Фейлетоните на Алеко Константинов и творчеството на Емилиян Станев може да бъдат премахнати от учебниците по български език и литература, става ясно от новите учебни програми, които МОН публикува за обсъждане. Вместо публицистиката на Щастливеца, в 11-ти клас се изучава неговият "Бай Ганьо на гости", а Емилиян Станев отпада като задължителен автор. Някои от досегашните текстове са орязани за сметка на нови произведения на съвременни автори като Виктор Пасков и Борис Христов.

Съществена разлика с досегашните програми е изоставянето на хронологичния принцип на изучаване на творбите. Те са групирани на тематичен принцип - "любов", "вяра", "надежда" и т. н.

Марияна Бакърджиева - председател на Асоциацията на учителите по български език и литература, коментира промяната в ефира на БНР така:

"Преди две-три години, когато бяха обсъжданията за подмяна на съдържанието на учебната програма по български език и литература, когато бяха големите обществени обсъждания, Асоциацията участва активно. Нашите усилия бяха насочени към това да се даде възможност на учителите да допълват или да променят произведения, които са посочени в изучаването на програмата. Часовете са малко, но тематичната програма, с преамбюл, че биха могли да бъдат включени и произведения на същия автор или произведения на други автори - отзвук на съответната тема, естествено, че би могло да бъдат използвани от учителя".

По този начин за фейлетоните на Алеко Константинов би могло да става дума още в 10-11 клас.

Тематичният принцип е по-добре да бъде въведен в горните класове, смята още Бакърджиев и изрази лично мнение, че в 11 и 12 клас трябва да бъде застъпено по-силно представянето на хумористичната линия в българската литература.

Бакърджиева оцени като "изключително добри" стихотворенията на тема любов, които се изучават в 12 клас, но се надява всеки учител да подбере и други и да предизвика четенето в ученика

Издателят Божана Апостолова обаче изрази притеснение от отпадането на Емилиян Станев от учебниците тъй като в малкия обем на творбите му са показани "изключителни художествени качества".

"Ние имахме най-здравата образователна система. Размествахме основите, разместваме етажите на тази образователна система, докато целия български народ сега трябва да търпи духовната несъстоятелност на новите хора, на тези, които сега живеят в България".

Схопед нея медиите повече занимават децата "как да станат добри готвачи, отколкото как да станат свестни хора". Свестните хора са вътре в литературата, категорична е тя. Младите хора могат да изграждат себе си "молекула по молекула" ако имат повече достъп до литература, смята тя.