Представете си, че отивате на работа след трудно преодоляване на тежкия трафик, почти закъснели, запъхтени и изморени още преди истинския старт на деня. На бюрото си обаче вместо един куп задачи, намирате бележка, на която пише .

Подателят е колега, на когото наскоро сте помогнали да спази краен срок, а това му е спестило гълчене от шефа. Става ви приятно, нали? 

Това е един от примерите какво представлява изкуството да пишеш благодарствени бележки в дигиталната ера. След подобна сцена вероятно ще включите устройството, на което работите, ще започнете да отмятате една по задачите си и отново ще потънете в ежедневието.

Но в кратките паузи, в които се откъсвате от работния ден, ще се появява усмивка на удовлетворение, че помощта ви е била така специално оценена. 

Изкуството да пишеш благодарствени бележки не е нищо повече от това да подариш жест на внимание. Жест, но не изпратен под формата на усмивка или емотикон в чатовете, а лично усилие да избереш хартията, формата ѝ, дори да нарисуваш нещо сам, да напишеш лично послание и да намериш подходящия момент за връчване. 

Снимка: iStock by Getty Images

Това изкуство изглежда се владее най-добре от децата. Те нямат лични средства, с които да купят на родителите си подарък за рождения им ден, но затова пък съумяват да нарисуват нещо мило, преливащо от любов и старание, с което да ги зарадват.

А от всички вещи - дрехи, книги, уреди, които човек ще получи за празника си, той ще запази най-дълбоко в сърцето си именно малко изкривената къщичка, нарисувана от детето, с огромно сърце, което излиза вместо пушек от комина. Ще го запомни, защото този подарък казва повече от хиляди думи. 

Снимка: iStock by Getty Images

Поколението на 80-те и 90-те също познава добре изкуството на благодарствените бележки. Това поколение откри доста по-късно електронните устройства, в сравнение със днешните подрастващи. 

Това поколение, родено през миналия век, се радваше на огромно разнообразие от писмени възможности за изразяване на чувства.

Спомнете си например лексиконите, в които непременно се задаваше въпрос "Какво мислиш за мен", за съученик или приятел. Всеки път, когато някой от оценяваните четеше отзивите на останалите за себе си, бе своеобразен малък празник. 

Нещо, което няма да излезе от мода в разгара на новите технологии (дори напротив, ще става все по-ценно с развитието им), е подаряването на хартиени картички. Те са малки, компактни, надписани лично с почерка на подаряващите ги и лесни за съхранение. 

Снимка: iStock by Getty Images

Ако мобилните телефони, профилите в социалните мрежи и дигиталните приятели се губят лесно, то хартиената картичка може да остане своеобразна капсула на времето. Отворена след години, тя ще ви донесе повече приятни емоции, от която и да и било дигитална картичка. 

За изкуството да пишеш благодарствени бележки не се изискват специални поетични умения, нито кой знае колко дар слово. Изисква се само да изразите емоцията си с думи, а каквито и да са те, щом са искрени, ще достигнат до сърцето на получателя. 

С подкрепата на: Merci