Коментари - Френски писател: Жените над 50 са „твърде стари за любов“ | Лайф.dir.bg
Коментари
Ви задържах малко тук, вместо да пишете простотии в статията за циганите. Вашата вечер няма да е лесна, защото сте на работа
Просто когато става дума за секс/любов/желания/харесване между мъже и жени, не намесвайте проституцията, моля. Да плащаш за любов и да говориш за естествените неща в природата, е толкова неадекватно, както да си купиш фалшива диплома и да си говориш на ниво с колеги по образование. Пък ако ще и с най-голямо собствено достойнство лепи 100-левки по челото на труженичките и пъхай по-дребни в прашките. Само не се изказвай по житейски теми, моля.
социалните особености спомена, а не личностните, не се хвали. Пеперудки материалистки бол, ти ги ползваш, те те ползват и така до безкрай. Избирал той. Стойностна жена не ти се е вързала досега със сигурност.
Романът на Ян Моа е колосална книга, както по броя на своите страници така и по амбициозния си замисъл. Авторът ни разказва как е дошъл на бял свят в семейство, което не го иска. 2. Ян МоаГероят му се ражда и веднага се превръща в изкупителна жертва. Той описва процеса, в който едно дете може да се превърне в писател, неговите наставници и неговите вдъхновения. Ян Моа повдига въпроса, който предхожда всички други – този за раждането и родството. Според него, ние не се раждаме само веднъж, а животът е по-скоро вечно прераждане. Тук виждаме, всичко, което прави Ян Моа такъв талант – темите, които обича и които преплита в работата си: детството, лудостта, провинцията, мистиката, юдеизма и християнството. „Раждане“ е преклонение пред литературата. То включва глави , в които авторът се опитва да пародира стилилистиката на класици като Стендал, Уилям Фокнър, Андре Жид, Жорж Батай, Шарл Пеги и Брайън Джоунс. Този весел, сериозен, метафизичен и озадачаващ автопортрет беше селектиран едновременно за „Гонкур“, „Рьонодо“, Prix Médiciss и Prix Décembre.
Ти само прочети откъс от книгата му Раждане по-долу. Прилича на разбъркано повърнато. Тоя е луд и никакъв смисъл няма да се тълкува защо се опитва да сащиса народа: Раждането е съвършеният продукт на множество дебилни хаоси, грешни колебания, случайни и брутални решения – то създава математически модел на безформени купчини горчиво настояще. То увенчава купчината тор от дребни случайности. Обобщава под формата на крещяща плът разклонения фрактални на абсурдно, случайно, парцаливо минало. Превръща дребните човешки карамболи в чудеса. Освещаване на нищото. Апостериорно оправдаване на безсмислици и провали; победа, по ретроактивна разбираемост, на гранита над мъглите. Всичко ни кара да бъдем и да бъдем, а нищо не е направено така, че да бъдем.
– Представям ви първата си издънка! – ще каже по-късно баща ми, имайки предвид мен. – За нещастие тъй и не ми дадоха гумичка. 2. РажданеПо някаква игра на разума, чиято тайна се крие от биологията (тази тъпачка), човешките родители, веднъж надвесени над люлката с чисто новото си потомство, „знаят”, че са очаквали точно този син, точно тази дъщеря, сега уплашени само при мисълта, че те биха могли да бъдат други, дори съвсем малко различни от това, което са. Всичко е просто маскарад – карнавал на отрицанията, ръководен от закона на животинските видове. Видове увековечаващи, увековечни, увековечени: хората украсяват/обличат, изменят в свободен избор, в подарък от съдбата, в божествен избор ужасите, които битието им им налага. Товар, утайка, проклятие, гримирани като коледни елхи, бълхи, минават за благословия. Откъдето идва у човека този уклон не само да понася, но и да изпитва чувства, изправен пред своето чумаво, тъпо, пъпчиво, бубонно, подуто, тинесто, тревожно, измамно потомство. Баща ми беше живото изключение от правилото: – Още не се е родил, и вече ми се ще да е друг. На негово място. Щяха да ми дадат живот; никога обаче нямаше да ми дадат (това добре го знаех!) с какво да го запълня. Дават ни съдържимото, но не и съдържанието. Като всички останали, щях да омърлям този живот с досада. Това, което ме очакваше зад завесата на майка ми, бяха десетки хиляди празни дни, в които с или без вдъхновение трябваше да пиша. Пред тях изпитвах не толкова страх, колкото леност. Твърде много е за живеене, особено на един дъх. – Честно казано, не бих искал да съм на неговото място. Мястото на новороденото? Предпочитам това на покойника! (Смехове, ха-ха). Впрочем, въобще не изключвам възможността да го наречем Покоен. (Отново смехове, ха-ха). Трябва да се измисли друга система: да живееш осемдесет години, но по свой избор. Тогава човек би могъл да опита осем пъти първите десет години или четири пъти първите двадесет, или да раздели на части битието си – да си отпочине няколко века преди да мине към следващото десетилетие. Да е на 20 години при Навуходоносор, после на 30 години по времето на Александър, на 40 години при Карл Велики, на 50 години във Версай от времето на Луи XVI, на 60 години при Окупацията, на 70 години днес. Мислех за всички дребни животинки, които имат право да живеят на тази планета също толкова, колкото и аз, и за чиято трагична смърт – умишлено или не – аз щях да съм причината. – Когато отидеш в чистилището – щеше да ми каже майка ми няколко години по-късно (през юни 1974 година) – Свети Петър ще иска да знае колко живота си унищожил по време на земния си път. Ще