Бате Са е Александър Корабов, чиято естетическа рима е стъпила здраво и непоколебимо на хип-хоп и рап сцената у нас. Днес той издава нов албум, но най-хубавият повод за поздравления е чудото да бъде баща - наскоро любимата му Светла, негова сродна творческа душа, го дари с Юна. Дипломиран режисьор като баща си големия кино разказвач Никола Корабов, бате Са винаги има какво ценно и важно да разкаже за живота тук и сега.
Г-н Корабов, макар да сте национално известен като бате Са, как се зароди албумът "ПОлЕТ", който от днес заживява свой живот към сърцата на феновете?
Един творец е хубаво да е душевно и ментално нащрек за идеи, за предизвикани случайности и среднощни бликове на музата...
Още преди доста години насочих вниманието на феновете към специфични творби на Български поети, но преди година и нещо се разрових из сайта slovo.bg и открих страхотни стихове на Дамян Дамянов, Никола Вапцаров, Петя Дубарова, Христо Фотев, Пеньо Пенев, Димчо Дебелянов, Иван Вазов и бях пленен от душевността в техните поеми. Сякаш докато четеш нахлуваш в разпределителния център на чувствата им и преживяваш думите им, усещаш дерзанията и напълно разбираш трагичната съдба на едни, патриотичната саможертва на втори и любовните трепети на трети.
Разкажете за песните.
Най-важното е, че в този албум няма нито една "мръсна" дума, което автоматично го прави достъпен за бебета, деца, юноши, зрели и възрастни хора. Албумът е подпомогнат и от Национален Фонд Култура.
Но като цяло ще оставя самите песни да отговорят на този въпрос, защото, повярвайте ми, тези песни се слушат с уши, но се чуват с души!
Има ли любопитни истории около създаването на някое от парчетата?
Любопитни не, но чисто в житейски и емоционален план тази година беше нещо като цунами. Смъртта на любимата ни мама Капи опустоши целия ми семеен свят, защото тя беше последната носеща колона във фамилната къща, която ми даде детски и въобще уют в живота! Малко след това, Светла забременя, след 14 години любов и изведнъж осъзнах че едва ли не Майка ми се е жертвала, за да се случи чудото, за което съм молил Бог и Вселената дълги години. Но ще кажа че никога не съм казвал какво чудо бих искал или очаквал... И това наистина е чудесния начин по който работи всичко около нас! Истинските чудеса са нашите деца, нашите родители, нашите приятели и нашите чувства!
Бате Са и Светла Иванова
Снимка: Калоян ГеоргиевСветла записваше нейните вокали в 8-9 месец и някак си усещам, че малката сладурана е част от всичко това, а няма да забравя как изненадващо и пуснах последния трак в албума, "Песен За Юна", докато си седяхме в кухнята пред абсорбатора (аз пиех уиски, а тя компот вместо вино хе-хе-хе) и тя се разплака още на 2-ия ред от първия куплет, въпреки че беше слушала този инструментал доста пъти през последните години... Просто усети накъде отиват нещата и колко лично ще стане докрая на тази песен, а в последствие когато Юна се роди, аз реших че нямам как тази творба да не завърши с велико соло на китара, което имам като семпъл от едно американско рок студио!
Посвещавам този албум на майка ми Капка, която завинаги ще остане в сърцето, душата и ума ми.
Случайно или нарочно излиза в този ден -24 май?
Няма нищо случайно на този свят, но албумът трябваше да излезе по-рано или по-късно. Просто едно перфектно засичане, естествено с доза готовност да може да се случи!
Това, че вече сте родител какво променя в отношението ви съм света?
Доста неща се променят, но най-важното е че усещаш една космическа и божествена отговорност към това разкошно мъниче, което с един поглед те прави на топено сирене.
Преди албума ви се случи абсолютното щастие - Юна. Разкажете за нея, за майка й, за името й, за вълненията и отговорностите ви като баща.
Както казвам в трак 14:
"Сърце нетърпеливо тебе чакаше....
Туптеше между хиляди въпроси."
Имах хиляди питания, буквално, и всички хора с деца ги разпитвах с видим интерес и желание да чуя нещо, което не предрича краха на "прекрасния" ни живот преди бебето.
"Кога започнахте да спите? Колко излизат памперсите на месец? Кажете ми за коликите всичко и по-подробно ако може?"
Четях книжки за бебета, гледах празното легълце, което един ден настанихме в спалнята и общо взето имах чуството че света е на гърба ми от очаквания.
