17-11-2017 20-11-2018

Коприна и глина - любов в ателието

Как момчето с макетите се влюби в момичето с розовите очила

08:07 | 14 февруари 2020 | Автор : Криси Димитрова 0 7576 Снимка: Studio KARE за URBN by DIR

Февруари, месец на влюбените сърца. В специален проект URBN by DIR и Grand Optics ще ви разкажат приказни любовни истории, за скрити чувства, живеещи в сънища, за оживели скулптури на влюбени и аромат на лято през зимата.

За първи път пред обектива на Studio KARE застават двамата творци Сирма Маркова и Цветан Николов. В едно минималистично на вид интервю, преплетено с елементи от класицизма.

„Знаех го като момчето, което прави хубави макети“, казва ми Сирма.

„После се оказа, че точно тези, не са мои, но и аз правя хубави макети“, смее се Цветан.

Наблюдавам ги как комуникират помежду си. Ако ги видите отстрани със сигурност ще си помислите, че или са приятели, или роднини. Точно както си помислих аз при първата ни среща.

Тя беше новата стилистка, с която трябваше да работя. Той се представи като ... гардеробиера.

Не показаха с реакция, че това е шега. Опитваха се да ни държат в неведение няколко месеца и се забавляваха. А аз още в самото начало подозирах, че нещо между тези двамата се случва.

Бяхме в известна софийска галерия, избирах си скулптури за фотосесия, по която работихме.

Попаднах на една от десетките – тъмна, лека и изчистена – гола женска фигура с вдигната ръка.

Направи ми силно впечатление. Всъщност влюбих се в тази творба и я исках на всяка цена в кадър – трябваше да намеря и попитам за автора й.

„О, няма проблем, тя е на Цветан. Даваш ли ни я?“, погледна към асистента си Сирма.

Вече се досещате, че Цветан Николов въобще не е асистент, нито гардеробиер. Той е скулптор.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

А Сирма Маркова е не просто блогър с хиляди последователи в социалните мрежи. Тя работи като стилист на свободна практика, а понякога твори скулптури.

Комуникацията им е по-гладка от коприна, а връзката им омесена като глина.

Нещо между тези двамата наистина се беше случило и още се случва повече от 13 години.

„Не си броим години заедно, така че не сме сигурни от колко време точно сме. Брои се времето ако си с присъда, а не приятните мигове, когато обичаш. Това е доброволно отдаване и посвещаване на другия“, казва Цветан.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

Те никога не са се запознавали, но всеки е знаел за съществуването на другия. Знаел е името му, но никога не са си казвали „здрасти“ по коридорите на Приложното училище в София.

„В специалността ни – “Аранжиране” в Гимназията за приложни изкуства създавахме предимно макети. Имаше няколко много добри макета - Винаги съм си мислила, че са негови. После се оказа, че не е така“, смее се Сирма.

Той пък още от Приложното помни как се е обличала.

„Истинска кукла Барби, няма как да не я забележиш“, казва Цветан.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

Не му убягват женските форми и извивки. Всъщност тялото е това, което го впечатлява в работата и първото, което забелязва. Още от малък.

„Като повечето хора, които са завършили “Приложното” знаех, че искaм да се занимавам с изкуство още от основното училище. Има един специален момент, в който разбрах, че това е моят път. Бяхме в един учебен час. Отпред – голямата катедра на учителя. А на нея се е облегнала една девойка, но задните й части се очертаваха много хубаво. Скицирах набързо фигурата й в тази поза. Гледахме рисунката със съучениците ми, много им хареса. И тогава ми щукна, че може можи би това е моят път. Обожавам женските фигури. След това стандартно – записах се на уроци по рисуване за една година. Приеха ме в Приложното 5-ти от 6 човека. Обичайно класовете са от 10-11 човека. Тази година бяха решили да са 6. Дори искаха да правят нулева година, макар че имаше много кандидати. Ако не бяха сформирали класа – трябваше да се запиша в специалност „Текстил“. Но нещата се получиха така, както трябва“, казва Цветан.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

А представяте ли си? Цецо за малко да се откаже. И то заради един проект с глина.

