Изследването на учени от Американското онкологично дружество е обхванало над 10 000 мъже между 50 и 93 г., които в периода 1992-2011 г. са били диагностицирани с локализиран рак на простатата. Това означава, че заболяването не се е разпространило извън простатната жлеза. Участниците предоставили информация за физическата си активност преди и след диагностицирането.
"Мъжете с най-голяма физическа активност преди диагностицирането са с 30% по-малък риск от смърт вследствие на рак на простатата в сравнение с участниците с най-малка физическа активност", заяви епидемиоложката Ин Ван, ръководител на изследването.
Според нея, макар изследването да не открива причинно-следствена връзка, резултатите навеждат на мисълта, че оцелелите от рак на простатата трябва да извършват физически упражнения. Ван препоръчва лекарите да подтикват засегнатите от заболяването пациенти да бъдат физически активни.
"Мъжете с най-голяма физическа активност преди диагностицирането са с 30% по-малък риск от смърт вследствие на рак на простатата в сравнение с участниците с най-малка физическа активност", заяви епидемиоложката Ин Ван, ръководител на изследването.
Според нея, макар изследването да не открива причинно-следствена връзка, резултатите навеждат на мисълта, че оцелелите от рак на простатата трябва да извършват физически упражнения. Ван препоръчва лекарите да подтикват засегнатите от заболяването пациенти да бъдат физически активни.