При кои травми операцията е задължителна: Травматолог отговори на 8 популярни въпроса
Кога самолечението крие риск и в кои случаи операцията е единственият правилен подход
Травмите на опорно-двигателния апарат често изглеждат безобидни в първите часове след инцидента, но зад привидно леките симптоми понякога се крият сериозни увреждания. Болка, оток, ограничено движение или необичайно пукане в ставите са сигнали, които не бива да бъдат пренебрегвани. Много хора се опитват да се справят сами с проблема чрез обезболяващи, компреси или покой, без да търсят специализирана помощ. Кога това е допустимо и кога може да доведе до усложнения? На най-честите въпроси, свързани с травмите, възстановяването и необходимостта от операция, отговаря травматологът Александър Илин.
1. Как да различим фрактура от натъртване или навяхване без рентген?
Дори опитен специалист невинаги може със сигурност да изключи фрактура без рентгеново изследване, особено когато става въпрос за пуквания или счупвания без разместване. Все пак има някои признаци, по които можете да се ориентирате. При натъртване болката и отокът са умерени, а подвижността е запазена. Навяхването се характеризира с остра болка при специфични движения и възможна нестабилност в ставата. При фрактура често се наблюдава видима деформация, а при палпация (опипване) може да се чуе хрущене. Ако забележите силен оток, пулсираща болка и невъзможност да движите крайника, е изключително важно да го обездвижите и незабавно да потърсите лекарска помощ.
2. Колко дълго можем да пием болкоуспокояващи, без да ходим на лекар?
Когато получим травма или нещо внезапно ни заболи, е напълно логично да приемем болкоуспокояващо. Разбира се, не е нужно да търпите болката. Някои хора обаче ги приемат ден, два, седмици, дори месеци. От една страна, обикновените аналгетици без рецепта не са опасни. От друга, при продължителна употреба и те имат странични ефекти. Но най-важното е, че човек просто потиска болката, без да прави нищо за причината ѝ. През това време например ставата може бавно да продължи да се разрушава. Идеалният подход е следният: усетите ли болка - вземете лекарство, за да я облекчите, приложете студен компрес или обездвижете мястото и отидете на преглед при лекар.
3. Опасно ли е, ако ставите хрущят или пропукват?
Невинаги. Ако хрущенето не е резултат от травма и не причинява болка, то е в рамките на нормалното. Опасност възниква, когато пукането е съпроводено с неприятни симптоми като болка или ограничена подвижност. Това може да е сигнал за начален възпалителен или дегенеративен процес. В такива случаи е необходима консултация с лекар. Преглед е задължителен и ако хрущенето се е появило след травма.
4. Помага ли лечебната физкултура?
Лечебната физкултура се предписва от лекар с цел рехабилитация или профилактика. Ако ставата е здрава, такава профилактика наистина помага за укрепването ѝ, както и на околните тъкани. Но ако вече има артроза - което е разрушаване на хрущяла - лечебната физкултура не може да възстанови увреденото. Процесът може да бъде забавен, но не само с упражнения, а с комплексно лечение. В този случай само правенето на гимнастика е безполезно.
5. Често ли се среща ранна артроза и какви са причините?
Заболяването наистина "младее". Днес с него се сблъскват хора на възраст под 40 години, основно поради заседналия начин на живот - работа пред компютър и прекарване на време с телефона вместо в спортната зала. Общото пренапрежение на мускулите и хиподинамията (обездвижването) повишават риска от възпаления. Сред честите причини са също вредните навици, наднорменото тегло и хормоналните нарушения. Ако сутрин усещате скованост, чувате щракане в ставите или изпитвате болка след дълго стоене в една поза, това е сигнал да се обърнете към лекар.
6. При кои травми операцията е задължителна?
Лекарите, разбира се, се стремят да избягват операции, когато това е възможно. Понякога обаче хирургичната намеса е неизбежна. Някои увреждания е невъзможно да бъдат излекувани консервативно. Това са преди всичко отворените фрактури и тези със силно разместване, както и счупването на бедрената шийка. Операция е необходима и ако травмата застрашава съседни органи, кръвоносни съдове или гръбначния мозък. Пълното разкъсване на връзки и сухожилия също не може да зарасне без хирургична намеса.
7. Може ли да не се носи гипс при счупване?
Да, фрактурата невинаги изисква носене на гипс или ортеза. Съществува съвременен хирургичен метод на лечение - остеосинтеза, който в повечето случаи позволява да се избегне гипсът. Хирургът сглобява счупената кост и я фиксира с помощта на специална конструкция от винтове и плаки. Винтът влиза в плаката, заключва се и така създава единна твърда конструкция. Това позволява на пациента не само да не носи гипс, но и, което е по-важно, да натоварва увредения крайник скоро след операцията. Необходимостта от гипс зависи от сложността на счупването.
8. Защо счупването на бедрената шийка е толкова опасно за възрастните и как да намалим рисковете?
Счупването на бедрената шийка в напреднала възраст е опасно с висок риск от летален изход. Тази фрактура не може да зарасне сама. Опасността обаче не идва от това. Проблемът е, че човек с такова счупване не може да ходи. И тъй като това се случва най-често при възрастни хора, залежаването води до обостряне на хроничните заболявания, които почти всеки има с напредването на възрастта. Когато човек лежи постоянно, гръдният кош, белите дробове и кръвообращението не функционират правилно. Това е удар по всички органи. Колкото по-рано се направи операция за смяна на ставата, толкова по-добре - в идеалния случай до 3 дни след счупването. За да се намали рискът от самата фрактура, са важни умерената двигателна активност, укрепването на костите чрез правилно хранене и прием на калциеви добавки.