Липсата на менструация и прекомерното, нетипично за жената, окосмяване по тялото и лицето, могат да се дължат на синдром на поликистозните яйчници. В този случай обикновено се наблюдава и наддаване на тегло, а при ехографско изследване акушер-гинекологът открива уголемяване на яйчниците, информират от puls.bg.

Наличието на акне и повишено окосмяване, се наблюдава при две трети от случаите на поликистозни яйчници. При това състояние обаче не се стига до крайностите, типични за хирзутизма, като оредяване на косата, удебеляване на гласа и промяна на външните полови белези към мъжки тип.

Аменореята или липсата на менструация също е водещ показател - появява се при около 70 % от засегнатите. Въпреки че се смята за нормално годините след първата менструация цикълът да е нередовен, при младите жени със синдрома той не се регулира, а напротив – с течение на времето става все по-рядко явление и изчезва. Изключение са случаите, при които менструалният цикъл протича нормално. Показател за синдрома се смята липсата или увеличаване на интервалите между менструациите за период от минимум 6 месеца.

Възможно е при синдрома на поликистозните яйчници да се появят сиво-черни брадавици (оцветяване) по гънките по тялото (особено по слабините, врата, ръцете, включително пръстите), около гърдите и под мишниците. Това кожно изменение е характерно в напреднал стадий на състоянието, когато се откриват усложнения в метаболизма - инсулинова резистентност и намален глюкозотолеранс, характерни при диабет от втори тип.

Смята се, че повишеният синтез на инсулин и инсулиновата резистентност са обвързани с появата на синдрома на поликистозните яйчници. Факт е, че при повечето засегнати се намират изменения в метаболитните процеси на въглехидратите и енергията. Хипер продукция на инсулин според експертите стимулира прекомерния синтез на андрогени от тъканите на яйчниците.

Синдромът на поликистозни яйчници и липсата на овулация са причини за стерилитет.

Критерии за поставянето на диагноза по новите медицински стандарти са липса или рядко случваща се овулация, повишено отделяне на андрогени от женския организъм, което се установява чрез лабораторни изследвания и откриване на поликистозни яйчници при ехографски преглед от специалиста. В 90 % от случаите на синдром на поликистозни яйчници се откриват уголемени яйчници. По изключение уголемен може да бъде само единият яйчник или да не се отчита размер на половите жлези извън нормата. Тъй като при 25 % от жените с нормално функциониращи яйчници също се среща размерът им да е уголемен, този показател не се смята за единствено определящ за поставяне на диагноза за синдрома. При диагностицирането му е необходимо да се изключат и други патологични състояния, като повишено синтезиране на пролактин, наличие на андроген-продуциращи неоплазми и вродена адренална хиперплазия.

Изследвания

* тестостерон и андростендион – стойностите им са показателни за СПКЯ,
* лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон – преценява се и съотношението между тях. За показател се смята високото (три пъти) съотношение LH:FSH, макар че то се среща само в една пета от случаите на поликистозни яйчници,
* естрадиол, естрон,
* пролактин,
* ДХЕА-С (дехидроепиандростендион сулфат),
* 17-хидроксипрогестерон - при СПКЯ този хормон е в норма, измерва се във фоликулярната фаза на гладно сутрин около 8 часа,
* кортизол

Разлики между показателите на СПКЯ и други състояния

Когато причината за ановулаторните цикли е заради физическо натоварване, за разлика от синдрома на поликистозните яйчници, не се наблюдават промени в нивата на лутеинизиращия, фоликулостимулиращия, пролактина и тестостерона.

При хранителни разстройства от типа на булимията, когато са налични колебания в теглото, пролактинът и тестостеронът се запазват в норма, но фоликулостимулиращият и лутеинизиращ хормон са много под референтните стойности.

За хипер или хипотиреоидизма са характерни единствено промени в стойностите на пролактина, като сравнителен анализ между нивата на четирите хормона, по които се разпознава синдромът на поликистозни яйчници – фоликостимулиращ, лутеинизиращ хормон, пролактин и тестостерон. При хипер или хипотиреоидизъм нивата на фоликостимулиращия, лутеинизиращия хормон и тестостерона остават в норма.

Преждевременната яйчникова недостатъчност се различава със силно повишен фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон на фона на нормален пролактин и тестостерон.

Леко повишен може да бъде тестостеронът при вродена надбъбречна хиперплазия, а аденом на хипофизата се предполага при висок пролактин, леко понижени фоликустимулиращ и лутеинизиращ хормон и тестостерон в норма.

При синдром на поликистозните яйчници се измерва съотношението на фоликулярния андростендиол към естрадиол. Частното при синдрома е голямо и се обяснява с наличието на проблеми в процеса на превръщане на тестостерона, произведен от яйчниците, в естрогени чрез ензима ароматаза (при ароматизацията).

Нови клинични изследвания откриват връзката между някои от формите на синдрома и мутация на гена Р450.