Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

С коя роля най-често свързвате Арън Тейлър-Джонсън? С пробива му като Джон Ленън във филма "Младият Джон Ленън"? С ролята му на амбициозен супергерой в поредицата "Kick-Ass"? С превъплъщението му в супергероя Куиксилвър в киновселената на Marvel? С впечатляващите му изпълнения в "Анна Каренина" и "Носферату"? Или с ролята му на безскрупулен злодей в "Nocturnal Animals"?

Изборът е голям и с право. Британската звезда играе още от шестгодишна възраст, след като прави първите си стъпки на сцената в лондонска постановка на "Macbeth."

Но Тейлър-Джонсън никога не е приемал кариерата си за даденост. Всъщност, след близо три десетилетия в професията, той смята, че едва сега започва истински да овладява актьорския занаят. И това не е опит да си изпроси комплименти. Напротив - той изглежда като артист, който непрекъснато търси развитие, иска да надгражда и да става все по-добър в работата си.

"Работя в тази индустрия от почти 30 години и едва сега започвам да чувствам, че наистина усвоявам занаята. Имам усещането, че може би най-после мога да се нарека актьор", казва той в неотдавнашно интервю за IndieWire.

След близо три десетилетия професионален опит Тейлър-Джонсън отдава голямо значение на репутацията си. За него тя не се измерва само с това, което зрителите виждат на екрана, а и с отношението му към работата, както и към всички хора, които стоят зад създаването на един филм.

"Работил съм в САЩ, във Великобритания, в Австралия и в Европа, а с някои от тези екипи работя още откакто бях дете", казва той. "Усещането е за една сплотена, малка и почти интимна индустрия. С времето започваш да изграждаш взаимоотношения и да ги укрепваш чрез работата, която вършиш. Всичко стъпва върху доверието. Връзката между режисьор и актьор се основава именно на доверие. Колкото по-силно е то, толкова по-свободен става актьорът. Отпуска се, дава повече от себе си и е готов да опитва нови неща."

Последната роля на Тейлър-Джонсън го поставя в образа на сапьор в динамичния филм на Дейвид Макензи за обир  - "Fuze". Героят му е натоварен със задачата да обезвреди огромна невзривена бомба от Втората световна война, открита в центъра на Лондон. Но зад привидно ясната мисия се крие далеч повече, както обяснява актьорът.

Филмът събира отново Тейлър-Джонсън с режисьора Макензи, което е често срещана тенденция в последните му проекти. Освен "Fuze", наскоро той работи отново с режисьорите Робърт Егърс и Том Форд. 

"Чувствам се много щастлив, че съм на възраст, на която вече съм достатъчно дълго в индустрията и през последните няколко години имам възможност да работя отново със същите режисьори, втори, трети път", казва той. "Някак си наистина романтизирам идеята да бъдеш актьор и затова да се върна в една и съща компания и да ме поканят отново е много ласкателно."

"Да съм направил филм с Робърт Егърс и след това да ме поканят да се върна? Бях като: О, Боже мой, почувствах се толкова поласкан", добавя той. "Същото беше, когато Макензи дойде при мен с този сценарий за "Fuze".

Възможността за "Fuze" се появява веднага след края на стачката на сценаристите и Тейлър-Джонсън е развълнуван да се върне на работа. Той все още говори за това с голям ентусиазъм, почти две години след като филмът беше заснет.

"Това е динамичен филм за обир", разказва той. "Историята се основава на амбициозна идея - в центъра на Лондон е открита бомба от Втората световна война, която може да е капан за по-голяма операция, подготвяна зад кулисите. След това всичко се превръща в игра на котка и мишка - кой кой е, кой какво крие и кой казва истината. Има много обрати. Когато прочетох сценария, си казах: "Това е наистина вълнуващо". А фактът, че Макензи го снима в Лондон, място, където не съм работил преди, беше още една причина да се включа. Да работя отново с него, но в различен контекст, беше страхотно."

Актьорът описва Макензи като много импровизационен режисьор, който едновременно с това постоянно насочва актьорите и ясно показва какво търси в различните сцени. 

