Нивото на щастие е оценено по пет показателя: благоденствие, здраве и безопасност, образование, поведение и риск, дом и околна среда. Решаващо за първото място на холандските деца се оказва желанието им да ходят на училище. Daily Telegraph нарича холандската образователна система „училище без стрес“. Основен аргумент на критиците й обаче е, че възпитава „средняци“, пишат от mamaninja.bg. Какви са нейните особености?

1. В Холандия почти всички училища са публични и се финансират от държавата. Холандия е страна на свободата. Когато детето навърши три години, родителите му подават молба за записване в училище. Оптималният избор е пет училища в района по местоживеене. Шансовете да попаднеш в учебно заведение, което не е в твоя район, са минимални.

2. Децата тръгват на училище точно на 4 години. Никой не чака началото на учебната година. Ако детето навърши четири на 25-и март, на 26-и вече го очакват в училище. Децата между 4-6 години се обучават в общи паралелки. Основна задача в този период е да се научат малчуганите да взаимодействат помежду си, да се споразумяват, да развиват моториката си, да се подготвят за четене и писане. Всичко е под формата на игра. Ако детето има желание да изучава по-задълбочено някакъв предмет, му предоставят възможност за индивидуална подготовка. Ако не ти се отдава да пишеш, никой не те кара насила. Смята се, че към 7-та година нивото на децата се изравнява.

3. До навършването на 10 години на децата не се дава домашна работа. За холандците е важно те да имат време за игра, затова до 12-годишна възраст няма изпити и тестове. Децата не се страхуват от слабите оценки и от училището. Такъв подход изключва състезателния елемент между тях. Основна цел на холандската образователна система е да се даде възможност на детето да получи удоволствие от учебния процес и да разкрие възможностите си. Родителите не търсят услугите на частни учители, ако наследникът изостава по даден предмет. Те смятат, че постиженията не винаги са показател за щастие, но пък щастливият човек е способен да постигне повече. Затова не оказват натиск върху детето си и не пренебрегват правото му на избор.

4. „Зрялата“ възраст в Холандия настъпва на 12 години. В края на този образователен период децата полагат изпит, който предопределя бъдещото им развитие. По време на изпита се следи как детето смята, как разбира текстовете, колко бързо и гладко може да чете и знае ли правописа. Към тези показатели се прибавя и мнението на учителите, затова оценката в някаква степен е субективна. Учителят, познавайки възможностите на детето, може да преразгледа резултатите му от теста с аргумент, че то е било притеснено или че има особености на характера, които не му позволяват да се представи максимално добре на подобен изпит. Обикновено родителите се доверяват на тази преценка и се вслушват в съветите на педагогическите специалисти. Така училището определя как ще изглежда учебният план на всяко дете през следващите години, изхождайки от неговия потенциал за професията му в бъдеще.

5. Има избор от различни системи на обучение в училище - VMBO, HAVO или VWO. Тези абревиатури определят обема и сложността на учебния план. При желание от страна на семейството и възможност на детето, нивото може да се преразгледа и да се премине към по-високо, но училището си запазва правото, при незадоволителни резултати, да върне детето в по-ниско. Ако трябва максимално да се опрости тази система ще изглежда така: VMBO е най-елементарният учебен план – завършвате училище на 19 години и работите в сферата на производството, търговията или услугите. С HAVO завършвате на 21 години и можете да работите като педагог например, а план VWO (който приключва към 22-та година) дава възможност за академично развитие. 

6. 60% от холандчетата попадат в VMBO и учат до 16-годишна възраст. Това означава, че детето е получило средна оценка на знанията и възможностите си и семейството не очаква особени постижения от него. Това е основният аргумент на противниците на тази образователна система, които смятат че е система за „средняци“.

Дори да приемем версията за „страната на средняците“ средното ниво на знания на холандските ученици е по-високо от средното в други страни. В рейтинга на 200-те най-добри университета в света по брой учебни заведения Холандия е на трето място след Великобритания и САЩ.

Целта на холандската образователна система е да обучи хора със средно образование и професия, а по-амбициозните деца да имат широк избор от университети. Холандците признават очевидното – страната се крепи на хората, които работят в приложния сектор.

Някои твърдят, че тази система не стимулира, защото задава изначално ниско ниво на очакванията. Според други тя дава на детето разбиране за това какви са шансовете му и върху какво има смисъл да работи в училище. А това възпитава отговорност към собственото ти бъдеще. Друг е въпросът доколко в тази възраст си в състояние да направиш информиран избор.