Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Един час изглежда малко. Това е времето за един епизод от сериал, няколко видеа в телефона или последната част от вечерта, която често изчезва неусетно. Ако обаче човек редовно спи по-малко, отколкото организмът му се нуждае, допълнителният час в леглото може да се натрупа в осезаема разлика през седмицата. Това не означава, че всеки трябва механично да измести часа за лягане. Някои хора вече получават достатъчно сън, а други прекарват дълго време в леглото, без да спят качествено. Но за човек, който системно се събужда недоспал, по-ранното лягане е една от най-простите промени, които си струва да бъдат изпробвани.

Първата възможна разлика е сутрешната бодрост. Ако алармата прекъсва съня всяка сутрин, защото вечерта е продължила твърде дълго, допълнителното време може да намали натрупания недостиг. Това може да се отрази върху концентрацията, скоростта на реакциите и настроението през деня. Сънят участва в множество процеси, свързани с паметта, емоционалната регулация и възстановяването на организма. Затова недоспиването невинаги се проявява само като прозяване. При някои хора то изглежда като раздразнителност, трудни решения, желание за сладки храни или усещане, че всяка задача изисква необичайно много усилие.

Апетитът също може да се промени. Недостатъчният сън е свързан с промени в сигналите, които участват в регулирането на глада и ситостта, а умореният мозък може да намира висококалоричните храни за особено привлекателни. Това не означава, че един допълнителен час автоматично води до отслабване. Теглото се определя от много фактори и подобно обещание би било прекалено опростено. По-добрият сън обаче може да улесни други полезни навици. Човек, който се чувства отпочинал, често има повече желание за движение и по-малка нужда да разчита на непрекъснати стимулиращи напитки.

Именно кофеинът може да бъде един от първите навици, които естествено се променят. Ако сутринта вече не започва с усещане за пълно изтощение, необходимостта от втора или трета чаша кафе може да намалее. Това от своя страна може да улесни заспиването вечер, особено ако преди кофеинът е присъствал и в късния следобед. Получава се положителен цикъл - повече сън, по-малка нужда от стимуланти, по-лесно заспиване и отново повече сън. Разбира се, подобен ефект няма да се появи при всеки, но е добра причина да се наблюдава не само часът за лягане, а целият дневен режим.

Има обаче една уловка - да си легнете по-рано не означава непременно да заспите по-рано. Ако обичайният ви час е полунощ, а внезапно влезете в леглото в 22:00 часа, организмът може просто да не е готов за сън. По-плавното изместване на режима често е по-лесно. Приглушаването на светлината, намаляването на стимулиращите дейности и постоянният час за ставане могат да помогнат. Сутрешната естествена светлина също е важен сигнал за биологичния часовник. Целта е новият режим да стане предвидим, а не лягането да се превърне в двучасово въртене в тъмното.

Ако след достатъчно време за сън човек продължава да се събужда силно изморен, причината може да не е само в късното лягане. Силно хъркане, паузи в дишането, чести събуждания, неприятни усещания в краката и други проблеми могат да нарушават качеството на съня. Продължителното безсъние също заслужава професионална оценка. За много хора обаче вечерният час е буквално скрит резерв от почивка. Един месец с по-ранно лягане и постоянен режим може да покаже дали сутрешната битка с алармата действително е била следствие от твърде кратка нощ.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google