Тези 5 храни най-често предизвикват отравяне или алергия
Някои обичайни продукти крият неочаквани рискове за здравето ни
Хранителните алергии и отравянията могат да се появят дори след консумацията на продукти, които присъстват редовно на трапезата ни. Причината невинаги е развалена или неправилно съхранявана храна. Понякога организмът реагира на напълно пресни продукти, които съдържат определени алергени. Дори обикновено парче риба, чаша мляко или любим десерт могат да предизвикат неприятни симптоми при чувствителните хора. Нутриционистът Ната Гончар, председател на Асоциацията на нутриционистите и здравните консултанти, обръща внимание на няколко широко разпространени групи храни, с които са свързани значителна част от хранителните алергични реакции. Специалистът подчертава, че познаването на съставките и правилното съхранение на продуктите са особено важни за ограничаване на рисковете.
Сред основните хранителни алергени се открояват осем групи продукти - краве мляко, яйца, ядки, фъстъци, риба, морски дарове, пшеница и соя. Те могат да предизвикат различни по тежест реакции, като при някои хора дори минимални количества са достатъчни за появата на симптоми. Най-честите признаци включват уртикария, зачервяване на кожата, подуване, повръщане и болки в корема. При по-тежки реакции могат да се появят затруднено дишане, оток на гърлото и загуба на съзнание. Важно е да се прави разлика между хранителна алергия и хранително отравяне, тъй като причините за тях са различни. Алергията представлява реакция на имунната система към определено вещество, докато отравянето обикновено е свързано със замърсена храна, токсини или болестотворни микроорганизми.
Фъстъците са сред най-известните причинители на хранителни алергии, особено в детска възраст. Те присъстват не само в пакетирани ядки, но и във фъстъчено масло, кремове, сладкиши, шоколадови изделия и различни готови храни. При чувствителните хора консумацията им може да доведе до подуване на езика, кихане, парене в устата, гадене и други алергични прояви. Особеното при фъстъчената алергия е, че реакцията може да бъде сериозна дори при контакт с малко количество от алергена. Затова хората с установена непоносимост от алергичен тип трябва внимателно да проверяват състава на храните, включително предупрежденията за възможно наличие на следи от фъстъци. Това е особено важно при сладкарски изделия и готови десерти, в които съставките невинаги са очевидни.
Друг сериозен източник на алергични реакции са дървесните ядки, сред които бадемите, орехите и лешниците. Те се използват широко в сладкарството, но могат да присъстват и в солени ястия, сосове, салати и различни видове дресинги. Именно скритото им присъствие създава допълнителни затруднения за хората с алергии. Например ситно смлени ядки могат да бъдат добавени към сос, без да променят съществено външния му вид, а парче торта може да съдържа ядково пралине, което не се забелязва веднага. При хранене в ресторант е препоръчително да се уточнява съставът на непознатите ястия. Не бива да се приема, че даден продукт е безопасен само защото в него не се виждат цели ядки.
Млечните продукти също заемат важно място сред храните, способни да предизвикат алергични реакции. Необходимо е обаче да се прави ясно разграничение между алергия към млечните белтъци и непоносимост към лактоза. При лактозна непоносимост обикновено се наблюдават подуване, газове, диария и коремни болки, докато алергията може да засегне и други системи в организма, включително дихателната. Реакции са възможни не само след консумация на краве мляко, но и на козе или овче, тъй като белтъците им имат сходства. Сиренето, маслото, киселото мляко, сладоледът и млечните десерти са сред продуктите, на които хората с установена алергия трябва да обръщат специално внимание. Подмяната на кравето мляко с друг животински вид невинаги решава проблема.
Освен с алергичните реакции, млечните продукти са свързани и с риск от хранителни отравяния при неправилно съхранение. Много от тях имат сравнително кратък срок на годност и изискват постоянна подходяща температура. Развалена извара, кисело мляко или друг млечен продукт могат да съдържат опасни микроорганизми и да причинят стомашно-чревни оплаквания. Особено сериозно заболяване е ботулизмът, причиняван от токсин, произвеждан от бактерията Clostridium botulinum, който може да доведе до мускулна слабост и парализа. Той обаче не е типично последствие от консумацията на обикновени развалени млечни продукти. Най-важната предпазна мярка остава спазването на условията за съхранение и избягването на храни със съмнителен произход или нарушена опаковка.
Яйцата са четвъртата група продукти, които заслужават повишено внимание. Те присъстват в огромен брой готови храни, включително тестени изделия, макарони, сладкиши, сосове, панировки и различни видове печива. Алергичните реакции се дължат на белтъци в яйцето, като чувствителността може да се прояви още в ранна детска възраст. За хората с установена алергия е важно да разпознават и различните наименования на яйчните съставки върху етикетите. Сред тях са яйчен прах, сух белтък, сух жълтък, меланж и други форми на преработени яйца. Наличието на такива съставки невинаги е очевидно, особено когато продуктът съдържа множество компоненти.
При яйцата съществува и отделен риск, свързан с бактериалното замърсяване. Един от най-известните причинители на хранителни инфекции е салмонелата, която може да присъства в сурови или недостатъчно термично обработени яйца. Важно е да се уточни, че салмонелозата не се причинява от яйчния белтък като алерген, а от бактерии. Заболяването може да протече с диария, повръщане, коремни болки и повишена температура. Затова яйцата и ястията, в които участват, трябва да се съхраняват правилно и да се обработват достатъчно добре. Особено внимание заслужават домашните кремове, сосове и десерти, приготвени със сурови яйца, тъй като при неподходящи условия те могат да създадат предпоставки за развитие на микроорганизми.
