Появяват се в определен период, обикновено продължават няколко седмици. Дори и да се повторят във времето, те се израстват от детето и не са признак за влошаване / не носят някакви последствия за здравето и психиката на детето.

Нощните страхове при детето се случват при прехода от трети към четвърти стадий на ортодоксалния – бавния – сън, който започва около час и половина след заспиването. Различни са от нощните кошмари, които се преживяват по време на REM-фазата на съня. Сънят по принцип се състои от две основни фази – бавен (ортодоксален) сън, който преминава през четири стадия, и парадоксален сън с бързо движение на очите - REM фазата.

При нощните страхове родителите наблюдават плач и изразяване на страх на лицето на детето по време на съня му. Възможно е то да седне в леглото, но това не означава, че е напълно будно. Със сигурност изглежда объркано, неориентирано, сякаш спи с отворени очи. Признак за състоянието му е, че не реагира на стимули за комуникация и не отговаря. Всъщност, в този момент то трудно може да бъде напълно събудено. Може да започне да се кара и бие в леглото на сън. Нощните страхове често стават причина за излишни тревоги и събуждане на останалата част от семейството, но за разлика от кошмарите те не се помнят на сутринта или при непосредствено събуждане (по изключение могат да се предадат някакви откъслечни спомени).

Тези епизоди обикновено продължават до 2 минути, но има редки изключения, при които минава половин час преди да настъпи спокойният сън на детето.

При детето се отчитат тахикардия (повишена сърдечна честота), тахипнея (учестено дишане) и обилно изпотяване.

Най-често нощните страхове се дължат на преживян стрес през деня, повишена температура, недоспиване, прием на медикаменти, които влияят на централната нервна система, анестезия.

Нощните страхове, които по-скоро накърняват нощната почивка на родителите, са често срещано явление при децата през първите им години. В редки случаи обаче може да се касае за по-сериозен проблем. В рамките на нормалното е при децата под 3 години и половина да се наблюдава поне един епизод на нощни страхове на седмицата, при по-големите – един-два  месечно.

При по-висока честота на епизодите е препоръчително да се направи консултация с педиатър, който да потърси възможните причини за състоянието.

В този случай специалистът може да назначи електроенцефалограма, при която може да се измери мозъчната активност при подозрения за наличие на разстройство.

Провежда се и полисомнография, при която се проследява дишането по време сън.

Не са необходими сериозни изследвания като ядрено-магнитен резонанс само при това оплакване.

Какво може да се предприеме при епизоди на нощни страхове на сън? Обезопасете детската стая или кът, така че малкото да не се нарани по време на буйния сън. Опитайте се да отстраните факторите на стрес през деня. Осигурете рутинен режим на лягане вечер и спокойна обстановка за нощната му почивка. (Например, гледането на телевизия в стаята, докато детето спи до вас, не е препоръчително.)

При епизод засечете времето, когато се появява нощният страх и колко продължава. Отбележете и часа на лягане за сън. Ако случаите се повтарят и това се случва в приблизително един и същ час, можете да предприемете събуждане на детето 15 минути преди очаквания епизод и да го държите будно в продължение на 5 минути. Като претекст за неприятното прекъсване на съня му може да използвате – посещение до тоалетната. Не продължавайте тази практика обаче за повече от седмица.