Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Хапнали сте преди час, но отново мислите за храна. Това може да бъде просто резултат от леко или небалансирано хранене, но постоянното чувство на глад има много възможни обяснения. Апетитът се контролира от сложна система от сигнали между храносмилателната система, мастната тъкан и мозъка. Върху нея влияят сънят, движението, емоционалното състояние и съставът на менюто. Затова две хранения с еднакъв брой калории могат да създадат различно усещане за ситост. Важно е също да разграничаваме истинския физически глад от желанието да похапнем по навик, от скука или в отговор на стрес. Самото усещане е реално, но причината зад него невинаги е липса на достатъчно енергия.

Една от първите възможности е храната просто да не засища достатъчно. Белтъчините, фибрите и храните с по-голям обем обикновено подпомагат усещането за ситост. Ако менюто е изградено основно от сладки изделия, рафинирани тестени продукти и малки порции с ниско съдържание на белтъчини и фибри, гладът може да се върне сравнително бързо. Това не превръща въглехидратите във враг. По-важна е цялостната комбинация в храненето. Плод с кисело мляко и ядки например обикновено има различен ефект върху ситостта от сладка напитка или няколко бисквити. Редовните и достатъчни хранения също могат да помогнат на хората, които през деня се ограничават силно, а вечер изпитват неконтролируем апетит.

Недоспиването е друг фактор, който често остава извън подозрение. След кратък или некачествен сън някои хора усещат по-силен глад и по-голямо желание за висококалорични храни. Умората може допълнително да затрудни решенията и да превърне бързата сладка закуска в най-привлекателния вариант. Ако подобен цикъл се повтаря, човек лесно стига до заключението, че няма достатъчно воля, въпреки че проблемът може да е свързан с режима. Стресът също е способен да промени апетита. При едни хора той го потиска, а при други засилва желанието за храна, особено за продукти, които носят бързо усещане за удоволствие и комфорт.

Повишената физическа активност естествено може да увеличи нуждата от енергия. Ако сте започнали да тренирате повече, извършвате тежка физическа работа или просто ходите значително повече от обичайното, увеличеният апетит не е непременно проблем. Подобно обяснение може да има и при период на възстановяване или растеж. От друга страна, постоянният силен глад понякога се среща и при медицински състояния. Нарушения в контрола на кръвната захар, някои проблеми с щитовидната жлеза и определени лекарства могат да повлияят на апетита. Само по усещането за глад обаче не може да бъде поставена диагноза, защото симптомът е твърде неспецифичен.

Понякога човек бърка глада и с жажда или просто реагира на външни сигнали. Миризмата на храна, реклама, отворен пакет на бюрото или навикът да се яде пред телевизора могат да предизвикат желание за похапване без типичните признаци на физически глад. Полезен експеримент е за няколко дни да се наблюдава кога се появява апетитът, какво е било предишното хранене и колко часа сън е имало през нощта. Това не трябва да се превръща в обсесивно броене. Целта е просто да се открие модел. Ако гладът идва редовно след определен тип закуска или след нощи с малко сън, причината може да стане по-ясна.

Особено внимание заслужава внезапната и необяснима промяна в апетита. Ако постоянният глад се съчетава със загуба на тегло без усилие, силна жажда, често уриниране, треперене, сърцебиене, необичайна слабост или други нови симптоми, е добре да бъде обсъден с лекар. В останалите случаи първите стъпки могат да бъдат съвсем практични - достатъчно сън, редовни хранения, повече белтъчини и фибри, достатъчен прием на течности и наблюдение на моментите, в които се появява желанието за храна. Постоянният глад не е просто въпрос на характер. Понякога той е логичният отговор на начина, по който живеем и се храним.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google