Когато почти 5 милиона Lego играчки се пръснаха в морето край бреговете на Корнуол, разлети от товарен кораб, ударен от странна буря, малките цветни фигурки, които скоро се натрупаха по плажовете, бързо се превърнаха в лов на съкровища за плажуващите.

Много от парчетата, по съвпадение, бяха с морска тематика: плавници, октоподи, спасителни жилетки, харпуни, ножове, акули и водолазни резервоари. Имаше и шапки на вещици, пръчки, метли, дракони и др. Често изплуват на брега в различни части на страната и това предизвиква особено вълнение у колекционерите.

Снимка: iStock/Getty Images

"Tokio Express" е бил товарен кораб, пътуващ за Ню Йорк от Ротердам. На 13 февруари 1997 г., той се преобърнал на около 20 мили нос Land's End, край западен Корнуол. Контейнерът с Lego, един от общо 62, паднал във водата. 25 години по-късно неговите малки пластмасови пътници все още често могат да бъдат намерени изхвърлени на брега, много от които почти не са се променили от живота под вода.

Трейси Уилямс, която живее в Девън, е една от най-сериозните търсачки на изгубеното съкровище. Играчките бяха завладели въображението на жителите на мили наоколо. Те се превърнали в страст и за колекционерите. И вече имат такава стойност - редките зелени дракони (контейнерът съдържал само 514, в сравнение с 33 427 черни дракона) са сред най-желаните от събирачите на ценности.

Черните октоподи са "свещеният граал", тъй като се смесили с водораслите и били трудни за забелязване. Уилямс открива такава фигурка за първи път през 1997 г., но не намира друга в продължение на 18 години.

След като се преместила да живее във вътрешността на страната за известно време, тя забравила за Lego манията. Но след като се завърна в Корнуол през 2010 г., открила нови фигури. Колекционирането им я отвело до идеята да изследва боклука и дълготрайното влияние на пластмасата в моретата и океаните.

"Започна като забавление, но през годините ме накара да осъзная какво количество пластмаса има в океана и заровено в пясъка", казва жената.

Уилямс започна да записва своите открития, като първоначално създала страница във Facebook, а по-късно и в други социалните мрежи като Twitter и Instagram. Хиляди хора се свързали с нея, споделяйки подробности за техните съкровища, открити край плажове.

Тя разказва всичко това в книгата "Adrift: The Curious Tale Of The Lego Lost At Sea". "Беше интересно да започна да картографирам Lego фигурите и да видя колко далеч са пропътували", казва тя. Части от Lego са открити на полуостров Гауър в Уелс, графство Кери в Ирландия, Кент и Гърнси. Някои стигнали до Франция и Белгия, някои дори се върнали в Холандия.

"По онова време се смяташе, че половината Lego плува, а другата половина е потънала. Но това е фриволно казано", смята Уилямс. "Дори потъналите парчета започват да изплуват от морското дъно. Мисля, че това ни показва колко дълго издържа пластмасата и колко далеч пътува и какво се случва с нея, когато се разпадне", казва още жената.

Тим Брукс, вицепрезидент по околната среда в Lego Group, е интервюиран в книгата и казва и пред Sky News, че компанията "в никакъв случай не иска фигурите да са в природата, нито да се озоват в морето". Той добавя: "Lego Group е много сериозна по отношение на грижата за планетата и имаме смела стратегия по въпроса, която има за цел да остави положително въздействие върху планетата, която децата да наследят".

Ще откриете Уилямс, придружена от кучето си Джес, да рови със специални приспособления по плажа близо до дома си на северния бряг на Корнуол всяка сутрин.

По време на търсенето на съкровища из пясъка Уилямс е открила всякакви предмети: химикалки, четки за зъби, закачалки и, разбира се, пластмасови бутилки. Тя събра цветна колекция от капаци от туби Smartie, които са на "50 до 60 години". Не е изненадващо, че голяма част от боклуците сега са свързани с COVID.  "Предавам голяма част от пластмасата на местни художници, които я използват, за да повишат осведомеността за морските отломки. Ние рециклираме каквото можем", добавя тя.

Тя има хиляди лего артикули, съхранявани у дома, с планове за изложба един ден.

Книгата й е изпълнена с красиви изображения на находките на Уилямс, които предизвикват чувство на носталгия - отдавна забравени детски играчки, които са живели сякаш в един различен свят. Тя се надява, че това ще повиши осведомеността за вредното въздействие на пластмасата в нашите океани по начин, който не кара хората да се страхуват или да бъдат обвинени.

"Мисля, че това, което направи Lego, е че ни позволи да разкажем историята на пластмасата в океана по начин, който не е твърде плашещ и по начин, с който хората могат да се идентифицират. Имам някои ужасни изображения, смущаващи изображения, на птици, удушени във въжета и мисля, че понякога може да е толкова разстройващо, че да не искате да го гледате. Разбирам това. Това е смущаваща тема, но това, което се опитах да направя, е да разкажа историята на океанската пластмаса по начин, който не е толкова страховит".

Тя пита още: "Четките за зъби красиви ли са? Една може би е боклук, но когато видите десетки, подредени заедно, това прави произведение на изкуството, провокиращо размисъл. Някои снимки показват типични боклуци -пликове, бутилки, оръфани джапанки, докато други представят символите от много детства - играчки със зърнени храни, телефон Гарфийлд, My Little Ponies, както и Lego.

Като израснах през 90-те, аз събирах тролове, докато сестра ми имаше Поли Покетс", казва Уилямс. Те също са открити от водите на Корнуол.

Много играчки пръснал и изгубен транспортен контейнер, който возел предимно телефони, намерен в крайна сметка в морска пещера.

Тя и учени от университета в Плимут направили проучване, за да тестват колко дълго Lego може да издържи в морето. И заключили: между 100 и 1300 години.

"Мисля, че това, което ме шокира сега, е да осъзная колко пластмаса всъщност лежи на морското дъно", признава Уилямс.