Ако човек печели спор с не толкова влиятелен опонент, след време е много по-вероятно да се справя и със силни противници. Психологът Иън Робертсън прави преглед на трудовете по въпроса и нарича това явление "ефект на победителя", заради въздействието на чувството на сила или безсилие върху когнитивните функции на мозъка.

Победата освобождава в мозъка невротрансмитера допамин, който участва в процеса на учене с възнаграждение. Затова победата в спор и чувството на сила въздействат като стимул и човек се старае да ги възпроизвежда. С други думи, победителят печели отново.

Ако човек печели спор с половинката си, подсъзнателно ще си създаде чувство за сила, а това кара хората да проявяват по-малко съчувствие и да са по-егоцентрични. Шансовете да се печелят бъдещи конфликти дори и с по-силни хора, се увеличават.

Тази теория се подкрепя от резултатите на Памела Смит от университета Радбуд в Холандия. Тя установи, че дори когато само са наречени "силни" и "слаби" в експеримент, хората се чувстват такива и това се отразява на резултатите им. Чувството за надмощие стимулира също творческото мислене. Известно е, че превъзходството променя физически мозъка.