вредни, отколкото носещи ползи за здравето. Затова се препоръчва употребата на естествени подсладители и дори бяла или кафява захар в много ограничени количества, отколкото използването на изкуствени подсладители.

Трансмазнини: Скоро ви разказахме подробно за тях и в какво се влагат. Това са растителни мазнини, които се получават в резултат на химична реакция (хидрогенизиране), която протича в условията на водород. Медицината е категорична и всички специалисти са на мнение, че тези мазнини водят до увеличаване риска от сърдечносъдови заболявания, инфаркти, инсулти и висок холестерол.

Пестициди и хормони:  Тези съставки и продукти се използват при отглеждането на растения и зеленчуци, от които се произвежда храна. Екстензивното земеделие и животновъдство през последните 50 години разчита изцяло на тях за покачване на добиви и по-добри резултати и печалби. Резултатът, който днес медицината отчита върху здравето на хората, е негативен. Високи нива на замърсяване, токсичност, спадане на възрастовата  границата за заболявания в миналото рядко срещани при деца, повишаване процентите заболели и т.н. Отчита се и фактът, че диагностицирането в миналото на редица заболявания е било на по-ниско ниво от днес. Въпреки това резултатите са много плашещи.