„В 12-и клас. Трябваше да направя торс за бижута като част от дипломната ми работа. Първоначално от глина, а после от хартия (папие-маше). Проблемът беше, че не разбирах нищо от скулптура. Отивам в ателието и преподавателя ми дава един тежък метален лост и ми казва – ей тук, в калника, разбивай глина и си взимай колкото си искаш. А тя на дъното една грозна, гадна, пълна с боклуци глина... казвам си – ще си купя. Купих си керамична глина, която всички скулптори знаят, че не става за целта. Малко да изсъхне и се пука. И сигурно 3-4 пъти ми се свличаше от арматурата. Няколко месеца се мъчих бях намразил всичко – скулптора и глина не исках да виждам".

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

Така както е и трябвало – да срещне Сирма за първи път в коридорите на Приложното. И след като все още не са били на една вълна, да продължат да се срещат – в коридорите на Художествената академия.

„В Академията първата и втората година имахме като предмет скулптура, тогава разбрах колко по-лесно е да работиш със скулптурна глина и отново се запалих. Реших, че това е нещо, което искам да правя“, казва Цецо.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

„В Художествената академия някак станахме по-близки. Тогава вече бяхме на една вълна, която дойде с изкуството. Проектирах като учебна задача изложбено пространство. Бях сложила в 3D сцената много като брой и много тежки обекти и не можех да продължа да работя по нея “, смее се Сирма.

„Беше сложила стотици обекти и сцената не можеше да помръдне. Тя просто трябваше да започне от начало всичко, а нямаше време. Разкарах всички тежки обекти от сцената и ги изградих на ново, но доста по-леки...“, додава Цветан.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

Както казва Сирма – Цецо трябваше да спасява положението. Влечението към модната стилистика също не връхлита Сирма изведнъж, както и любовта към Цветан. Тя се поддава плавно на влеченията си, като се спуска към дълбините им като по сърмена стълбица (бел.ред. - сърма означава коприна, оттам идва и името Сирма).

„Блогът беше бягство от скучна работа, която имах за известно време през последните години в Художествената академия. Любовта ми към модата не пламна изведнъж, никога не съм чувствала влечение преди това в тази насока. Може би съм имала някаква потребност да творя нещо, което да е мое. Трудно работя в екип, така си мисля. А в блога – всичко контролираме аз и Цецо“, казва Сирма.

Искрата между двамата също припламва постепенно и по време на работните проекти в Художествената академия .

„По еднакъв начин усещаме изкуството и имаме нещо общо, което градим. Всичко стана постепенно – без някой да го е искал или да не го е искал“, съгласен е Цецо.

„С него всичко беше толкова естествено и бях аз, толкова непринудена. Не съм предполагала преди да се случи, че ще сме заедно. Но в онзи проект с онази 3D сцена вече усещах, че това беше правилния момент и човек. Никога не съм изпитвала съмнения в това и до днес. Бях сънувала някакъв сън преди да се случат нещата. Ако нещо сънувам – обикновено много силно ми повлиява на решенията. В онзи сън седяхме заедно на един парапет и той просто ме целуна. Усещането беше толкова реално“, спомня си Сирма.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

Цецо няма такива „пророчески сънища“. При него двигателната сила е ясната мечта. Така например преди 10 години в Барселона споделя със Сирма, че иска много силно някой ден негова творба да бъде изложена в Музея за модерно изкуство (MEAM), който посещават.

„Сигурно преди 10 години бяхме за първи път в Барселона и случайно влязохме в този музей. Много ни хареса експозицията. Цецо видя, че скулптурите са близки до разбиранията му и усещанията му за изкуство. Там фигурите не падат под метър – големи са. В последните десет години все не успяваше да се вмести в графика, защото конкурсът не ежегоден. Той е през няколко години“, казва тя.

Преди месец тя успя да бъде до него, когато тази мечта се сбъдва. Цецо участва в изложбата за Класическа живопис и скулптура Figurativas 19 в Музея за модерно фигуративно изкуство (МEAM). За място в експозицията се борят хиляди художници от цял свят. Те са селектирани в няколко етапа – първо изпращат снимки, след това самата творба и накрая научават избрани ли са или не.

„Стигнах до последното ниво. В творбите си клоня към африканската структура на тялото. Възхищавам се на физиката и пластичността. Афротематиката е в центъра на изкуството ми от около 13 години. Обичам да съм зад кадър, не обичам да знаят кой съм дори на изложбите, в които участвам. Гледам отстрани“, казва Цецо.

