Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Сериалът "Младост" е саркастичен и емоционален поглед към живота на 50-годишна разведена жена, която се опитва да съчетае личния си живот и срещите с грижите за своите възрастни родители и сина си, който отказва да порасне.

Шарън Хорган изпълнява главната роля в поредицата, също така е сценарист и изпълнителен продуцент. Сред останалите имена в актьорския състав са още Шарлийн Уайт, Аран Мърфи, син на носителя на "Оскар" Килиън Мърфи, Рупърт Френд и Роби Джи. "Младост" дебютира на 21 септември в стрийминг платформата HBO Max и по HBO от 22:00 и 22:30 ч. и ще се излъчва всеки понеделник. 

Дни преди старта на първия сезон на комедийната поредица Шарън, Шарлийн и Аран отговориха на въпросите на Life за съвместната си работа и споделиха своето виждане за новите физически и емоционални етапи, през които преминават, както на екрана, така и в живота. 

Шарън и Шарлийн, героините ви Алекс и Сам работят в сферата на издателската дейност и имам усещането, че наред с телевизионната и филмовата индустрия, в които вие двете се изявявате, всички донякъде си приличат. Според мен и трите сфери са претърпели драстични промени за жените през годините. Смятам и, че продукции като "Младост" не биха били възможни преди няколко години. Съгласни ли сте, че в момента жените извършват истинска революция в телевизията, и ако да - по какъв начин?

Шарън: Да, напълно съм съгласна. Мисля, че всичко се е променило значително през последните 10 години. Преди години имаше само по едно телевизионно предаване, фокусирано върху жени, и едва когато то приключеше, започваше следващото. Сега обаче ситуацията е напълно различна и това е за добро. Има толкова много жени, ръководещи продукции, и продуценти - макар че, разбира се, определено се нуждаем и от повече жени режисьори. Всъщност литературният свят е пълен с жени. Това е чудесно, макар че в другите сфери представителността не е същата.

Шарлийн: Да, мисля, че нещата се променят. Когато имаме такъв невероятен човек като Шарън, която пише репликите ни, и те отразяват случващото се в обществото, защото в действителност е точно отражение на реалността, мисля, че наблюдаваме прекрасна промяна. Но определено е нужно още. Нуждаем се от повече сценаристи, повече режисьори, повече творци и повече жени, които ръководят процесите. Може би можем да променим и някои неща зад кулисите - например по-кратък работен ден. (смее се) Но както и да е, много неща се променят, което е страхотно.

Шарън Хорган (вляво) и Шарлийн Уайт влизат в образите на служител и шеф Алекс и Сам в издателска къща Снимка: Colin Hutton/HBO

Шарън, сериалът вдъхновен ли е по някакъв начин от книгата на Нора Ефрон "I feel bad about my neck", тъй като героинята ви е толкова обсебена от собствената си визия?

Шарън: Това е страхотно заглавие на книга и се чувствам ужасно, че не съм я чела, защото Нора Ефрон оказва огромно влияние и мога да я слушам как говори по цял ден. Но сега, като го споменаваш, ми се струва, че има ясна връзка. Мисля, че на жените някак си се внушава как трябва да остаряват по определен начин - особено в нашия бранш. А всъщност трябва да остаряваме точно както си искаме, по дяволите. Но това не ни пречи да се чувстваме зле заради врата си, което според мен е точно това, което олицетворява Алекс.

В сериала Алекс преминава през тежък житейски период Снимка: Colin Hutton/HBO

Мислите ли, че това е свързано с начина, по който показвате как дори независимите и уверени в себе си жени изпитват трудности да приемат видимите белези на стареенето?

Шарън: Да, заради патриархата. Защото ни казват, че трябва да изглеждаме по определен начин, да бъдем такива и такива и да се държим по определен начин. И мисля, че това е едно от нещата, които наистина ми харесаха в сериала - представянето на персонаж, който има странни отношения със стареенето. Но тя е и персонаж, който се развива и променя. И в етапа от живота, в който я заварваме, тя поставя всичко под въпрос, защото усеща, че тялото ѝ я предава. Освен това е необвързана и иска да намери някого, преди да реши, че е станало твърде късно. Но да, мисля, че тези опасения и изисквания, за съжаление, ни се налагат от обществото.