"Харесва ми, че той е режисьор, който е жаден за открития. Има една особена, почти плахa уязвимост, която усещаш като актьор, когато не знаеш как ще се развие сцената", казва той. "Всяко заснемане е различно и никога не знаеш докъде ще стигнеш. Има нещо сурово в това, но с Дейвид се чувстваш в сигурни ръце. Харесвам начина, по който снима."

През последните години Тейлър-Джонсън е поемал много ориентирани към екшъна роли. Не само "Fuze", но и филми като "Крейвън Ловеца", "28 години по-късно", "Каскадьорът", "King's Man: Първа мисия", "Убийствен влак ", "Кралят разбойник" и, да, вселената на Marvel. И, да, той продължава да е начело в списъка "Ей, кой ще бъде следващият Джеймс Бонд?" за всеки, който съставя подобен списък.

Забавно е, че Тейлър-Джонсън е заобиколен от толкова много жени в живота си - съпругата му Сам Тейлър-Джонсън, двете му доведени дъщери и двете му собствени дъщери. Възможно ли е именно тази женска енергия да влияе на избора му на по-мачо роли?

Той се замисля и отговаря:

"Не мисля, че това наистина влияе на ролите, които избирам. Но със сигурност има случаи, в които съм обсъждал предложенията с децата си и съм им казвал: "Имам две роли - едната е подобна на това, а другата е нещо съвсем различно. И двете ми изглеждат интересни. Да кажем, едната е психопат, а другата също е... някакъв тип психопат", добавя той, смеейки се.

"И е доста забавно, защото дъщерите ми понякога казват: "Знаем, че се вживяваш сериозно в ролите си. Тази не си я играл преди, а тази прилича на нещо познато. Може би първата ще е по-голямо предизвикателство за теб."

"Когато става въпрос за избора на роли, винаги се водя от интуицията и инстинкта си", казва Тейлър-Джонсън. "Трябва да си кажа: "Този герой ми допада. Наистина ми говори. Това е режисьор, с когото отдавна искам да работя."

Има и чисто практични съображения, когато става дума за личния му живот.

"Като баща и съпруг мисля за тези неща - къде ще съм, къде ще снимам и как това ще се отрази на семейството ми", казва той. "Някога е било по-лесно, защото всички пътувахме заедно като семейство. Но сега децата растат, имат изпити и училищни ангажименти, което изисква организация. Едната ми дъщеря в момента полага едни от най-важните изпити в британската образователна система, затова не искам да отсъствам от дома. От май до края на юни не поемам работа - без значение какъв проект се появи. Имам късмет, че мога да си позволя да вземам такива решения. Това ми носи много повече - просто да съм у дома. Усещам, че това ме зарежда най-много."

Това не е нещо, което не можеш често да чуеш от мъжка звезда. Но това може би се дължи на факта, че на мъжете не се задават такива въпроси толкова често, колкото на жените. Тейлър-Джонсън знае всичко това, защото знае какви въпроси се задават на съпругата му, режисьорката Сам Тейлър-Джонсън.

"Тя е режисьор, артист и ще бъде на промоционално турне, за да представя един страхотен филм, а после я питат неща като: "Как е да си майка и да режисираш филм?", казва той. "Странно е. Има една поговорка, че за да отгледаш дете, е нужно цяло село. Тя ми напомня колко много дължа на хората около себе си и колко важна е подкрепата им. Също така осъзнавам колко е важно да бъда до партньорката си и да я подкрепям в нещата, които прави. Не искам успехите ми да оставят в сянка нейните постижения или тези на дъщерите ми. Имам четири дъщери. Всяка от тях е умна, талантлива и различна по свой начин. Те заслужават времето и вниманието ми, а аз обичам да прекарвам с тях всяка възможна минута."

И така, какво може да мотивира Тейлър-Джонсън? Каква е тайната съставка, за да го привлечете за даден проект? Нещата, които би трябвало да са лесни и очевидни, но не винаги са: добър сценарий, талантливи колеги, режисьор, на когото може да се довери.

"Нужен ти е сценарий, нужни са ти герои и ти е нужен наситен диалог", казва той. "Като актьор мога да работя само с това, което ми е дадено. Често чувам: "Това е план, това са насоки." Но аз си мисля: "Не, сценаристите са нещо повече от това. Разбирам, че има отправна точка, но това е основата. Те разбират формата и структурата и как повратните моменти са движили и тласкали главния герой в неговото пътуване. Мога да направя само толкова, колкото ми позволява ролята, която е на хартия, и мога да бъда толкова добър, колкото е актьорът срещу мен."

