Две трети от заболяванията са предотвратими, ако се живее здравословно и се направят промени в храненето, показват все по-често различните видове изследвания, провеждани от изследователски центрове и университети в света. На фона на тези изводи обаче под ¼ от медицинските учебни заведения в САЩ предлагат на бъдещите лекари курсове по нутрициология (хранене). Това е извод от 2010 г., направен на базата на проучване на Университета Северна Каролина в Чейпъл Хил.

В САЩ тревожните тенденции за влошаване на здравния статус на американците отдавна са насочили усилията на учени и изследователи да анализират проблемите и да предложат решения, които да бъдат застъпени в обученията на бъдещите лекари. В резултат на това вече има някои нововъведения, макар и все още пилотни, в някои медицински университети в страната и същевременно се дискутират нови идеи, като се търси възможно най-добрата формула, която да стане практика на територията на цялата страна. Общото между нововъведенията е, че всички те са свързани с храненето и стилът на живот.

През последните години научно се доказа, че начинът на хранене играе главна роля както при предпазването от появата на болести, така и при тяхното лечение. Пациентите очакват да получат съвети и препоръки за стила на хранене и живот именно от лекарите. Все повече са хората желаещи да се консултират и превантивно за режим на хранене и живот, преди да се е появило заболяване.

Едва 29 % от американските медицински университети предлагат изискуемите 25 часа по хранене и диетика, съгласно доклад, публикуван през 2015 г. в списанието „Био медицинско образование“.

Днес, определените преди повече от 50 години незадължителни изискуеми часове по хранене, се смятат за недостатъчни. Ситуацията с обучението по хранене в медицинските учебни заведения в останалите точки на света не е по-различно от тази в САЩ.

Списанието „Международен журнал по медицина и здраве“ оцени базовите знания на завършващи бъдещи лекари и специализанти по педиатрия през 2016 г. и само 52 % от тях са отговорили правилно на 18 въпроса, свързани с нутрициологията. Бъдещите лекари не са могли да отговорят на въпроси как групите храни и количества влияят върху отделните органи на тялото, как се променят показателите на кръвта и какъв би бил ефекта в дългосрочен план върху цялостното състояние на организма, както и какви са подходящите групи храни при наличието на конкретни заболявания.

Защо обучението по хранене и диетика се пренебрегва в програмите на бъдещите лекари обаче е логичният въпрос, който следва да си зададем. 

Има няколко причини, но една от основните, която има най-много поддръжници, е, че съвременната медицина, във вида, в който е позната днес и се преподава, има за акцент лечението на заболяванията, а не тяхната превенция, според професора по нутрициология и обществено здраве, доктор Несъл, към Ню Йоркския университет и доктор Марион Ветър, лекар и професор в Университета Пенсилвания.

Затова й лекарите в САЩ пренасочват пациентите си към диетолози и нутрициолози. Те мислят, че е време съвременната медицина да се реформира и фокусът от медикаментозното лечение да се премести върху превенцията на заболяванията, започвайки с храненето и стила на живот. Трябва да се промени и манталитетът, който фармакологията е създала за съществуването на хапче за всичко, което действа моментално. Днес и пациентите, и медицинските лица искат да видят бързи резултати. Обикновено методите, свързани с промяна в режима на хранене и стила на живот, изискват усилия, постоянство и време, за да се получат резултати. Когато това отнеме време, пациентите не издържат психологически и бързо се връщат към старите навици, независимо че най-често те са причина за поява на болестта, например.

При всички положения, интересът от взаимодействието между храненето и храните, и организма и здравето ни расте все повече сред практикуващите лекари. Водени от желанието си да бъдат по-полезни на своите пациенти, те комбинират знанията си за взаимодействието на медикаментите с организма с тези за връзката хранене-здраве, като, ако те не са успели да специализират, разчитат в екипите си на специалисти по хранене.

В България е трудно да се говори за съществуването на подобна тенденция сред лекарската практика, но определено интересът към здравословно хранене с цел профилактика или лечение на заболявания изцяло следва световните тенденции.  Въпрос на време е темата да се пренесе за дискусия при компетентните органи и да се заговори за нуждата от промяна в програмите на бъдещите ни лекари. Прекалено амбициозно е да си помислим на този етап за въвеждане на часове по обучение по хранене в училищата, но тенденцията е такава и със сигурност един ден това ще бъде факт.