Ексклузивно пред Dir.bg режисьорът Галин Стоев прави уникална изповед за детството си във Варна, за работата си в Меката на театъра – “Комеди франсез”, и за срещата си с известни драматурзи и актьори по света.

На 1 януари 2018 г. именитият ни сънародник ще заеме директорския пост в театъра в Тулуза.

Филмът му "Безкрайната градина", с който той дебютира като режисьор в киното, ще открие "Киномания" на 16 ноември в зала 1 на НДК.

- С дебютния ти филм "Безкрайната градина" ще бъде открита "Киномания" на 16 ноември в зала 1 на НДК. Различава ли се историята в него от тази, в пиесата “Приятнострашно” на Яна Борисова?

- Реших да запазя структурата на пиесата на Яна Борисова “Приятнострашно”, да запазя историята, но да разкажа нещо съвсем друго през нея. Има любовен четириъгълник, както и в пиесата, героите са същите, но всичко това съществува не за да разкажа историята от пиесата, а за да разкажа по-скоро чувството или усещането и атмосферата от пиесата.

Неминуемо трябваше да сменя средствата, защото смених и медията. Това, което в пиесата са безкрайни диалози, защото всичко минава през езика, във филма по-скоро се мълчи, отколкото се говори.

Това, което в театъра не показваме – градината, макета, а е оставено на въображението на зрителя, защото в театъра така функционира комуникацията, в киното би трябвало да бъде материализирано, за да се види.
Всички тези преобръщания на средствата, ме доведоха до там, че аз с познати вече герои, разказвам абсолютно различна история. И се надявам тя да  е толкова интересна, толкова интензивна и толкова вълнуваща, колкото и историята в “Приятнострашно”.

Очаквам с нетърпение дали ще се получи алхимия между филма и зрителите. Дори актьорите не са го гледали.

 - Крикор Азарян ли те изгради като режисьор, той ли е Учителят ти?

- Той ми даде всичко. Завърших актьорско майсторство и режисура при него на индивидуално обучение. Имах късмет да попадна в неговите ръце и в неговия изключителен клас, в който бяха Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Стефан Денолюбов... А също така “мацките на Коко” - Койна Русева, Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Касиел Ноа Ашер, Краси Кузманова – тези много красиви и много талантливи чудовища, които сега се превърнаха в най-емблематичните хетери на българския театър и кино.

Цялото интервю с Галин Стоев четете в Impressio.bg >>