Къде е тялото на Евита Перон?
Шестдесет години по-късно BBC се връща към странното изчезване на тялото ѝ и към 16-годишното му пътуване по целия свят
Легендарната първа дама на Аржентина почина през юли 1952 г. Шестдесет години по-късно BBC се връща към странното изчезване на тялото ѝ и към 16-годишното му пътуване по целия свят.
Няколко часа след смъртта на Ева Перон, на 26 юли 1952 г., д-р Педро Ара се заема с работата. На известния испански лекар е възложено да балсамира тялото на аржентинската първа дама по същия начин, по който руснаците бяха съхранили останките на Ленин и Сталин. Тялото на Евита, както я наричаха с обич нейните привърженици, е било съхранявано в сградата на Министерството на труда. Там е трябвало да бъде издигнат монумент в чест на работниците, а в основата му да бъде поставен стъклен ковчег, който да се превърне в нейното вечно място за покой.
Но три години по-късно, през септември 1955 г., съпругът ѝ, президентът Хуан Перон, е свален от власт с военен преврат и принуден да замине в изгнание. Новият режим взема решение да изземе тялото на Ева Перон, поставяйки началото на зловеща 16-годишна одисея, изпълнена с тайни, страх и политически интриги.
След смъртта ѝ тялото ѝ преминава през дълго и необичайно пътуване - съхранявано е в Центъра за военно разузнаване, превозвано е с микробус, временно е погребано в Милано, след което е транспортирано до Мадрид, а накрая е върнато в Буенос Айрес, където е положено в силно охранявана крипта, пише BBC.
След като Ева Перон умира от рак на шийката на матката на 33-годишна възраст, съпругът ѝ има политически причини да я балсамира. Скромният ѝ произход от селските райони и благотворителната ѝ дейност като първа дама ѝ бяха спечелили гореща подкрепа от работническата класа.
"Затова той искаше да запази това, като съхрани тялото", заявява пред BBC през 2012 г. Флавия Фиоручи, историчка, специалист по темата. "Това беше свързано и с важността, която Перон и перонизмът придаваха на символите, а Евита беше символ."
Мащабът на почитта към Евита става очевиден още в седмиците след смъртта ѝ. Д-р Педро Ара успява да съхрани тялото ѝ така, че тя да изглежда сякаш спи, благодарение на сложна техника с парафин и глицерин. Близо два милиона души преминават покрай ковчега ѝ, изложен в Конгреса в продължение на 14 дни - последен знак за силната връзка, която тя изгражда с народа си и която не изчезва дори след смъртта ѝ.
А символиката на тялото на Евита е причината за дългото и криволичещо пътуване, което то предприема през следващите 16 години. Когато Перон е свален от власт през 1955 г., диктатурата, водена от генерал Педро Арамбуру, се стреми да унищожи всички аспекти на перонизма и се страхува, че трупът ѝ може да се превърне в емблема на съпротивата.
Подполковник Карлос Моори Кьониг, ръководител на военното разузнаване, започва да мести тялото ѝ из Буенос Айрес, обзет от страх, че привържениците на перонизма могат да се опитат да го върнат. Скоро се разпространяват слухове, че останките на Евита са били скрити в микробус, паркиран някъде по улиците на столицата, зад екрана на киносалон или дори в градската водоснабдителна система. Навсякъде, където се смята, че е била преместена, хората оставят цветя и палят свещи, сякаш тялото ѝ продължава да бъде символ на надежда и съпротива.
След това Кьониг премества тялото в собствения си кабинет, където според някои свидетелства изправя ковчега и го показва на посетители. Скоро започват да се носят слухове, че е развил необичайна обсебеност към останките на Евита.
"Познавах го още от военното училище. Беше напълно нормален човек, но след като получи тялото, сякаш полудя", разказва полковник Хектор Кабанелас в документалния филм от 1997 г. Evita, la tumba sin paz.
Аржентинската изследователка Сесилия Макон заявява пред BBC през 2012 г., че истината трудно може да бъде отделена от легендите, защото "митът и историята постоянно се преплитат в разказите за Евита". Според една от версиите Кьониг дори се влюбил в жената, чието тяло му било поверено, преди да бъде отстранен от поста си през 1957 г.
