1. Полезен ли е постът?

Пост всъщност означава стража. Думата идва от латинското positus (поставен), т.е. поставен на стража воин. Има предимно духовен и морален смисъл. Заедно с това обаче християнската църква винаги е припознавала човешкото тяло като имплицитна и органична част от личността на човека. Така погледнат, постът носи посланието за едно цялостно и освен това периодично провеждано обновяване на човешкото същество.

Нашето тяло съществува посредством същото това обновяване, т.е. чрез обмяна (обмен), на гръцки казано – метаболизъм. Една част от нас непрекъснато умира и ни напуска, а друга част, в същото време, постъпва в нас и ни новоизгражда.
В равновесието на тези противоположни, но балансирани процеси, се изразява и нашето здраве.

Постът, като вековна практика, е полезен, когато изпълнява своята задача – да ни помогне да се пречистим вътрешно и заедно с това да се изградим още по-пълноценно.

По отношение на нашата физиология, това означава нашият организъм максимално да се освободи от токсичните отпадъчни метаболити на обмяната, както и екологични замърсители, попаднали в нас от околната среда, и същевременно да попълни всички липсващи или недостигащи ни вещества.

2. Какви са най-честите грешки в храненето по време на пости? Как да ги избегнем?


Най-общо, основната потенциална грешка по време на пости е небалансираното хранене.

Най-честият вариант на практикуван пост е премахването на животинските продукти, а в по-строгите периоди и на екстрахираните растителни мазнини (олио, зехтин и др.). За даден период такъв хранителен режим може да бъде оптимален за детоксикация и ребаланс. Стига първо да се съобразим с изходната позиция на нашия организъм, и второ, да гарантираме съдържателното разнообразие и пълноценност на приеманата растителна храна.

По отношение на първото трябва да кажем, че болните, а често и децата биват освобождавани от пост. В този случай, той също може да бъде провеждан, но под лекарско наблюдение и изготвяне на индивидуална хранителна програма. Така например не случайно в източната църква, дори по време на строг пост (без риба и добавена мазнина), са позволени за консумация мекотелите – октоподи, калмари, миди, охлюви.

Много от тях са добър и сигурен източник не само на белтъчини, които са основните градивни елементи на тялото ни, но гарантират вноса на често дефицитния в нас витамин В12.

По отношение на второто – разнообразието и пълноценността – има няколко основни здравословни правила:


- Да включим в дневния си хранителен рацион голяма част (поне 50-75%) сурова храна, състояща се от плодове, зеленчуци (включително кореноплоди и зеленолистни), сурови ядки (орехи, бадеми, лешници, слънчоглед, шам-фъстък, сусам и т.н.) и семена (включително кълнове – от лимец, зеленчукови и др.)

- Да съчетаваме поне в рамките на деня зърнени и бобени варива – сварени царевица, ориз, просо, овес, елда, киноа, жито и др. заедно със сварени леща, грах, нахут, боб, бакла. Съчетанието на зърнени и бобени варива осигурява прием на пълноценни белтъчини, включително осемте (за децата девет) незаменими аминокиселини (градивните "тухлички", от които нашият организъм изработва белтъчини).

- Да ограничим приема на добавена сол и добавени екстрахирани мазнини – олио, зехтин и др. Те изключително дебалансират и обедняват откъм нутриенти нашата постна храна.

- Ако имаме подозирани или доказани дефицити, да включим предвидените за тази цел от традиционните пости мекотели.

3. Защо много често човек след пости не е по-здрав, а дори може да е и по-дебел?


Точно небалансираното хранене, за което стана дума, може да доведе до този нежелан ефект. Най-честият случай от практиката е неправилното провеждане на пост с прием на повече въглехидратни, технологично-преработени храни – хляб, тестени изделия, сладкарски произведения.

Освен това те най-често са комбинирани с термично обработени и обикновено престояли и в процес на гранясване растителни, в това число и хидрогенирани мазнини. Особено последните, бидейки изкуствено получени химически деривати, се натрупват и запушват съдовете ни, като същевременно слепват необходими вещества и водят до дефицита им.

На свой ред, преработените въглехидрати, които в голямата си част са с висок гликемичен индекс и товар (рязко повишават кръвната захар), лесно се превръщат в мазнини и ние патологично повишаваме телесната си маса. Така накрая се озоваваме едновременно болестно напълняли и в същото време недохранени – с развити множество дефицити.

При небалансиран пост също така могат да се развият анемия, метаболитен синдром, изтъняване на костно вещество (остеопения), загуба на зъбен емайл и зъбно-свързочен апарат (абразия и пародонтоза), косопад, сбръчкана кожа (поради загуба на колаген), може да се отключи диабет, както и да спадне капацитета на имунната система, с предразположение към простудно-инфекциозни заболявания (възпаления на горни дихателни пътища, пикочно-полови пътища и т.н.), дори и по-тежки заболявания, свързани с имунитета, като развитие на тумори и др.

4. Как да се захраним след края на постите?

При един правилно проведен пост на изброените по-горе храни, не е необходимо някакво особено захранване. Такова се налага само ако сме практикували някоя от най-строгите форми на традиционен пост, като например тримиренето. То представлява по същество сух пост. При него организмът ни включва възможно най-силния реабилитационен механизъм на автолиза - самостапяне на отпадъци и патологични тъкани и в същото време - ендогенно хранене с ресинтеза на нови вещества и изграждане на нови здрави клетки и тъкани. В този случай предлагам един последващ, преходен ден на хранене със сурови плодове, зеленчуци, ядки.

5. Препоръчвате ли да се употребяват модерните "супер храни"? Кои са българските варианти?

При едно добре подбрано рационално хранене не са необходими корективи като добавки или суперхрани. Те имат своето място за даден период, когато са налице значими дефицити и е редно да се назначават индивидуално. Човешката храна, в нейния пълен и разнообразен асортимент гарантира пълноценността и напълно удовлетворява потребностите ни и съответно осигурява нашето здраве.

С цялата условност на това понятие, суперхрани можем да наречем например дозирания прием на суров яйчен жълтък и черен дроб от подбрани и гарантирани животни (когато не сме в пости).

По време на пости можем да допълним с пчелен прашец, лиофилизирана бирена мая, сушена коприва.

6. Как да засилим имунитета си, не само през постите, но и за зимата?

Пълноценното хранене без технологично преработени и индустриални храни осигурява всичко необходимо и същевременно предпазва от натрупване на отпадъци в тялото ни, които са същинската хранителна среда на патогенните микроби и истинската причина за т. нар. простудни заболявания.

В допълнение, за укрепване на имунната система, можем да ползваме бъзак - 5-10 сушени добре узрели плодчета дневно, чай от мащерка, риган, мурсалски чай, ехинацеа, ройбос.

Нека не забравяме естествените антисептици – подправките: чесън, лют пипер, чимен, риган, мащерка, джинджифил, куркума, черен пипер, индийско орехче и др.