Поколението Z и нуждата да бъде "различно"
Facebook вече почти не присъства в света на младите хора, докато Инстаграм, TikTok и приложенията за директна комуникация заемат много по-голяма роля
За всяко поколение стаята на тийнейджъра е нещо много повече от място за спане. Тя е първото пространство, което младият човек може да превърне изцяло в свое: да избере какво да има по стените, какви книги да стоят на рафтовете, каква музика да звучи, къде да бъде бюрото и дори каква бъркотия да остане неприкосновена за останалите членове на семейството.
Преди ерата на социалните мрежи именно стаята често е била своеобразна визитна картичка на тийнейджъра. Плакати на групи и актьори, книги, картини, китара, спортни принадлежности са разказвали без думи какъв човек живее там и какъв иска да бъде.
За Поколението Z тази картина не е изчезнала, но вече има още едно пространство, в което се изгражда идентичността - екранът на телефона. Това е първото поколение, израснало с интернет като естествена част от ежедневието, а не като новост, която постепенно се появява в живота му. За Джен Зи езикът на социалните мрежи е почти като майчин. Точно тази особеност кара италианския фотограф Николо Растрели да се запита как всъщност изглежда животът на младите хора, когато се погледне едновременно през личното им пространство и през екрана на телефона.
Проектът му носи името "IRL" - съкращение, което интернет използва за "in real life", или "в реалния живот". Името е особено подходящо, защото поставя един интересен въпрос: Къде днес всъщност е реалният живот?
Растрели отдавна се интересува от начина, по който хората изграждат своята идентичност чрез това, което показват на останалите. През последните години работата му го среща все по-често с млади хора и това го кара да погледне по-задълбочено към поколението, което възприема дигиталния свят по съвсем различен начин от предишните поколения.
Фотографът, роден през 1977 г., започва проекта, за да покаже колко различни могат да бъдат представителите на Поколението Z. Сред участниците има тийнейджъри на 14 години, но и млади хора в края на 20-те си. Повечето са от Италия, но проектът отвежда Растрели и във Великобритания, Мароко и Франция.
Растрели избира именно спалните като фон за портретите си, защото според него в млада възраст това е първият истински личен дом. Преди социалните мрежи именно там човек е можел да покаже кой е и какво харесва. Днес тази функция се споделя между четирите стени и дигиталното пространство.
В снимките могат да се видят най-различни детайли: книги, плакати, предмети, свързани с хобита, музикални инструменти, спортни принадлежности, рисунки, компютри и, разбира се, телефони. А до леглата често се появява един съвсем съвременен детайл - заплетените кабели и разклонители, които показват колко голяма част от ежедневието вече преминава през електронните устройства.
Това са пространства, които на пръв поглед изглеждат съвсем различни, но всъщност изпълняват една и съща функция: разказват историята на човека, който живее в тях. Само че днес тази история има и дигитална версия.
Затова към портретите Растрели добавя и снимки на екраните на телефоните на участниците. Младите хора сами избират изображенията, които най-добре представят обичайното им онлайн ежедневие. Така те не са просто обекти пред камерата, а участват активно в изграждането на собствения си образ. И тук се появява една от най-интересните особености на Джен Зи...
Сред най-популярните платформи при младите е Инстаграм, но начинът, по който го използват, се различава сериозно от този на предишните поколения.
В дигиталните им албуми има селфита с филтри, снимки на приятели, храна, случайни моменти от ежедневието, черно-бели кадри, направени с аналогови фотоапарати, както и краткотрайни сторита, които изчезват след 24 часа. Именно те са особено важни за Джен Зи. За разлика от публикациите, които остават в профила и могат да бъдат разглеждани отново и отново, сторитата позволяват по-непринудено и временно споделяне.
Оказва се обаче, че някои млади хора имат повече от един профил в една и съща платформа. Един профил може да бъде публичен и внимателно поддържан, докато друг е заключен и достъпен само за най-близките приятели. В трети може да се публикува още по-свободно. Различните акаунти позволяват на младия човек да показва различни страни от себе си, без непременно да смесва всички свои социални кръгове.
Показателен е случаят с 16-годишна участничка в проекта, която има няколко профила с различна степен на поверителност. Именно в най-затворения от тях тя се чувства достатъчно спокойна, за да бъде напълно себе си. Тази тенденция показва нещо любопитно: въпреки че Поколението Z е поколението, което най-лесно споделя живота си онлайн, то също така много добре разбира стойността на личното пространство.
Един от най-изненадващите изводи от проекта е, че социалните мрежи невинаги са инструмент за самореклама. За част от младите те са преди всичко работно средство. Някои ги използват за проучване, за професионални контакти, за следене на тенденции или за развитие на собствен бизнес. Има млади хора, които работят в социалните мрежи всеки ден, но почти не публикуват в личните си профили.
Такъв е и примерът с 23-годишен уеб разработчик и социален медия мениджър, който професионално прекарва огромна част от времето си онлайн, но рядко използва собствения си профил. Сравнението е доста точно: човек, който работи цял ден в ресторант, невинаги има желание да готви, когато се прибере у дома. По същия начин за някои представители на поколението социалните мрежи са преди всичко работа, а не сцена.
Колкото до стаите на Джен Зи...
Ако се съди по подобни наблюдения, стаите на днешните млади хора не могат да бъдат сведени до една-единствена естетика. В едно пространство могат да се срещнат книги и дигитални устройства, аналогови фотоапарати и последен модел смартфон, рисунки, спортни принадлежности, музикални инструменти, винтидж предмети и съвременни технологични аксесоари.
Това, което изглежда особено характерно, е смесването. Младите не се придържат непременно към една естетика, а комбинират различни влияния. Така личното пространство се превръща в своеобразен колаж от идентичности.
Може би една от най-интересните характеристики на това поколение е стремежът да не бъде поставяно лесно в една категория. Представителите му са израснали в свят, в който информацията е достъпна постоянно и тенденциите се променят за седмици, дни или дори часове. Затова идентичността също може да бъде по-гъвкава.
Днешният тийнейджър може да бъде почитател на TikTok, но същевременно да чете класическа литература. Може да прекарва часове онлайн, но да пази най-личния си Инстаграм профил заключен. Може да обича модата, но да използва социалните мрежи само за проучване. Може да има публичен профил, който изглежда съвършено подреден, и друг, в който публикува неща, предназначени единствено за най-близките му хора. Телефонът не е непременно враг...
През последните години все по-често се говори за рисковете от социалните мрежи за младите хора. Дискусиите за ограничаване на достъпа на деца до определени платформи стават все по-сериозни. Но наблюденията върху Поколението Z показват и друга страна на историята.
Младите хора не непременно прекарват повече време в социалните мрежи от своите родители. В някои случаи дори ги използват по-малко. Разликата е по-скоро в това какви платформи избират и за какво ги използват.
Facebook, например, вече почти не присъства в света на тийнейджърите и младите хора, докато Инстаграм, TikTok и приложенията за директна комуникация заемат много по-голяма роля. Това показва колко бързо се променя дигиталният пейзаж. Платформите, които за едно поколение са били символ на модерността, за следващото могат да изглеждат като нещо, което използват родителите.
Може би най-важният извод от всичко това е, че Джен Зи не може да бъде описано просто като поколението, което "виси в телефона". Това е поколение, което е научило много рано, че онлайн образът също е част от идентичността, но именно затова е започнало да поставя граници между различните версии на себе си.
Публичният профил, частният, груповият чат, личната стая и реалните приятелства могат да съществуват едновременно, без непременно да се припокриват напълно.