През 2018 г. двойката Сам и Арън Тейлър-Джонсън се заемат с първата си, и досега единствена, съвместна работа като сценаристи, адаптирайки за големия екран оспорваните мемоари на Джеймс Фрей "A Million Little Pieces". Сам режисира, а Арън играе главната роля.

Впоследствие той признава, че не се възприема като професионален сценарист, макар че работата с талантливи автори е променила начина, по който чете и разбира сценариите. Въпреки това, изкушава ли го идеята отново да пише за киното?

"По никакъв начин не съм обучен сценарист, но имах късмета да се уча от някои феноменални такива", казва той. "Този опит наистина промени начина, по който чета сценарии и възприемам сцените. Помогна ми също да се чувствам по-уверен в импровизацията в рамките на героя и конкретната сцена, както и в начина, по който работя с диалога и го усвоявам."

Филмът имаше премиера на TIFF през 2018 г. и излезе година по-късно в американските кина, като получи предимно отрицателни рецензии и ниски приходи от билети. Но има и други показатели за успех, особено за филм, който беше проект, роден от страстта на дуото, което успя да направи някои доста впечатляващи неща с малък бюджет и период на заснемане, който дори не продължи три седмици.

"Всички правим грешки, но не бих казал, че този филм беше грешка", казва той. "Направихме го с бюджет от четири милиона долара. Заснехме го за 20 дни. Разполагахме с феноменален актьорски състав. Джеф Кроненует беше операторът. Имам дълбоко разбиране за това как се прави един филм и смятам, че е огромно постижение изобщо да стигнеш дотам. Това е изключително трудно начинание. Но работата по него ме изтощи. Докато бях потопен в процеса, имах чувството, че мога да направя всичко. Бях напълно уверен във филма. А след като всичко приключи, започнах да си мисля, че може би просто съм се слял с героя, който е написал книгата, вдъхновен от определен период от живота си."

Това е неговият отговор на въпроса дали има желание да пише отново. Тейлър-Джонсън не е човек, който отговаря просто с "да" или "не". 

"Наистина обичам да пиша. Все още се уча", добавя той. "Но има причина да съществуват сценаристите. Студиата трябва просто да отидат при тях и да попитат: "Кой е проектът, който най-много те вълнува? Ние ще финансираме този сценарий." Нужно е да инвестират повече в сценаристите и да им отдават признанието, което заслужават."

Сега, след почти 30 години кариера и точно когато започва да чувства, че може би е усвоил актьорското майсторство, Тейлър-Джонсън се наслаждава на възможността да бъде критичен, да прави различни неща и да продължава да работи с хората, които уважава.

"Интересувам се от всичко - от независими до студийни продукции, от мащабни до малки филми, от фентъзи до хорър и всички останали жанрове между тях", казва Тейлър-Джонсън. "Имам късмета да мога да се движа свободно между толкова различни проекти. Но да работиш с един и същ режисьор повече от два пъти е истинска привилегия. Трудно ми е да го опиша с думи. Просто искаш да дадеш най-доброто от себе си за такива режисьори."

Тази връзка между актьор и режисьор е тема, която често изплува в разговорите с Тейлър-Джонсън - доверието, взаимното уважение и отдадеността към творческата визия. Именно това цени най-много в работата си, а липсата му очевидно го разочарова.

"Когато млади актьори пристигнат на снимачната площадка с мисълта, че всичко ще се върти около тях, това просто не е така", казва той. "Няма как да стане. Не можеш да идваш с огромно его. Трябва да покажеш суровата, понякога грозна истина за себе си, да разкриеш уязвимостите си и да бъдеш готов да изследваш непознати територии. Трябва да мислиш отвъд собственото си его, да бъдеш част от екипа, да работиш в сътрудничество с останалите. Само така наистина можеш да се учиш. Малко са актьорите, които умеят това. Но когато го могат, резултатът е поразителен. А когато работиш с такива хора, си тръгваш с усещането: "Не бих могъл да изиграя тази сцена по-добре. И не бих могъл да науча този урок по друг начин."

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google