Петата група включва храните, съдържащи глутен, като пшеница, ръж и ечемик. При някои хора пшеницата може да предизвика алергична реакция, но това състояние не бива да се смесва с цьолиакия или нецьолиакийна чувствителност към глутен. Трите състояния имат различни механизми и изискват различен подход. При алергия към пшеница могат да се появят кожни, храносмилателни и дихателни симптоми, докато цьолиакията представлява автоимунно заболяване, при което приемът на глутен уврежда тънкото черво. Глутен се съдържа в много видове хляб, тестени изделия, бисквити и зърнени закуски, но може да бъде добавен и към някои готови сосове, колбаси, десерти и млечни продукти. Овесът по природа не съдържа същите глутенови белтъци, но често може да бъде замърсен при обработка с други зърнени култури.
Ната Гончар предупреждава, че тежките хранителни алергии могат да доведат до анафилаксия - животозастрашаваща реакция, която изисква незабавна медицинска помощ. При нея е възможно рязко понижаване на кръвното налягане, подуване на гърлото, затруднено дишане и нарушения в сърдечната дейност. Без навременна намеса състоянието може да се развие изключително бързо и да има фатални последици. При съмнение за анафилаксия трябва незабавно да се потърси спешна помощ. Ако след консумацията на определена храна редовно се появяват обриви, подуване или други симптоми, е необходимо да се направи консултация с алерголог. Специалистът може да прецени кои изследвания са подходящи, вместо човек самостоятелно да изключва цели групи храни от менюто си.
Макар изброените пет групи да са сред най-значимите хранителни алергени, нежелани реакции са възможни и след консумация на други продукти. Сред тях са слънчогледовите и маковите семена, медът, бобовите растения като фасул, грах и леща, както и различни изделия от пшеница. Индивидуалната чувствителност е различна, а фамилната предразположеност може да има значение за развитието на алергични заболявания. Важно е обаче да се знае, че хранителната алергия не възниква непременно вследствие на прекомерна консумация на даден продукт. При доказана алергия дори малко количество може да бъде достатъчно за реакция. Затова умереното хранене само по себе си не гарантира защита, а основно значение има установяването и избягването на конкретния алерген.
Освен хранителните алергии, сериозно внимание заслужават и отравянията, които зачестяват през топлите месеци. Високите температури създават благоприятни условия за размножаване на микроорганизми, особено когато храната се съхранява или транспортира неправилно. Сред продуктите, които могат да създадат проблеми през лятото, са дините, сладоледът и дюнерите. На пръв поглед те нямат много общо помежду си, но рискът при всички тях е свързан най-вече с качеството на суровините, хигиената и условията на съхранение. Дори храна, която изглежда свежа и има нормален вкус, невинаги е безопасна, ако е била изложена продължително време на неподходяща температура.
Динята е сред най-предпочитаните летни плодове, но и при нея са необходими определени предпазни мерки. Рискове могат да възникнат при замърсяване на кората, неправилно съхранение на вече разрязан плод или наличие на нежелани вещества. Нитратите, които могат да попаднат в растенията чрез почвата и използваните торове, също предизвикват въпроси относно безопасността на храните. При определени условия част от тях могат да се превърнат в нитрити, които в големи количества са опасни за здравето. Това обаче не означава, че всяка ранно узряла диня непременно съдържа прекомерни количества нитрати. Сред възможните признаци на хранително отравяне са гадене, повръщане, главоболие и обща слабост, а при тежки състояния могат да се наблюдават нарушения в дишането и кръвообращението. Добре е динята да се измива преди разрязване, а нарязаните парчета да се съхраняват в хладилник.
Дюнерите също могат да бъдат източник на хранителни инфекции, ако не са приготвени при подходящи хигиенни условия. Най-голямо значение има достатъчната термична обработка на месото, тъй като суровите или недобре изпечени части могат да съдържат болестотворни микроорганизми. Сред възможните причинители на инфекции са салмонелата и някои видове Escherichia coli, а при определени видове недостатъчно обработено месо съществуват и паразитни рискове. Допълнителен проблем могат да бъдат сосовете, особено когато съдържат млечни съставки и се оставят продължително време на топло. За хората с алергия към мляко тези сосове могат да представляват и отделен алергичен риск. Затова при покупка на готова храна е важно да се обръща внимание както на начина на приготвяне, така и на условията, при които се съхраняват съставките.
Сладоледът е третият летен продукт, при който неправилното съхранение може да доведе до неприятни последици. Особено проблематично е нарушаването на температурния режим по време на транспорт или продажба. Когато сладоледът се разтопи и впоследствие бъде замразен отново, това не гарантира, че храната е безопасна, тъй като замразяването не унищожава непременно вече попадналите в нея микроорганизми. При замърсяване и неподходящи условия е възможно развитие на бактерии като Staphylococcus aureus, които могат да причинят хранително отравяне. Наличието на големи ледени кристали или видими промени в консистенцията може да бъде признак за нарушено съхранение, макар само по себе си да не доказва опасност. Най-разумно е сладоледът да се купува от търговски обекти, които поддържат необходимата температура и спазват хигиенните изисквания.
Независимо дали става дума за алергия или хранително отравяне, най-важни остават информираността и вниманието към продуктите, които консумираме. Четенето на етикетите, проверката на съставките в готовите ястия и правилното съхранение на храните могат значително да намалят част от рисковете. При хората с доказани алергии дори малките количества от определен алерген имат значение, докато при хранителните инфекции решаващи са хигиената и безопасната обработка на продуктите. Не е необходимо всички изброени храни да бъдат изключвани от менюто на здравите хора. По-важно е да се познават индивидуалните особености на организма и да не се пренебрегват тревожните симптоми. При тежка реакция или съмнение за сериозно отравяне навременната медицинска помощ е от съществено значение.