Актьорът Аран Мърфи е син на носителя на "Оскар" Килиън Мърфи Снимка: Colin Hutton/HBO

Аран и Шарън, как изградихте връзката помежду си като майка и син? Арън, имаше ли голям принос при създаването на образа и начина, по който той се държи?

Аран: Да, имах огромен принос, благодарение на Шарън, защото тя беше изключително отворена към съвместна работа и нови идеи, както и към гледната точка на един 18-годишен младеж за самия него. Проведохме предварително няколко разговора и срещи и още тогава разбрах, че ще се получи истинско сътрудничество. Това наистина помогна.

Шарън: Да, всъщност направихме една среща в самото начало, но след това дълго време не се виждахме, защото аз трябваше да се заема с писането. Тогава говорихме подробно за това какъв според мен е Рори и какво исках да направя с образа, както и какво исках да се случи в живота му през този сезон. Впоследствие постоянно обсъждахме нещата на снимачната площадка. И ако имаше нещо, което звучеше така, сякаш е написано от 56-годишна жена, реагирах веднага. Имахме няколко по-млади момчета сценаристи, които бяха наши консултанти, защото в екипа имаше страшно много по-зрели жени. Така че искахме да сме сигурни, че още от самото начало присъства и такава гледна точка.

Актьорът Рупърт Френд има връзка с героинята на Шарън, Алекс Снимка: Colin Hutton/HBO

Как функционира приятелството между Алекс и Сам, предвид професионалния дисбаланс на силите помежду им, което е доста очевидно?

Шарлийн: Добър въпрос. Мисля, че динамиката на властта между най-добри приятели в работна среда е тема, която обсъждах наскоро, просто за да разбера как се подхожда в такава ситуация на работното място. Всичко опира до това да помниш, че ти си шефът. И понякога се налага да бъдеш строг с най-добрия си приятел и това е нормално. После ще отидем да пием по нещо, но трябва да помним, че такава е динамиката в екипа и в бизнеса, за да може той да продължи да функционира. И мисля, че представихме това по чудесен начин. Поне според мен.

Снимка: Colin Hutton/HBO

Аран, героят ти Рори и майка му се сблъскват с нова фаза в живота им, а и тя преминава през нещо като криза на средната възраст. Какво биха могли да научат един от друг в тази ситуация?

Аран: Въпросът ти всъщност описва как работи връзката им и защо тя е толкова специална - защото и двамата преминават през различни етапи и различни неща в живота си. Но все пак става дума за един и същ вид промяна или преход към нещо ново. Така че мисля, че именно там се позиционира връзката им.

Защо според вас културата ни е толкова обсебена от темата за остаряването и вечната младост? И как ти, Аран, като представител на по-младото поколение, приемаш по-възрастните и самия процес на остаряване?

Шарън: Голяма част от проблема се дължи на факта, че това е огромна индустрия, става въпрос за търговия. Заема толкова голяма част от живота ни, защото ни се натрапва ежедневно. Освен това сме под постоянен прицел - всякакви слабости или несигурности, които изразяваме, особено в социалните мрежи, веднага стават обект на атака. Трудно е да не се поддадеш на това влияние. Когато някой ти казва, че имаш нужда от определена процедура, операция или крем, това някак прониква в съзнанието и душата ти. А и медиите невинаги представят по позитивен начин връзката между жените и остаряването. Ситуацията е много сложна.

Снимка: Colin Hutton/HBO

Шарлийн: Наистина ситуацията е много сложна. Сякаш трябва да пренастроим мисленето си, за да не се поддаваме на натиска и тревогите около остаряването и външния си вид с напредването на възрастта. Надявам се, че ще започнем да осъзнаваме, че е привилегия да остаряваме. Но е трудно просто да отхвърлиш всичко това, защото ежедневно сме заливани с образи. Всичко е под лупа - кожата, зъбите, косата, теглото... всичко. И мисля, че чудесното в случая е, че на телевизионния екран виждаме едно различно поколение - хора, които в момента се справят блестящо. Страхотно е.

