Яна Маринова със сигурност няма нужда от представяне, защото е една от най-харизматичните актриси, участвала в едни от най-обичаните филми на съвременното българско кино. Тя някак съвсем естествено умее да притегля всичко към себе си, като истински магнит на високи токчета, макар в ежедневието си рядко да носи такива, освен, разбира се, ако няма наистина специален повод за това.
Факт обаче е, че красавицата от малкия и големия екран привлича всеобщото внимание, независимо къде се намира и какво прави. Усмивката е нейният постоянен аксесоар, а в живота тя е напълно непринуден човек, който, въпреки своя звезден статут, остава здраво стъпил на земята. Публиката я обича, защото е непреднамерена и чистосърдечна, за разлика от героините, които изиграва в началото на своята кариера.
С течение на времето обаче Яна започна малко по малко да променя индустрията, вместо да позволи тя да преобрази нейната същност - персонажите ѝ, на които вдъхва живот чрез безграничната си любов към изкуството, започнаха все повече да се доближават до самата нея, позволявайки на зрителите несъзнателно да я опознаят. Образите на Лина Николова, преподаваща български език и литература на XI a клас, наред с този на Лора Ангелова, която също е учител, както и смелата и самоотвержена Боряна всъщност са парчета от един и същ пъзел, чрез които, ако човек сглоби, ще опознае душата на Яна.
Поводът за предстоящото ни интервю с нея е огромния успех на лентата "Диви и щастливи", която съвсем наскоро бе обявена за най-гледаната продукция у нас за 2020 г., поставила абсолютен рекорд по приходи от продажбата на билети. Тези от вас, които все още не са гледали филма, имат възможността да го сторят в платформата на HBO GО. Разговорът ни с Яна се провежда по телефона, защото тя постоянно е в движение - между репетиции и представления, тъй като играе в театралните постановки "Любовни писма" и "Изборът на Марта", каращи я често да пътува от София до Варна и обратно.
Пред Life.dir.bg тя разкри, че в момента работи над чисто ново заглавие, с което ще зарадва своите почитатели, но, както сама каза, дотогава все още има време.
Как се чувстваш от успеха на "Диви и щастливи", който е най-гледаният филм у нас за 2020 г., изпреварил по зрителски интерес дори и холивудските заглавия?
Това е сбъдната мечта. Съзнавам, че една от причината да изпреварим дори американските ленти е, защото пандемията накара кината да затворят врати и много от продукциите се насочиха към стрийминг платформите. Въпреки всичко обаче, късметът е част от играта и съм щастлива за това постижение.
От премиерата си на 29 ноември 2019 г. досега лентата може да се похвали с рекордните над 1 млн. приходи от продажбата на билети, което само по себе си е огромно признание от страна на публиката за труда на целия екип. Ти очакваше ли подобно постижение?
Честно казано - да. Все пак зрителите, посетили прожекциите на предишния ни филм "Привличане", бяха с 6 хил. повече от сега - общо 114 хил. души, и имахме още по-високи приходи. Важно е да отбележа, че тези пари не отиват при продуцентите, както много хора предполагат, не, всъщност около 60% отиват при кината.
В такъв случай да разбирам, че "Диви и щастливи" не те е направил милионерка?
Точно така (смее се). След около 60-те процента, които отиват в кината, 15-20% са за дистрибуторската компания. Останалите 20% - за реклама и промоции в телевизии и социални мрежи. Тоест, правим филми от любов към киното. И най-важното "Диви и щастливи", както и "Привличане", са независими от държавата проекти. По няколко години сме събирали финансиране от рекламодатели, представители на родния бизнес, международни партньори и наши, лични пари, за да подарим възможно най-доброто на зрителя. Не сме финансирани от държавата, тоест не правим продукции с пари от данъците на народа. Затова се радваме, че толкова хора са си купили билет, за да видят труда ни.
А той е наистина впечатляващ. Не са малко онези, които споделят мнението, че филмът отговаря на всички световни стандарти за кино.