„Винаги съм го подкрепяла. При нас няма конкуренция. Когато създаваме скулптури нещата ни на пръв поглед нямат нищо общо – аз гледам към минималистичната и абстрактната скулптура, харесвам класическата, но предпочитам да работя абстрактни форми. Той не е фен на абстрактното изкуство, а твори класически фигури“.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

За двамата е важно да са заедно в големите си постижения. Макар Цветан да не обича конкурсите и рядко да участва. „Дразни ме идеята, тъй като изкуството е субективно, а трябва да има обективно взето решение на базата на субективно мнение на определено жури... В този музей специално исках да присъства нещо мое и това се случи“, обобщава той. Фигурата е отлята от бронз и е висока 1 метър. Носи името „Body in motion” - “Тяло в движение“

„Последните години много се вдъхновявам от модерните танци и от модерния балет. От движението на човешкото тяло. Скулптурите ми са атлетични“, казва той.

Това може да се види и в снимките, които прави на Сирма за блога. Всъщност – Цецо е и човекът, който снима зашеметяващите кадри на стилистката, които популяризират блога й.

„Само на него се доверявам. Сега за URBN за първи път друг ни снима“, споделя артистичната двойка.

Заедно се учат да снимат за блога. Започват с фотоапарат тип “сапунерка”, след това изплащат полу-професионален апарт и накрая професионален. Хората на изкуството не допускат често всеки до себе си, казват двамата. Сирма трудно се доверява, а Цецо има своите моменти – понякога редуцира рязко контактите си, в други случаи е жаден за комуникация. Затова и предпочитат комбинация от лукс и дивотия – последното им приключение в Гърция, където двамата прекарват най-емоционалните си моменти. Тях стилистката свърза в червено-розовите очила на Grand Optics, които сама е избрала за фотосесията си.

„Тогава може да се каже, че и двамата сложихме розовите си очила“, спомня си тя.

Носили са ги и в трудоемкия поход към тяхното тайно място – на 10-15 километра пеша, натоварени с техника, дрехи за снимки и храна в жегата. При такива преходи обикновено сме с “невероятен стайлинг”, микс от стилове - очила, широкополи шапки, туристически сандали, раници и инпровизирани шрангове от торби за смет, само хавлиените чорапи ни липсват. Това са онези най-безценни мигове, когато сме само ние двамата, когато тръгваме към мястото за снимки, нямаме и идея дали ще се получат. Винаги предварително правим планове за светлината, за гамата, но в крайна сметка външните снимки са непридвидими, и винаги трябва да импровизираме, а това е най-вдъхновяващо, само ние сме в този момент, на фона на приказно красиви пийзажи, все едно сме единствените под нбето и светлината на слънцето. Чувството е толкова обсебващо и приятно особенно в този процес. Тези моменти обичам да остават само за нас и рядко споделям кадри от снимачните ни дни. Непрекъснато са заедно. Той е много забавен и грижовен, казва тя. И няма и помен от омръзване в тези над 13 години.

„Колкото повече време прекарвам с някой, толкова повече се привързвам. искрено споделя Сирма. Когато той е в офиса на „Хартиен свят“, където е постоянната му работа – си пишат непрекъснато споделяйки си всичко.

Както в началото на връзката им, тогава водят дълги разговори в ICQ.

„Тя е като торнадо вкъщи, много закъснява по принцип. И между другото заради нейните закъснения можеше и нищо да не стане между нас. На една от първите ни срещи на Националния стадион се оказа, че и двамата сме на едно и също място, но не се виждахме. Беше месец май, сезона на баловете. Абитуриенти се караха, имаше драма и рев. Оказа се, че и двамата сме свидетели на сцената, гледали сме я от различни места. Аз я чакам, изнервям се. Нея я няма, няма и телефон. В крайна сметка се видяхме, след повече от половин час, но бях ядосан“, споделя Цецо.

Специален проект със съдействието на Grand Optics

Снимка: Studio KARE за URBN by Dir

Но признава, че нейните закъснения са малко като тези на автобус от градския транспорт – чакаш два часа, мръзнеш и като дойде - радост.

„Не закъснявам умишлено. Не мога да си преценя времето, винаги си мисля, че имам повече време за да свърша поне още едно нещо, все пак имам цели 5 минути до срещата. Не си придавам важност“, уточнява стилистката.

Със Сирма е трудно да се скараш. Тя просто си тръгва, без да повиши тон. Коприна и глина, просто Сирма и Цветан.

Интервю: Криси Димитрова

Фотограф: Студио KARE

Грим: Росина Георгиев

PM: Йорданка Блажева

Очила: Grand Optics

Гардероб: Личен архив

ИЗБРАНО