Коментари - Аманда Горман въведе поезията на финала на Супербоул | Лайф.dir.bg
Коментари
От сума време висшето образование в САЩ е обърнато в безскрупулен бизнес и финансовите резултати на водещите университети го потвърждават. Кихайте огромни такси, влизайте в непосилни дългове, пак те ще се постараят да излезете по-тъпи, отколкото сте влезли. По-тъпи, но за сметка на това с претенции в облаците. Тая на встъпването на Джо Деменцията като си чете "поезията", жестикулираше като италианец, а по едно време даже направи с пръстчетата и едни air quotes. Е това вече е поезия. Толкова е паднала летвата, че то както вече всеки може да стане президент, така и всеки може да стане поет. За да не остана и аз по-назад в content providing-а, ето и няколко строфи от мен, писани на салфетка на коляно, в най-добрите севернокорейски традиции: Long live our Dear Leader Joseph Biden And may the blanket welfare only widen We stand here poised for grand abuse That’s why we backed him in his ruse
Ще се върна след малко, каза, и остави вратата отворена. Вечерта беше специална за нас, върху печката къкреше заек, беше нарязала лук, кръгчета моркови и скилидки чесън. Не си взе връхната дреха, не сложи червило, не питах къде отива. Тя е такава. Никога не е имала точна представа за времето, закъснява за срещи, просто така каза онази вечер - Ще се върна след малко, и дори не затвори вратата. Шест години след тази вечер я срещам на друга улица, и ми се струва уплашена, като някой, който се сеща, че е забравил ютията включена или нещо такова... Изключи ли печката, пита тя. Още не съм, казвам, тези зайци са доста жилави.
Уба'а ра'ота,... ама циганска...
We the successors of a country and a time where a skinny Black girl descended from slaves and raised by a single mother can dream of becoming president only to find herself reciting for one. And yes we are far from polished. Far from pristine. But that doesn't mean we are striving to form a union that is perfect. We are striving to forge a union with purpose, to compose a country committed to all cultures, colors, characters and conditions of man. And so we lift our gazes not to what stands between us, but what stands before us. срещу примерно Bring me my Bow of burning gold: Bring me my arrows of desire: Bring me my Spear: O clouds unfold! Bring me my Chariot of fire! I will not cease from Mental Fight, Nor shall my sword sleep in my hand: Till we have built Jerusalem, In Englands green & pleasant Land. Да и пик...м на поезията
Откога хунвейбински лозунги станаха "поезия"... Тая мамуна, дето уж била отгледана от самотна майка, да вземе да напише баща й къде е. Едва ли е убит във Виетнам, щото нещо хронологията куца. Та, хем отгледана от самотна майка, хем елитни гимназии, харварди и т.н. То, днешинят Харвард няма много общо с едновремешния, де и това е очевидно по "продукцията", която бълва американското висше образование, на което тази е просто поредното проявление. Преди век от Харвард излиза примерно T.S. Eliot, а сега тая бездарна лигла. Те там барем не четат ли малко, преди да си развихрят да пишат? Станаха и те нация от Liberal arts и African-American studies мейджъри...
Нищо изненадващо няма в тази ситуация, резултата е логичен и планиран с инвестиции, назначавания на оперативни кадри в университетите. Противно на установената логика, либералните изкуства нямат градивен резултат към индивида. Семантична атака от години програмира младите хора към липса на критична мисъл и нюансирана психология. Резултата са милиони човеци, разделени на племена, групи, отбори и хиляди каузи. Всичкото това нещо добре финансирано от мегакорпорациите, идеалната среда за избягване на публична отговорност и насочване на вината в жертвите. Хегелиева диалектика в действие, хляб и зрелища за плебея. От както света обучава младите по Пруската система, всички индустриалци са хепи а масата е проста и няма идея как да анализира случващото се около нея.
Тая защо ми напомня на бездарните твориц от времето на соца , които поличаваха овации защото римуваха БКП със КПСС :))
Всички много внимателно я слушаха в захлас. Ама хич не я освиркваха , хич не използваха времето да идат до тоалетна или да си купят още храна. Никак даже.
Е ся нали е модерно да я тикат. Изобщо не вярвам че събралите се да гледат мъжаги в брони, изобщо им дреме за поезия.
Аманда Горман въведе поезията на финала на Супербоул
Включването на поезия в церемонията бе почти немислимо досега
Обратно в новината