Благодаря! Знаеш ли, иска ми се обаче да не правим кино "само на мускули", ангажирайки всички професионалисти в бранша да работят на по-ниска ставка от нормалната, за да създадат подобен продукт. Но все още не сме в състояние да си го позволим, защото с печалбите можем да покрием само допълнителните разходи по продукцията. Въпреки всичко го правим, защото се целим в чужбина. Дори да оставим пандемията за миг настрани, удобството да гледаш филм вкъщи е факт - все повече хора си купуват големи екрани или хубави проектори, предпочитайки да се съберат с приятели, за да гледат филм в уюта на собствения си дом. Времената се изменят, а с тях и киното... По тази причина и ние се променяме, стараейки се да правим висококачественa продукция, с която да накараме световни платформи най-накрая да ни забележат и да поискат да си партнираме.
Яна и Луиза Григорова на снимачната площадка на "Диви и щастливи"
Снимка: Богдан БояджиевМислиш ли, че този ден е близо?
Защо не? В сериали като "Викинги" и "Игра на тронове" има актьори, които не говорят на чист английски, а с акцент... Аз например съм голям фен на "Наркос", чието действие се развива в Мексико. Тези факти свидетелстват, че има промяна в цялата индустрия. Днес не всички истории се случват единствено в Америка, а за зрителя е далеч по-интересно да вижда и други места по света, да се запознава с различните народопсихологии. Все пак доброто кино е добро кино, а в стрийминг платформите то се превежда на над 9 езика, така че да бъде достъпно за всички.
Според теб кое е нещото, привлякло вниманието на широката аудитория към "Диви и щастливи"?
Филмът е насочен към всички, но по-младата публика е тази, която може би го усеща по-близо до себе си, защото тя не харесва проповедите за морал. Тя обича човешките ценности да ѝ бъдат представени чрез интересни случки, които да я забавляват. Например, младото поколение разбира героинята ми Боряна, крадяща 30 хил. лв. от къщата, в която работи като чистачка, за да помогне на кофти гаджето си Цецо, заложил всичко на комар. Както и достойната постъпка на приятелката ѝ Мила, подкрепила я в най-трудния ѝ момент, но също и тази на инспектор Донев, проявил здрав разум, въпреки че ги е заловил. В крайна сметка неговите професионални качества не му позволяват да заключи две обикновени жени като най-долни престъпници, тъй като има достатъчно други бандити на свобода, които да арестува. Всичко това впечатлява младите, наред с каскадите и свободния дух, диктуван от филма. Те може и да гледат заглавия като "Отмъстителите", но в същото време оцениха "Диви и щастливи", разбирайки, че и у нас сме способни да правим висококачествено кино, което човек да гледа на 60-метров екран.
Ако превъртим времето назад, до мига, в който за първи път прочете сценария на филма, каква бе първата ти мисъл за твоя екранен персонаж - Боряна? Откриваш ли допирни точки между вас двете?
Като сценарист на "Диви и щастливи", Борислав Захариев, но държа да отбележа, че не става въпрос за Боби Турбото, малко или много е писал ролите за нас. Има обаче една особеност - колкото близка е Боряна до моя характер, толкова различна е Мила от този на Луиза Григорова. Ако трябва да съм честна, аз самата исках героинята ми да притежава голяма част от собствените ми качества.
Защо? Винаги съм мислел, че повечето актьори искат да докажат таланта си, превъплъщавайки се в образи, които са далечни и непознати за тяхната природа.
