Антонио Бандерас за Мелани Грифит: Все още сме най-добри приятели
Холивудските звезди се срещнаха за първи път на церемонията по връчването на наградите "Оскар" през 1989 г., а искрата между тях прескача няколко години по-късно
Антонио Бандерас разказва за приятелските отношения, които все още поддържа с бившата си съпруга Мелани Грифит, повече от десетилетие след развода им.
Холивудските звезди се срещaт за първи път на церемонията по връчването на наградите "Оскар" през 1989 г., а искрата между тях прескача няколко години по-късно, когато работят заедно по романтичната комедия от 1995 г. "Две са твърде много". Бандерас и Грифит сключват брак през май 1996 г. и през септември същата година се ражда дъщеря им, Стела. Актрисата е майка и на Джеси Джонсън, Александър Бауер и Дакота Джонсън от предишни връзки.
68-годишната Грифит подаде молба за развод с 65-годишния Бандерас през юни 2014 г., а разводът им беше финализиран през декември на следващата година. Въпреки че са поели по различни пътища, актьорът споделя ексклузивно пред People, че Грифит е "ако не най-добрата ми приятелка, то една от най-добрите ми приятелки".
Той добавя: "И когато отида в Лос Анджелис, все пак се събираме, много се забавляваме. Смеем се и просто... Това е нещо много здравословно и беше много здравословно за децата ни."
На въпроса дали има тайна за това, че връзката им е останала положителна през всичките тези години, Бандерас отговаря, че няма един-единствен отговор.
"Но въпросът е, че когато бяхме двойка, а и когато се разделихме, винаги бяхме много искрени", обяснява той и добавя: "Разделихме се по приятен начин, което беше много важно за децата и за нас."
Бандерас и Грифит се появиха отново заедно на публично място едва през април 2026 г., когато бяха забелязани прегърнати, докато вечеряха заедно в Лос Анджелис. Същия месец бившата двойка позира заедно на една мила снимка със Стела и нейния съпруг Алекс Грушински.
На друго място в разговора си с People Антонио Бандерас обяснява защо днес определя сърдечния си удар през 2017 г. като "най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота".
"Все едно някой ми сложи очила и изведнъж започнах да виждам неща, които преди не забелязвах. Осъзнах, че прекалено много съм се тревожил за глупости. Понякога просто забравяме, че животът ни не е безкраен", казва той.
"Хората живеят така, сякаш никога няма да умрат. Трупат вещи и продължават да трупат. Аз вече не искам да притежавам повече неща. Искам просто да живея живота. Това е единственото, което ме интересува сега."