Вече всички имат мнение. Къде изчезнаха истинските критици?
Добрият критик не е този, който харесва всичко. И не е този, който мрази всичко
В наши дни всеки може да бъде критик. Или поне социалните мрежи създават точно такова впечатление. Достатъчно е човек да отвори Инстаграм или TikTok, за да попадне на видео, в което някой обяснява дали последният голям филм си заслужава, коя постановка трябва да бъде гледана, коя книга е "задължителна" и коя категорично не си струва времето.
Мнението вече е навсякъде. То идва за секунди, обикновено е категорично и често е поднесено така, сякаш зад него стои последната инстанция по въпроса. Социалните мрежи превърнаха хората, които споделят своите вкусове пред камера, в новите културни ориентири. Инфлуенсъри коментират филми, музика, театър, книги и телевизионни сериали, а най-популярните сред тях вече се появяват и на червени килими, канят ги на премиери... Но в свят, в който всеки има мнение, остава един доста важен въпрос: На кого да вярваме?
Това не е никак маловажен въпрос, защото в същото време традиционната журналистика преминава през тежък период. Изданията, които в продължение на десетилетия са създавали езика, с който обществото говори за изкуство и култура, постепенно променят начина, по който работят. Само през последната година престижни медии като The New York Times и The Washington Post преструктурират своите отдели за изкуство и култура или се разделят с част от дългогодишните си критици. На тяхно място все по-видимо се появяват кратките, бързи и често крайни оценки на социалните мрежи. Така културната критика постепенно се оказва притисната между две тенденции - от една страна, съдържанието трябва да бъде бързо, лесно за консумация и достатъчно атрактивно, за да привлече внимание, а от друга, истинската критика изисква време, знания, контекст и способност да се види отвъд първото впечатление.
Критикът трябва да бъде в услуга на изкуството. Това означава ли никога да не пише лоша рецензия? Разбира се, че не.
Съществува широко разпространеното схващане, че критикът е човек, който по принцип не харесва нищо. Самата дума "критик" често носи негативен оттенък, а една отрицателна рецензия може лесно да бъде възприета като опит за унижаване на артиста. Но истинската критика не се изчерпва с това да кажеш, че нещо е лошо. Тя трябва да обясни защо нещо не работи.
Какво не е успял да постигне? Кои въпроси остават без отговор заради пропуските в сюжета на една пиеса? Защо финалът на филма изглежда откъснат от всичко, което зрителят е видял през предишните два часа? Точно там започва истинската работа.
Добрият критик не просто произнася присъда, а се опитва да разбере произведението, неговите намерения и начина, по който то достига до публиката. Не е достатъчно да знаеш какво не ти харесва.
Да бъдеш критик не означава просто да откриеш кое не работи. Означава да разпознаеш и кое работи, да разбереш защо работи и да се опиташ да видиш какво се стреми да постигне авторът. Това изисква познания. Изисква години, прекарани в наблюдение и изучаване на определено изкуство. Изисква познаване на историята му, на контекста, на езика му и на начина, по който то се развива.
Именно това е една от големите разлики между професионалния критик и случайното мнение в социалните мрежи. Всеки може да каже "хареса ми" или "не ми хареса". Много по-трудно е да обясни защо.
Понякога професионалният опит в самата индустрия също помага. Някои критици са работили като актьори, режисьори, сценаристи, музиканти или други професионалисти в сферата, която по-късно започват да отразяват. Това не означава, че всяко произведение трябва да бъде похвалено. Всъщност точно обратното.
Да хвалиш всичко би било лоша услуга както към артистите, така и към публиката. Критиката трябва да задава неудобни въпроси, да предизвиква, да анализира и в крайна сметка да търси отговора на нещо по-голямо.
Инфлуенсърът срещу критика...
Именно тук се появява една от най-съществените разлики между традиционния критик и инфлуенсъра. И двамата могат да имат огромна аудитория. И двамата могат да влияят върху това какво ще гледаме, слушаме или четем. И двамата могат да се превърнат във важни културни ориентири. Но платформата им работи по различен начин.
За журналиста платформата е средство, чрез което той изразява професионалното си мнение. При инфлуенсъра самата личност често е марката. Когато собственото име, образът и аудиторията са основата на бизнеса, границата между лично мнение, популярно мнение и съдържание, което трябва да привлече повече гледания, може да стане доста тънка.
Професионалният критик също има влияние, но идеята е това влияние да не определя предварително оценката му. Иначе се получава не критика, а реклама.
Ако всичко е прекрасно, тогава каква точно е стойността на рецензията? Защо е важно някой да каже "не"?
Изборът става все по-труден. Публиката има повече културно съдържание от когато и да било. Но има все по-малко време да реши какво заслужава вниманието й. Именно затова ролята на човека, който може да постави едно произведение в контекст, да обясни силните и слабите му страни и да даде аргументирана оценка, всъщност може да стане още по-важна. А добрият критик не трябва да ни казва какво да мислим. Той трябва да ни накара да мислим малко повече. Да ни накара да забележим нещо, което иначе бихме пропуснали. Да обърне внимание на детайл, който променя начина, по който възприемаме целия филм. Да обясни защо една сцена работи, а друга не. Или просто да даде достатъчно контекст, за да можем сами да вземем решение.
Критиката не трябва да умира
Точно това се опитват да съхранят програмите. Те дават възможност на начинаещите автори да експериментират, да допускат грешки, да защитават позициите си и да се учат от практиката. Защото критиката не се създава само с теория. Тя се пише след представлението, когато още усещаш емоцията. Пише се след филма, когато финалът продължава да се върти в главата ти. Пише се след последната страница на книгата, когато все още се чудиш дали героят е постъпил правилно.
В епохата на TikTok и Instagram, когато всеки може за минута да се превърне в "експерт", професионалната критика може да изглежда като старомодна професия. Но всъщност може би никога не е била по-нужна.
Добрият критик не е този, който харесва всичко. И не е този, който мрази всичко. Той е този, който обича изкуството достатъчно, за да бъде честен с него.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}