Може би защото от самото начало на кариерата ми ме избираха за роли, които са много различни от мен. Като тази на Елена Атанасова от "Стъклен дом", която е русокоса, амбициозна и мълниеносна интригантка, интересуваща се само от парите. Или пък Ясмина Михайлович във "Връзки", която е сексоложка, вълнуваща се от градските клюки и легенди, както и секси забавления. Същото бе и с Лора Арнаудова от "Фамилията", която е интроверт, противопоставящ се на баща си, защото не иска да бъде част от тъмните тайни на семейството си. Тези героини са пълната противоположност на Яна... Ако повечето актриси искат да играят персонажи, които ги провокират, през годините аз търсих образ, близък до мен. Странно е, но добрите героини във филмите обикновено се изпълняват от актриси, които съвсем не са такива в реалния живот. Докато аз винаги съм била доброто момиче от квартала, което успява да излезе от него и да намери мястото си в градската джунгла. Затова винаги съм копняла някой ден да изиграя себе си, да покажа как съм се борила за мечтите си, колко трудно ми е било на 25 г. да пробия като актриса, защото по образование съм икономист.
С други думи - Боряна е борбената Яна, така ли?
Абсолютно! Лора Ангелова също е част от Яна, понеже майка ми бе учител по български език и литература. Отделно, по майчина линия съм потомка на архитектона на Рилския манастир - Алекси Рилец, чийто син Димитър е бил даскал в първото килийно училище, който си е пишел писма с Неофит Рилски. Така че темата за учителството бе много близка до мен, още когато играх в "XI A" на сценариста Нико Колев. Тогава с превъплъщението си в Лина спечелих награда за главна женска роля на Кинофестивала в Ростов на Дон през 2016 г. Това беше първата ми международна награда. Да победя актриса като Амбра Анджолини, участвала в дебютния филм на Микеле Плачидо като режисьор, беше огромно признание. Още тогава знаех, че трябва да има втори филм, посветен на същата тема и по този начин се роди "Привличане". Така че, аз и моите героини сме едно, когато сама избирам какво да играя... Когато ме избират е друго нещо.
Коя е любимата ти реплика от "Диви и щастливи"?
То е по-скоро съвсем кратък диалог между Боряна и Мила. В сцената героинята ми обяснява, че двете ще избягат в Мексико, досущ като Телма и Луиз. Тогава Мила казва: "Оф, Бо, много филми гледаш. Мисли трезво", а Боряна отговаря: "Уморих се да мисля трезво, винаги да правя каквото трябва и винаги аз да съм прецакана. Да го д*хат".
Каква е причината да избереш точно тези думи сега?
Защото самата аз още на 25 г. се изморих да мисля трезво, да работя като управител на ресторант, да се съобразявам с роднини, които се опитваха да ми казват какво да правя и т.н. В един момент просто казах на всички да го д*хат. Тогава започнах да правя нещата по моя начин и се оказа, че той е правилният. Затова винаги съм казвала на сина си да се научи да реализира идеите си, а парите сами ще дойдат.
Знам, че в момента, въпреки трудното положение, пред което е изправен шоубизнесът, ти все пак работиш върху ново заглавие. Би ли разказала малко повече за него?
Да, но ще открехна завесата много малко, защото тепърва ще имаме достатъчно възможности да разкажем повече за него. Лентата е със заглавие "Абсолютно доверие" и ще е свързана с домашното насилие. Ще разказва историята на две силни жени. Отново ще бъдем в тандем с Луиза Григорова, като действието на едната част от филма ще се развива в миналото, а другата - в настоящето. С други думи, персонажите ни ще живеят в различни десетилетия. Сюжетът обаче няма да представя жените задължително като добри герои, а мъжете - като лоши, напротив, ще засегнем темата, че в много случаи жертвата сама не може да се пребори със собственото си положение. Продукцията ще бъде наистина вдъхновяваща и със сигурност ще накара зрителите да размишляват, след като я видят. Тепърва обаче има много вода да изтече.
Коя е Яна Маринова, когато камерата спре да записва, а светлините на прожекторите изгаснат?
Истинска съм, близка до това интервю, което в момента давам. Синът ми би допълнил, че съм досадна, защото постоянно искам нещо да разкажа - какво съм прочела, какво съм научила, коя пиеса съм гледала, коя музика ме е вдъхновила. Истината е, че умея да се "паля"... от природата, умните хора, красивите произведения, умело изказаните думи, честната усмивка. Обичам живота, за мен той е вълшебство и чак не мога да повярвам как често забравяме да го ценим и гледаме с чисти очи. Бих се определила като саможива, но дива и щастлива (смее се).
