Стинг продаде песните си за 250 милиона долара

Новият собственик на репертоара на звездата и на старата му група "Полис" е "Юнивърсъл мюзик"

Обратно в новината

Коментари - Стинг продаде песните си за 250 милиона долара | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Не бих дал и лев.

Бе де да знам, как се избиват 250 милиона? Верно, че музиката му ще се слуша и през следващите 50 години, ама все пак 250 милиона са си 250 милиона.

Това звучи, като коментар на потомствен трубофолкфен ???

ТОА Е МНОУ ДОСАДЕН

Щото ценита за използване на тази музика са доста солидни… това няма нищо общо с цена на песен или диск за лична употреба….. Тука може да се наложи да платиш 1000 долара за едно използване в интернет или радио/телевизия, да не говорим за реклама…

Друго си е Тита и Гери Никол, нали

И за какво му са 250 милиона на Стинг? Сигурно е около 60-те. Какво ще ги прави? Лакомия човешка!

Той и толкова заслужава.

На 70 е. И има няколко деца и внуци.

За какво са им па 250 милки на Юнивърсал като могат могат да ги инвестират в нещо с истинска стойност!? И от къде идват парите на Юнивърсал.. от такива като Стинг, баце, хора с повече мечти, идеи и интусиазъм от разум.

Е па за кво му беше още Плейбой Имението, пълно с разгонени мадами, на 90 годишния дядка Хю Хефнър, та даже и пукна в него между краката на с 60 години по-младата си жена:)) Ама и вие пубертетите задавате едни пубертетски въпроси.:) Бил на 60, кво щял да праи с 250 милиона, ми милионерите харчат като милионери. Се едно аз да те питам как ше успееш да ги изхарчиш тия 2500лв , дето си получил от родата за рожденния ти ден

А за какво му е авторството на тези години. Взмай парсата и бягай да поживееш малко на старини.

Сега ако Стинг го поканят да пее на концерт ще трябва да плати на Юнивърсъл , че им пее песните ?

Ти пък - Тита и Гери Никол - кой ги слуша - я виж Галена и Фики Стораро - това са изпълнителите :D :D :D :D :D :D

Не точно. Материята е малко объркваща, защото при едно музикално произведение се натрупват и преплитат различни права. На първо място е авторското право върху песента. Това е правото на автора, че я е създал. След това има право върху изпънението. То е право на изпълнителя, който може и да не е автор на песента, но е свирил, пял и т.н. песента при записването й. Освен това има и право на продуцента върху записа на песента - това е правото на продуцента да се разпорежда с конкретния запис на песента, който е продуцирал - т.е. да преиздава албуми, които вече са записани. Когато се говори за "продажба на каталог, това обикновено означава, че авторът е продал правата над вече издадените си, записани и продуцирани песни на някой друг. Така в случая Юнивърсъл ще решават дали да издадат отново старите албуми на Стинг и ще прибират отчисленията (т.нар royalties) от ползването на музиката по радио, тв, стрийминг и т.н. Това не обхваща правото песните да се изпълняват отново и на живо. Теоретично ако са купили и авторските права, това означава, че ако някой изпълнител иска да направи кавър на Стинг на живо - той трябва да уреди правата с фирма за колективно управление на права като Мюзик аутор и да плати затова. Но вероятно самият договор на Стинг няма да му вменява задължение, да плаща за собствената си музика. През годините обаче материята за авторството на песни не веднъж е стигала до абсурди, като един от фрапантните примери е когато през 90-те Джон Фогърти (от Клирънс клиъруотър ревайвъл) е съден от студиото, че е изплагиатствал друга своя собствена песен. Студиото за щастие губи, защото дори в САЩ съдилищата не са толкова изперкали.

След година ще спечелят от тях поне милиард. Всичко е сметнато

Тия старите дядки са много смешни, продават си правата но с това убиват бъдещето на музиката. Надявам се някой ден Спотифай да им види сметката на тия три големи музикални компании. Това е единственото място в момента където може да се чуе нещо ново и по-интересно отколкото изтърканите хитове на Стинг и другите нафталини.

солидна пенсия

Ние пък си имаме Големата дупара, Фъки и останалите, на па на! На просташкото народче така му се пада.

За това убиха Джексън, Уитни, Джордж и т.н.

Принс води 25 годишна битка за правата над музиката си и почти беше успял, когато го убиха, но при него имаше и други причини, той открито твърдеше, че хората се тровят от небето, че политическата система на САЩ е фашистка, че 11 септември не е това което ни казват, беше заявил, че в мемоарите му ще пише за истината по света и 2016 загина уж от свръхдоза болкоуспокояващи като в комплекса Пейсли Парк не работеше нито една камера!

човека е на пределна възраст... за какво са му правата на тия песни?! да продава и това е ... кеша си е кеш

Точно така е, колкото и да не ви харесва.

Колко пъти успя да ги продаде?

Скъперник, а нашите подариха "песните на демокрацията" безвъзмездно!

Нафталините, за които говориш са музиканти. Не е дрис-хоп с еднакъв бийт или меланхолично мрънкане в една октава. Музика е. Тези са последните музиканти на които се разреши да работят към човешки сантименти. Сегашните имат само една цел: Да свалят менталните нива на слушащите до ниско честотни мозъчни вълни и да ги държат в наркоза. Причината да си продават правата е, че са на ясно, че бъдещето няма да има музика по високи стандарти. Ще има риалити формати за клоуни и кретени на фон на генерирана от изкуствени интелекти звукова какафония. Няма как като облъчен потребител да ги видиш тези неща. Прехваленият Спотифай за поредна година е на загуба. Хората масово купуват стара музика, дори и на плочи. За пръв път в историята на съвременният свят, новата музика е по-малко търсена от старата. https://www.theatlantic.com/ideas/archive/2022/01/old-music-killing-new-music/621339/

УМЕН ЧОВЕК ! Хем си прибира един чувал с пари , хем няма кой да ги изпее песните като него и пак си остават негови. Така се прави.

Това е добър ход. Не толкова заради тези пари. Sting си има достатъчно. Според мен е по-скоро заради това, че не му се занимава вече с управлението на тази интелектуална собственост. Все едно имаш 10 сгради с апартаменти, които даваш под наем. В един момент ти писва да се занимаваш и просто продаваш всичко