Подправките могат да са от растителни и животински суровини, както и да са химични продукти, получени от тях. Целта им е да придадат на храната приятен вкус и мирис, а понякога и цвят. Редица подправки се използват като естествени консерванти или по синтетичен път се произвеждат изкуствени такива. Те са важна съставка за храненето, защото общото им свойство е, че повишат усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Подправките, в зависимост от концентрацията, може да имат много силен ефект и биха могли да бъдат противопоказни за хора, страдащи от определени заболявания, за които не е добре да консумират конкретни подправки.

Почти всички подправки, освен като храна, се използват и с лечебна цел. Например кимион, мента и резене  засилват отделителните функции на черня дроб и задстомашната жлеза. Чесънът, лукът и хрянът имат антисептично действие в малки количества. Чубрицата, анасонът и копърът се ползват против газове и колики, канелата има кръвоспиращо и анти –бактериално действие, а копърът и девесила помагат за сърцето и укрепват кръвоносните съдове.

Безспорна е ползата от всички тях, но специалистите препоръчват да се консумират в определени дози и умерено, именно заради силните им качества. Важно е, преди да използвате дадена подправка като природен лек срещу симптом,  да се запознаете с нейните свойства, за да не си навредите. Билкарите не случайно подхождат към билките и подправките като към лекарство – спазват се конкретни дози, индивидуални за всеки човек.

Днес ще разгледаме магданоза...

Той е бил особено уважаван и смятан дори за свещено растение, символ на радостта и славата. Древните народи са смятали, че консумацията на магданоз ги прави твърди и силни, оттам и гръцкото му научно родово име – петрозелинум , в превод от гръцки думата „петрос“ е камък. Родината му са земите около Средиземно море. Според древните писания дъвченето на листата от магданоза преди пиене на вино предпазва от прекалено опияняване после. 

Има два вида магданоз – с къдрави и с гладки листа. Изследванията показват, че къдравият магданоз съдържа по-големи количества витамин С. В магданозените листа, гладки или къдрави, се съдържа провитамин А, фолиева киселина, флаваноиди, захари и др. Много богати са на минерални вещества / калий, калций, магнезий, фосфор, желязо /. Магданозът съдържа етерични масла и подпомага храносмилането.  Половин чаша изцеден пресен магданоз доставя около 10% от препоръчителната доза желязо и витамин С. Хлорофилът в магданоза е много полезен за имунитета и за детоксикация на тялото. Омега-3 мастните киселини в него помагат за предотвратяването на сърдечносъдовите заболявания и артрита.
Добре е да знаете, че в супена лъжица пресен магданоз има около 200 микрограма бета-каротин - мощен антиоксидант. Съдържа и лутеин, и зеаксантин, които са много полезни за очите.

Приет в по-големи дози, магданозът може да доведе до усилване на приток на кръв в лигавицата на стомашно-чревния тракт и матката. Затова големи концентрации /над 150 -200 г/ на магданоз, приети от бременни, може да предизвикат спонтанен аборт, предупреждават специалистите. Изсушеният магданоз е с по-слаби вкусови качества. Коренът на магданоза се ползва за получаване на етерични масла, които се влагат за ароматизиране на вина, сирена и др. Като лекарство народната медицина ползва магданоза за повишаване на апетита и за потискане на образуване на газове в червата. Ефективен е и при облекчаване на състояния, свързани с камъни или пясък в бъбреците, бъбречни колики и менструални смущения.

Билкарите предписват сок от магданоз за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете.

За ползата на магданоза като лекарство задължително трябва да се консултирате със специалисти и лекари и да не предприемате самолечение. Винаги, обаче, може да си направите един зелен и освежаващ сок в умерени дози и количество, с помощта на магданоза.

Ако искате да се тонизирате или се чувствате изморени, просто изцедете една краставица, 1-2 ябълки зелени ябълки, малко стъбла от целина и връзка магданоз.