сметне. И ще те посрещне по броя на труповете, които ще си оставил след себе си. О, да! О, да. Затова трябва да си много внимателен към животите, които можеш да отнемеш, към животинките, които вродената ти злост ще те подтикне да убиеш. Представях си се пред огромна порта със синкава позлата, срещу богато облечен човек с мустаци и гълъбови криле, който прави сметки в един списък, дебел колкото хиляда пощенски годишника. – Моа, Ян, нали така? – Да. – Да, КОЙ? – Да, Свети Петре. – Не съм ви разрешил да сядате. Добре, така, виждам – кажете ми, ако сбъркам, но аз никога не бъркам – че в долния свят, който току-що сте напуснал, вие приблизително, между датата на раждането и на смъртта си, сте смачкал, изтребил, разчекнал, разкъсал, стъпкал, сгазил, разпарчетосал, задушил, удавил, осакатил, премазал, смазал, пожертвал, измъчил, изгорил, пробол двеста тридесет и
– Представям ви първата си издънка! – ще каже по-късно баща ми, имайки предвид мен. – За нещастие тъй и не ми дадоха гумичка. 2. РажданеПо някаква игра на разума, чиято тайна се крие от биологията (тази тъпачка), човешките родители, веднъж надвесени над люлката с чисто новото си потомство, „знаят”, че са очаквали точно този син, точно тази дъщеря, сега уплашени само при мисълта, че те биха могли да бъдат други, дори съвсем малко различни от това, което са. Всичко е просто маскарад – карнавал на отрицанията, ръководен от закона на животинските видове. Видове увековечаващи, увековечни, увековечени: хората украсяват/обличат, изменят в свободен избор, в подарък от съдбата, в божествен избор ужасите, които битието им им налага. Товар, утайка, проклятие, гримирани като коледни елхи, бълхи, минават за благословия. Откъдето идва у човека този уклон не само да понася, но и да изпитва чувства, изправен пред своето чумаво, тъпо, пъпчиво, бубонно, подуто, тинесто, тревожно, измамно потомство. Баща ми беше живото изключение от правилото: – Още не се е родил, и вече ми се ще да е друг. На негово място. Щяха да ми дадат живот; никога обаче нямаше да ми дадат (това добре го знаех!) с какво да го запълня. Дават ни съдържимото, но не и съдържанието. Като всички останали, щях да омърлям този живот с досада. Това, което ме очакваше зад завесата на майка ми, бяха десетки хиляди празни дни, в които с или без вдъхновение трябваше да пиша. Пред тях изпитвах не толкова страх, колкото леност. Твърде много е за живеене, особено на един дъх. – Честно казано, не бих искал да съм на неговото място. Мястото на новороденото? Предпочитам това на покойника! (Смехове, ха-ха). Впрочем, въобще не изключвам възможността да го наречем Покоен. (Отново смехове, ха-ха). Трябва да се измисли друга система: да живееш осемдесет години, но по свой избор. Тогава човек би могъл да опита осем пъти първите десет години или четири пъти първите двадесет, или да раздели на части битието си – да си отпочине няколко века преди да мине към следващото десетилетие. Да е на 20 години при Навуходоносор, после на 30 години по времето на Александър, на 40 години при Карл Велики, на 50 години във Версай от времето на Луи XVI, на 60 години при Окупацията, на 70 години днес. Мислех за всички дребни животинки, които имат право да живеят на тази планета също толкова, колкото и аз, и за чиято трагична смърт – умишлено или не – аз щях да съм причината. – Когато отидеш в чистилището – щеше да ми каже майка ми няколко години по-късно (през юни 1974 година) – Свети Петър ще иска да знае колко живота си унищожил по време на земния си път. Ще сметне. И ще те посрещне по броя на труповете, които ще си оставил след себе си. О, да! О, да. Затова трябва да си много внимателен към животите, които можеш да отнемеш, към животинките, които вродената ти злост ще те подтикне да убиеш. Представях си се пред огромна порта със синкава позлата, срещу богато облечен човек с мустаци и гълъбови криле, който прави сметки в един списък, дебел колкото хиляда пощенски годишника. – Моа, Ян, нали така? – Да. – Да, КОЙ? – Да, Свети Петре. – Не съм ви разрешил да сядате. Добре, така, виждам – кажете ми, ако сбъркам, но аз никога не бъркам – че в долния свят, който току-що сте напуснал, вие приблизително, между датата на раждането и на смъртта си, сте смачкал, изтребил, разчекнал, разкъсал, стъпкал, сгазил, разпарчетосал, задушил, удавил, осакатил, премазал, смазал, пожертвал, измъчил, изгорил, пробол двеста тридесет и
КОГАТО СПРЕМ ДА ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ НА ПСИХОПАТИ,ЩЕ СЕ КРОТНАТ!!! И ЩЕ СПРАТ ДА ПРОСЯТ ВНИМАНИЕ ПО НАЙ-БЕЗУМНИ НАЧИНИ!!!
- Скъпи днес доктора след обстоен преглед ми каза, че гърдите ми са като на 20 годишна! - Хм... а нещо за 50 годишният ти сбръчкан задник не каза ли? - Не, за теб изобщо не е ставало въпрос..
Джейсън Момоа няма против 50 годишните /жена му е на 52, с 13 г. по-стара от него/, грозното франсе - с претенции.
Това, че макроновица е президентша, не значи, че я бива за секс. По логиката на автора, дори английската кралица става за секс? Разни конвенции, много взрха да ви влияят, май.
Прав е, какво се чудите? Истината боли, но е така. Такъв е живота! Приемайте достойно възрастта си и намирайте и се радвайте на красивите неща, свързани с нея...Секса не е най-важното, голям праз!
Френски писател: Жените над 50 са „твърде стари за любов“
Ян Моа предпочитал азиатките
Обратно в новината