Нищо не ме успокои и си бях видимо тревожен, въпреки че го играех Алфа Ромео пред другите и най-вече пред Светла...
Докато не минаха една-две седмици от раждането на Юна и вече си отговорих сам на всичките първични въпроси кое как ще е.
То е трудно обяснимо, но да опитаме - как се променя човек след такова най-важно събитие в живота?
Някой неща се нареждат сами с детето, други не толкова лесно и изискват много грижа, себераздаване и жертви, но ние татковците го взимаме по-лесно тоя урок, така че няма какво да се оплакваме, защото Майките са истинските мравки, които понасят всичко, буквално, на гърба си и се раздават повече от изтъркано тесте карти на морето (усмихва се)
И точно тези наши прелестни жени, имат нужда от поне една година зверско търпение и опора, която трябва да им дадем!
Трудно е много, защото нищо не е същото, да не говорим за секса, защото там можеш спокойно да си полудееш по едно време, но това в друго интервю ще го дъвчем! Хе-хе-хе!
Просто трябва да бъдем МЪЖЕ и да сме там за тях.
Днес е 24 май, какво означава този празник за вас и как бихте го описали един ден на Юна?
Мечтая как Юна обиква и усеща всичко, което правим с майка ѝ в живота и в изкуството, но и се включва с мега желание, макар и детско в началото! Това ще ни даде шанса да ѝ дадем една велика закалка, която ще и бъде огромна помощ в живота, защото изкуството топи страхове, убива стреса, дава самочувствие и имаш приятел и муза завинаги, които няма да те предадат никога!
Това важи и за уважението към великите ни предци като Кирил и Методий, Паисий, Славейков, Вазов, Захари Стоянов и стотици други... А и дори на моите години Юна да има имплантиран чип в главата си, защото такава ще е модата през еди коя си година, ще се погрижа там да има задължително папки с музика, кино, аудио-визуални книги и много изкуство!
Кой беше вашият просветител, кои виждате са съвременните?
Моите просветители бяха големите в музиката, киното и литературата, независимо че не бяха българи. Първо хеви метъл бандите, след това хип хоп легендите LL COOL J, RUN DMC, Eric B and Rakim, Big Daddy Kane, Grandmaster Caz, и прогресив рок групите като Rush, Yes, Pink Floyd и Marillion, а и великите идоли като Фреди Меркюри, Дейвид Боуи, Принс, Sade, Питър Гейбриел, Стинг, Тото, Journey и Foregner!
Ходих на всички прожекции в софийските кина, а същевременно следях и какво се излъчваше в "Одеон" и "Дома на киното"!
Бягах от училище за да гледам "9 седмици и половина" и като се връщах за следобедните часове не можех да повярвам колко сме далече от някои неща, но същевременно откривах сексуалните деликатности на страстта и се опитвах да ги вкарам в собствените си връзки с гаджетата...
А пък филмите като "Имало едно време в Америка" ме изумяваха с това колко истински играеха актьорите и как класическата мафия е една от темите, които винаги ще бъде хипер интересна за нашите поколения, защото преплита толкова много човешки черти, преимущества и недостатъци.
Мога да изброявам до утре групи, изпълнители, творби и философски концепции защото бях уникално жаден за знания, който буквално като изкуствен интелект гребях от където може!
На по-късна тийн възраст се интересувах много от Трюфо, Вим Вендерс, Албер Камю, Уилям Уортън, Джак Керуак и "ЗЕН или изкуството как да поправяш мотоциклет", както и "Самотният бегач на дълги разстояния", които малко или много ми дадоха първия самостоятелен и оригинален за мен самия мироглед.
Обожавах да слушам музика, докато си изживявах моите си моменти в живота, било любови, успехи, депресии и какво ли още не...
Но към патриотичните посоки ме водеше главно дядо ми Петко Михайлов, и няколко любими учителки по литература, които знаеха как да разпалят интереса ни към поезията и книгите!
А баща ми чрез филмите и огромната си библиотека ме насочваше към героизма на светци като Ботев, Левски, Раковски, но и към противоречието на това да си човек, както и трагичната съдба на повечето от героите на онова време!
Докъде сме се докарали с просветата и културата, ако погледнем социалните мрежи ще ни се приплаче, но пък има толкова известни творци, родни, по света?