След уволнението му на полковник Кабанелас е възложена задачата да заличи следите на тялото на Ева Перон. Той организира тайното му пренасяне до Италия през 1957 г., където Евита е погребана под името Мария Маги де Магистрис в гробище в Милано.
Но изчезването ѝ не успява да прекъсне връзката ѝ с нейните последователи. В Буенос Айрес се появяват графити с въпроса "Къде е тялото на Ева Перон?", а връщането на останките ѝ се превръща в един от най-силните лозунги, обединяващи перонисткото движение.
Смята се, че именно фактът, че военните стоят зад изчезването на тялото на Евита, превръща случилото се в още по-силен символичен акт.
През 1971 г. новият режим, който се стреми да върне Аржентина към демократично управление, започва да отменя ограниченията срещу перонисткото движение и се съгласява да върне тялото на Евита на Хуан Перон. Останките ѝ са транспортирани в сребърен ковчег до вилата в предградията на Мадрид, където бившият президент живее в изгнание заедно с третата си съпруга Изабел.
Карлос Спадони, тогава доверен човек на Хуан Перон, е един от първите, които виждат тялото.
"Генерал Перон, градинарят и аз извадихме тялото от ковчега", разказва той пред BBC през 2012 г.
"Положихме го върху маса с мраморен плот и ръцете ни се изцапаха с пръст. Затова тялото трябваше да бъде почистено. Изабел се погрижи за това... с памучна кърпа и вода. Нищо повече. Много внимателно. Изабел приглади русата коса. Тя беше дълга и Изабел я почисти малко по малко с гребен, а след това я изсуши със сешоар."
Около съдбата на тялото ѝ отново започват да се носят легенди, този път свързани с окултните вярвания на бившия министър Хосе Лопес Рега. Според една от най-популярните истории той убедил Изабел Перон да легне до останките на Евита с надеждата, че така върху нея ще се прехвърлят харизмата и политическото влияние на покойната първа дама.
Подобни истории се коренят в почти религиозното преклонение, което последователите на Евита изпитват към нея. Бившата танцьорка, издигнала се до властта редом със съпруга си Хуан Перон, постепенно се превръща в духовен символ за своите привърженици. За тях тялото ѝ придобива почти свещено значение, дори години след смъртта ѝ, докато за нейните противници тя остава силно противоречива фигура.
Хуан Перон се връща на власт в Аржентина през 1973 г., с Изабел като негов вицепрезидент. Тялото на Евита остана в Испания, но след като Хуан умира внезапно през 1974 г., тялото ѝ е върнато в Буенос Айрес.
След завръщането на тялото в Аржентина става ясно, че то се нуждае от спешна грижа. Годините на преместване и неподходящо съхранение са оставили видими следи, затова властите се обръщат към специалиста по балсамиране Доминго Телечеа.
Един ден, докато седи в бар в Буенос Айрес, Доминго Телечеа е изненадан от неочаквана визита. Двама мъже, облечени изцяло в черно, се приближават към него с необичайна задача, а именно да възстанови щетите по балсамираното тяло на Евита.
Телечеа е реставратор на произведения на изкуството, антики и човешки останки. Изплашен от правителствените ескадрони на смъртта, той си отдъхва, когато разбира, че двамата мъже са шофьори. Те го водят при Оскар Иванисевич, бившия личен лекар на Ева Перон.
"Той ми каза: "Имаме работа за теб. Трябва да реставрираш тялото на Ева Перон."
Телечеа приема, въпреки че е наясно с рисковете.
"Да извърша тази работа означаваше да се противопоставя на хората, които бяха накарали тялото да изчезне, а много хора наистина си пожелаваха Евита изобщо да не се беше появявала отново. Знаех, че това може да ми донесе проблеми", казва той. "Имаше заплахи, заплахи по телефона, подпалване на колата ми."
По-късно Телечеа заминава в изгнание, тъй като държавната бруталност и изтезанията стават систематични в Аржентина.
И все пак Евита най-накрая е погребана през октомври 1976 г., като само малка група хора присъстват на погребението ѝ. Гробницата е укрепена, за да се гарантира, че останките ѝ никога повече няма да бъдат нарушени.