Наред с положителното обаче съществува и негативното. Как гледаш на него?
Лошото и негативното привличат хората, те някак успяват да им влязат под кожата, но мен ме провокират, затова се състезавам с тях.
Как ти се отрази пандемията?
Мисля, че много от хората разбрахме, че е време да махнем излишното от живота си - някои приятелства, ласкателства, работа, която не харесваме и т.н., като междувременно се обърнахме към онова, което винаги сме искали да реализираме, било то роля, картина, песен... Изведнъж всичко стана по-чисто. Щастлива съм и по друга причина, публиката на представленията сега може да е само 30%, но за сметка на това ние ги играем по-често. Ако преди играехме веднъж месечно - "Любовни писма" в City Mark Art Center, както и "Изборът на Марта" във Варна, сега поставяме по две за същото време. Забелязвам, че ако преди хората търсеха нещо, което просто да ги разсмее, сега искат нещо по-истинско.
Хората, които те познават, знаят, че ти си слънчев човек, чиито усмивка и позитивизъм са заразни. Как успяваш да ги запазиш във времена като днешните?
Те се акумулират от факта, че сега не се виждам с прекалено много хора, а само с онези, носещи ми радост, така усмивката ми не слиза от лицето. Когато си част от забързания градски живот, накарал те да се нагърбиш с редица задачи, трудно проумяваш колко ненужен товар носиш на плещите си, който трябва да изхвърлиш, но някак не се сещаш, защото си свикнал с него. Това често е помрачавало усмивката ми в миналото. Сега обаче се чувствам страхотно, постоянно съм в планината, където се случват и много от репетициите, благодарение на "Zoom". Имам време да чета много нови пиеси и да гледам филми. Ето например, чак наскоро гледах "Ловецът на елени" с Робърт де Ниро и Мерил Стрийп. Преди това не можех да стигна до него, имам предвид, коя актриса не е гледала този филм?
Винаги изглеждаш прекрасно, така че няма как да не те попитам как поддържаш добрия си външен вид?
Знаеш ли, последния път, когато бяхме на Банско, синът ми, който по принцип свири на китара, занимава се с театър и баскетбол, ме хвана да му показвам стъпки от салсата, в почивките от карането на ски, разбира се (смее се). Та част от начина, по който изглеждам, се дължи на танците, също така на многото разходки в планината, защото студеният и чист въздух е благотворен за лицето, кожата и тялото. Разбира се, като бивша спортистка знам и добри упражнения, с които да поддържам фигурата и здравето си. Но приятните емоции, готините приятели, смислените разговори, професионалното и духовно развитие и т.н. също оказват влияние върху мен и визията ми. Смея да твърдя, че сега се чувствам дори по-добре, отколкото преди години, защото тогава изпитвах много съмнения, а днес съм уверена, че вървя по правилния път.
На прага на всяка нова година, по традиция хората си дават обещания. Какъв беше твоят обет?
За пореден път си обещах да се отърва от всичко пошло, изкуствено и грозно, от онова, което ме дърпа назад. Обещах си да търся истината за себе си и никога да не се примирявам, след като я намеря, а да продължавам наново да се провокирам. И да обичам. Силно!
Яна със сина си Никола
Снимка: Официален профил във FacebookА какво си пожела в последните мигове на тежката и необичайна за всички ни 2020 г.?
Пожелах си тази хубава година да продължава, защото за мен тя бе именно такава. Харесва ми, когато нещата станат смислени. Разбира се, тъгувам за хората, на които им е тежко, но тъгата ме пречиства. Така че си пожелах да продължава смисленият живот, изпълнен с изкуство и чисти усещания... Като се замисля, пожеланията ми са близки до обещанията, които споменах, но искрено вярвам, че ако изпълниш дадената си дума, тогава си истински щастлив. По този начин внимаваш какво обещаваш.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}