Въпреки все по-активните дискусии за разрушителните последици от налагането на определени разбирания за женската красота, жените по цял свят все още стават жертви на убийствените норми, които са заложени за външния им вид.

"Естествената" красота се превърна в световен тренд още преди няколко години, но подобно на други добри идеи, и тази се изкриви до неузнаваемост. За много жени да бъдеш естествено красива означава да имаш свежа и чиста кожа без козметична грижа и без грим, гъста и лъскава коса без фризиране, и слабо и гъвкаво тяло без тренировки във фитнеса и разумно хранене. Разбирането за "естественото" всъщност наложи нови правила, които жените трябва да спазват. Много от тях изхвърлиха яркосините сенки за очи и тъмночервените червила, смениха високите токчета с кецове и скриха в чекмеджетата лъскавите шноли за коса и екстеншъните, устремявайки се към един по-натурален и по-модерен външен вид.

В същината си това не е лоша тенденция, но за съжаление тя не направи жените по-уверени в красотата им, а просто ги напрегна още повече, показвайки им, че Емили Ратайковски без грим не са те без грим и това все още е проблем.

Всъщност, приветстването на естествената женска красота не би следвало да включва нюд грим и спрейове за коса с естествени къдрици, "като излязла от морето". Нито копиране на Инстаграм модели, превърнали в бизнес модел снимането на плоските си кореми и гладките си лица, представяйки ги като "съвсем естествени" с хаштаг #nofilter.

Посланието на внимателно стилизирани жени "Аз съм като вас", отправено към жени, за които външният вид е към края на списъка с приоритетите, може единствено да погуби самооценката на вторите.

Защото всяка "обикновена" жена от живия живот, която ходи на работа, гледа деца, върти домакинство, готви, води приличен социален и културен живот и се опитва да се закрепи върху върха на иглата, наречен "достатъчно добра...жена/майка/съпруга/приятелка/работодател/служител т.н." ще ви каже, че сутрин косата й изглежда като игленик, сенките под очите й имат цвета на малтийското море и кантарът се държи като абсолютен гадняр.

Днес жените гласуват, работят наравно с мъжете, карат мощни автомобили, управляват банки и държави, а в случай на нужда могат и да забъркат бетон. Еманципацията по отношение на мястото на жената в соцуима обаче все още не е успяла да срине очакванията на обществото към женската външност. Реакцията към жена, натрупала някакви излишни килограми, традиционно е значително по-жлъчна, от тази към мъж в идентична ситуация. Докато той "си тежи на мястото", тя "се е отпуснала".

Радостно е, че някои медии и някои съвестни компании работят в посока утвърждаване на факта, че женската красота е въпрос на себеусещане и излъчване. Те застъпват адекватната концепция, че цветът на косата, правилната форма на носа, пълнотата на устните и дължината на краката са само фрагменти от едно цяло, безсилни да се нарекат "красота" сами по себе си. Нали разбирате, както едно парче пъзел от картина на швейцарско езеро с лебеди и лалета не е красиво колкото цялата картина, така и едни оформени вежди не са красива жена.

Женската красота е отношение към света, което се демонстрира през погледа, гласа, походката, маниерите. То няма нищо общо с мазните корени на косата или стриите по бедрата. Не всички жени имат равни бели зъби, безкрайно дълги мигли или съвършени пропорции. За някои от тях, попаднали в капана на масовите разбирания за красота, това е пагубно. Те се покриват с шалове на плажа, за да не се види, че имат отпуснати кореми, и не се усмихват широко, за да не види някой, че зъбите им са с един тон по-жълти от холивудското бяло. Това осакатява тяхната женственост така, както и 30 излишни килограма, и акнеична кожа не могат.

В опитите си да бъдат "поддържани", жените се подлагат на изтощаващи, често нездравословни диети, едва посилни физически натоварвания, твърде чести козметични процедури, интервенции в областта на пластичната хирургия пр. Без да си дават сметка, че за да са красиви не е нужно да са "поддържани", а да са уверени, спокойни и в мир със себе си и света. В този смисъл женската красота е повече обект на психологическа работа, отколкото плод на безразборно и истерично подлагане на всевъзможни процедури и фиксиране в къде съществуващи, къде привидяни недостатъци.

Позитивното в случая е, че борбата за извоюването на едно ново схващане за красотата, е започнала и няма изгледи да спре. Все повече смислени кампании работят за изкореняване на идеята, че жената трябва да се впише в определени строго дефинирани критерии, за да бъде красива. Визионерите в козметичния бранш от Dove, например, подготвят първата по рода си "Книга на красотата", в която някои от най-вдъхновяващите съвременни писатели ще разкажат истинските истории на десет български жени, в опит да достигнат до повече българки и да предефинират собственото им разбиране за красота. Авторите ще се срещнат лично със своите героини, за да чуят историите им от първо лице и да почерпят истинско вдъхновение от истинската красота.

Dove е единствената козметична компания в България, която не използва за рекламите си професионални модели, а жени с най-различни външности и професии. В основната визия на Dove за тази година са снимани български жени, чиито изображения не са oбработвани и променяни с помощта на графични програми: една наистина важна и смислена стъпка в посока застъпването на естественото не като добре прикрито изкуствено, а като приемане на даденостите и отхвърляне на невротичната потребност на жените да променят себе си до неузнаваемост в опитите си да се интегрират в едно чуждо възприятие за красота.

Главна героиня в "Книга за красотата" можеш да си ти. Стига само да отговориш на няколко въпроса на www.dovemybeauty.bg и да бъдеш готова да погледнеш на себе си с други очи. Очи, в които си по-красива от всякога.