17-11-2017 20-11-2018

От плоския корем до страшните диети и обратно: пътят към фитнес залата

Как и къде да постигнем нужния баланс

07:58 | 29 ноември 2019 | Автор: Ива Маринова 0 5837 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Бях от онези момичета, които никога няма да надебелеят. Фини крайници, изпъкнали скули, плосък корем. Нямах никакъв проблем да живея на шоколад, баници и кока-кола и дори не съм се замисляла, че това може да се отрази на тялото ми. И действително, дълго време не се отразяваше.

Едно раждане, няколко години антидепресанти и много години обездвижване по-късно, се събудих в тяло, което просто не беше моето. Увиснал голям корем, целулит по бедрата, кръгли бузи, мощни ръце. Въпреки недвусмислените цифри, които ми сочеха кантарът и метърът, някак все още не можех да приема, че вече не съм слаба и това е много меко казано. Баба ми, която винаги ме е карала "да изям още една филия", започна да ми сервира плодове като отида у тях. Когато се вайках пред хората, че съм дебела с идеята да ми кажат, че съм луда и си имам перфектно тяло, никой не казваше нищо. Освен мъжът ми, който на една моя пледоария, посветена на това как бих дала всичко, за да сваля двайсет килограма, каза, че имам нужда да сваля "не повече от десет".

От тази нова за мен ситуация произтекоха няколко неща. Социалният ми живот се сви до посещаване на големите вериги магазини и разходки с детето в парка. Не исках да ходя на събития, на които ще видя хора, които не са ме виждали от няколко години, защото неведнъж бях срещала възгласи като "Уау, не можах да те позная", които ме разстройваха до степен да се наложи да изям един шоколад, за да се успокоя. Не изгарях от желание да ходя и на събития, на които не познавам никого, защото там пък имаше хора, които сигурно си мислеха, че винаги съм си била дебела. Естествено, най-вероятно никой не си мислеше нищо, но когато човек е фиксиран върху някакъв свой недостатък, започва неусетно да гледа през увеличителната лупа на този комплекс и да смята, че всички го виждат. И не просто го виждат, а го и обсъждат. И го критикуват.

Ела на безплатна тренировка

Опитах да спазвам няколко диети. Издържах два месеца на "деведесетдневната", около месец на кетогенна и няколко дни на "докторска". Всяко ограничение в храната ме потискаше, а и твърде често кръвната ми захар падаше и изпадах в хипогликемия - ефект, който инсулиновата резистентност (обвързана с наднорменото тегло) предизвиква.

И въпреки че доста хора ми казваха, че трябва да спортувам, защото спортът е здраве, дисциплина и радост за душата, се отнасях небрежно и презрително към идеята да се потя във фитнес залата, когато можех просто да се треса от хипогликемия у дома.

Преди около два месеца моя близка приятелка, която също се бори с излишни килограми, натрупани след раждане, ми каза, че ходи в Next Level: верига фитнес клубове, и се чувствала много добре. Реших да преодолея инертността, която ме беше обзела, и отидох на безплатна пробна тренировка.

Още на нея част от страховете и предразсъдъците ми отпаднаха. Очаквах залата да е пълна с мъже и жени със съвършени тела, които гледат подигравателно онези, чиито кореми не приличат на ламиниран паркет, но всъщност срещнах много хора, които спортуваха за здраве, тонус или отслабване и изглежда бяха оставили суетата и предубежденията в съблекалните, защото всички изглеждаха мотивирани, фокусирани и релаксирани.

Престраших се да отида и втори път, като този път си платих за инструктор. Противно на очакванията ми, той не се оказа садистичен тиранин, който се наслаждава на унижението ми, а изключително професионално подготвен млад мъж, който ми изготвяше смислени, умерено тежки тренировки, и ми даваше адекватни съвети за хранене и начин на живот.

Взех си карта и започнах да ходя в Next Level редовно. Ползвах уредите за изотонични упражнения (основна тренировка за цялото тяло), които са подходящи за начинаещи, преди и след тренировка прекарвах време в залата за разтягане, където подготвях тялото си за движението и отпусках след това. След време започнах да ходя и посещавам групова тренировка CXWORX, която помагат за заздравяване на коремните мускули и увеличаване издръжливостта на торса: нещо, което се оказа много важно в период, в който често ми се налагаше да нося едновременно бебе, количка и няколко торби.

Често използвах и сауната, тъй като изглежда никой там не се интересуваше как точно изглеждат телата на другите по бански.

След тренировка се чувствах много добре: тонизирана, силна и в неочаквано добро настроение. Започнах от време на време да посещавам и други групови занимания: bodybalance, тренировка, вдъхновена от йога с микс от Тай Чи и пилатес, и bodypump: групов екшън с леки до умерено тежки тежести и надъхваща хореография.

Минаха около два месеца, в които, без да имам някакви конкретни цели, чието евентуално (не)постигане да ме угнетява, просто започнах да чувствам по-добре: по-силна и по-лека. Резултатите от кантара и метъра не закъсняха. Но дори да не бях проверявала, знаех, че съм свалила някакви килограми, тъй като омразните големи дрехи ми бяха станали твърде големи, а изкачването на стълбите до четвъртия етаж, където живея, беше станало учудващо лесно.

На кръвното изследване, наречено "натоварване с глюкоза", което следи нивата на кръвната захар и инсулина, излязоха резултати, според които нивата на инсулина са спаднали.

Утре отивам на концерт, на който ще видя доста хора, които не са ме виждали в последните години. И съм спокойна, че няма да чуя "Леле, не можах да те позная, много си се променила". Или ако го чуя, няма да се притесня, защото съм в процес на работа върху тялото си. И виждам какво постигам, и то ме кара да се гледам в огледалото в банята с удовлетворение и спокойствие, а не да извръщам очи в другата посока.

След малко съм на тренировка. А вие какво ще правите довечера?

Ела на безплатна тренировка

ИЗБРАНО