Първоначално се е използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак. Пресният джинджифил има остър, парлив вкус с аромат на лимон. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. Конфуций (557 - 479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти” като изключително полезен корен, философът не сядал на масата без него.

Джинджифилът съдържа 3% есенциални масла, богат е на особено полезните за човека магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини. Отвара от този корен облекчава кашлицата, облекчава стомашните болки и премахва всички симптоми на болестта на пътуването – гадене, повръщане, световъртеж.

Джиджифилът съдържа съединенията гингероли, които облекчават остео- и ревматичен артрит. Същевременно той има свойството да предпазва от колоректален рак. Именно гингеролите в него ограничават растежа на раковите клетки. Осен това той подсилва имунната система. Чаят от джинджифил може да е не само загряващ в студения ден, но и да предизвиква целебно изпотяване. Той е противопоказен за бременни, кърмачки и малки деца. Не е желателна употребата му и от хора, страдащи от сърдечносъдови проблеми, камъни в жлъчката, мозъчни тумори и други заболявания, свързани с мозъчните тъкани.

Рецепти с джинджифил от Вкусотии >>