Като едно от най-ярките имена в българския фолклор, той работи с почти всички народни певци и оркестри у нас, а почитателите му го помнят като брилянтен виртуоз – освен български, сръбски, румънски и цигански фолклор под пръстите му звучи прекрасно поп, джаз, рок и блус.

Лолов започва да свири на акордеон от 11-годишна възраст като наследява таланта на баща си – Лоло Найденов, кларинетист в Кореняшката група, припомнят от БНР. През 1953 година прави първия си запис с народен оркестър в Радио София – „Филиповско хоро“.

В следващите десетилетия следват многобройни хитове, съхранявани в Златния фонд на българската фолклорна традиция („Шопско”, „Кюстендилско”, „Радомирско”, „Копаница”, „Добруджанско“, „Македонско“ и др.)

Наследник на Борис Карлов, Ибро Лолов въвежда ново по-екстремно и темпераментно напористо свирене, наричано от някои „свирене в галоп“. Циганската музика, записана от него се определя като класика (“Лено Магдалено”, “А бре, чичо”, “Кошничарка”,Софийски, Булчински, Момински инструментални танци).

Погребението ще е на 16 септември на Централните софийски гробища.