Аран: Казаното от вас е много интересно - че в крайна сметка често става въпрос просто за пари. В много случаи всичко се свежда до хора, които просто се опитват да спечелят нещо.

Снимка: Colin Hutton/HBO

Аран, представянето ти в сериала е невероятно. Дори баща ти, Килиън Мърфи, е говорил за това колко естествен си като актьор. Докато се подготвяше за ролята на Рори, имаше ли някакъв актьорски съвет от него, който си запомнил или който ти е помогнал по време на снимките?

Аран: Ние винаги си говорим за разни неща. Но основното, на което държи, е просто да се доверяваш на инстинктите си и на себе си. Мисля, че това е много универсален съвет, и е нещо, което се опитвам да следвам максимално.

Шарън, Аран изненада ли те като актьор?

Шарън: О, Боже мой, да, през цялото време. Непрекъснато. Още от момента, в който дойде на пробите, се открояваше толкова много, защото беше истинско момче. Никога не съм имала усещането, че играе роля, никога не съм го възприемала като "изпълнение". И точно затова беше толкова лесно да изградим връзката майка-син - просто си казвах: "О, той е моят син".

Снимка: Colin Hutton/HBO

Шарън, виждаме толкова много кръв, породена от насилие, във филмите и телевизионните предавания, а същевременно менструалната кръв дълго време се смяташе за табу. Защо за теб беше важно не просто да говориш за менструацията, а и действително да я покажеш на екрана?

Шарън: Защото десетилетия наред гледахме как върху дамски превръзки се излива синя течност, която уж трябваше да представя кръвта, а това е част от нас. Ние сме повече от 50 процента от населението, кървим, но не само това - кървим и просто продължаваме с живота си. Няма значение, че кръвта се лее от нас - ние отиваме на работа, готвим вечеря, вършим си задълженията, носим бели панталони. Правим всичко това. Просто наистина исках да бъда открита - исках да говоря открито за това как тялото се променя с възрастта и за изненадващите неща, с които можеш да се сблъскаш. Всъщност дори не отделихме толкова много време за това в сериала, и мисля, че това е много хубаво. В момента много хора говорят за менопаузата и това е чудесно. Така разбрах, че сковаността в рамото ми е симптом на менопаузата, а не някакъв ортопедичен проблем - просто защото хората го обсъждат. Исках да намеря собствен подход към темата и, предполагам, малко да се образовам по въпроса. Хубаво е, че го споменахте, защото смятам, че е важно.

Снимка: Colin Hutton/HBO

Промени ли работата по това предаване личната ви гледна точка както за младостта, така и за остаряването?

Шарън: Да, донякъде. Но мисля, че отношението ми към младостта и остаряването се променя постоянно. Подготвям този сериал от две години и усещането ми сега е различно от това преди две години. Зависи до голяма степен от етапа на живота, в който се намираш, и от това колко стабилно се чувстваш вътрешно. А хубавото при създаването на сериала беше, че времето се усещаше като смислено прекарано. Затова и имах много положително усещане за него. Но мисля, че когато създаваш нещо, фокусирано върху конкретна тема, неизбежно се образоваш сам, придобиваш по-широк поглед върху нещата, както и върху гледните точки и мненията на другите хора. Чувствам, че е оказало влияние, но странното е, че в момента се чувствам добре - сравнително комфортно. Да, не знам защо.

Снимка: Colin Hutton/HBO

Шарлийн: Струва ми се, че в този проект беше възможност отново да се замисля за тези неща, особено докато ги преживявам. Да мислиш за перименопаузата или менопаузата, да обсъждаш какви лекарства да вземаш или не, дали имаш кървене или не. Това просто е част от живота в момента. Мисля, че именно създаването на предаването направи момента подходящ да поговорим за това какво е да живееш в настоящето и да го опознаваш точно сега.

Аран: Мисля, че определено затвърдих убеждението си, че човек наистина се учи в движение по отношение на остаряването и че винаги те чака нещо ново зад ъгъла, независимо на каква възраст си.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
ИЗБРАНО