Докарали, подкарали и най-вече ПРЕкарали сме се до истински Апокалипсис във всяко едно отношение, но не го казвам, сякаш съм месията и гледам отгоре и само соча към плебеите и им говоря надменно... Напротив, всички сме в кюпа и ако повечето от нас са просто едни консуматори и следват насоките на кукловодите, то е ясно че ще свършим зле. И като природа, и като интелект и като душевност. Защото то се вижда че преследваме супер перфидни неща, които в една бурна криза рязко ще изгубят смисъла и ще бъдат забравени в полза на изконните ценности като приятелство, семейство, братство и хуманност! Филмът "Меланхолия" на Ларс Фон Триер е идеалния пример за такъв един сценарий и мисля че нещата в нашето общество са точно такива.
Учудващото и смущаващото е, че повечето родители са удобно застинали и следват уникално грешния метод да не отказват нищо на рожбиците си и да не ги каляват, а напротив да им угаждат с материални придобивки, вместо да ги накарат да усетят сладостта от труда и насладата от собствените пориви на интелекта.
Сякаш не забелязват колко мързел, себезадоволство, наглост има в децата им и колко ще страдат в заблудата си, че ще постигнат величие с профил в OnlyFans или скъпа кола, купена с чужди пари!
И съм сигурен, че 30 процента от българите не са такива Ганьовци и точно в тях се крепи и вярата ми че РОДИНАТА ни няма да изчезне, независимо от неистовото усилие на всякакви дупедавци да следват западни, източни, северни или южни "насоки".
Усещате ли, че някак си образованието е супер неглижирано, младите хора дори не знаят какво не знаят и как ще се живее в този свят, на тези географски ширини? Или сте оптимист?
Много често, когато творя, се вглъбявам и се пренасям в други светове и години и точно този албум ме вкара в много размисли за това какви са били хората преди...
През какви тежки, но и много пъстри времена са минали техните животи. И именно това поетично огледало е като тесеракт към миналото, като един спомен от бъдещето. Но за да влезнеш вътре ти трябва една парола, едно светоусещане, което няма как да придобиеш с талант или с късмет. Тази фина настройка се постига с много изкуство, с много мислене, четене, усещане за малките детайли и много търпение. А именно това липсва на хората днес, защото сме притиснати в ъгъла на безумието от технически експерименти... От ЕГОМАНИЯ, която сякаш безутешно нахлува в населението и ги прави безмозъчни роби, които се залъгват, че заслужават всичко сега. И най-лошото е че повечето хора не усещат как стават марионетки, следвайки фалшиви идоли или смилайки ароматизираната пластмаса от екранчетата на "техните" телефони.
Нашите поколения е решено да са тестови за експерименти със социални медии, тежко и ударно рекламиране и следене на данни, за да бъдат използвани за целева настройка за влизане директно в портфейлите ни, както и за сблъсък с изкуствения интелект и неговото въвеждане в животите ни... Фантастите отдавна са предрекли как ще се развият повечето от тези тенденции и може би сами ще направим така че да си причиним един огромен Рестарт, който за жалост безпощадно ще изчисти и яките хора, заедно със шлаката.
Преди бях оптимист, но след последните години вече съм повече реалист и мотото ми се превърна в "Ясно е че не мога да променя света, но ще направя всичко възможно света да не промени мен в негативен смисъл"! Убият ли ти усмивката, значи са спечелили, а това никога няма да позволя да се случи.
Тъй като името на баща ви ще живее за години напред, нека разкажем спомен и за него. Ваше любимо общо занимание.
Любимо занимание на цялото семейство през годините беше, като видим в програмата на телевизията, че ще дават филм на баща ми, да седнем всички заедно или всеки в стаята си и да гледаме... Ако не сме заедно, да се обадим след филма и да говорим за всичките тези актьори, случки, места и автори на великите романи, по които са конструирани повечето от творбите на Стария Лукас, както шеговито го наричам. А заедно ли сме, след прожекцията си сипваме питиета и го слушаме в захлас, защото винаги имаше нещо ново да добави, а пък той се радваше, че имаме интерес и че след толкова много гледания на тези ленти, все още ги обичаме, все още се захласваме по начина, по който е успял да накара актьорите да ни "вкарат във филма", както се казва, а и да се сетим за голяма част от екипите на терен или в студио, които повечето бяха близки или добри приятели на нашите.
Няколко месеца преди да почине решихме да качим "Свобода Или Смърт" в Ютюб, за да стигне до повече хора и след няколко дни го извиках да му прочета част от коментарите.
На третия вече течаха огромни сълзи от радост и сякаш усети колко хубаво е да има кой да НЕ те забрави и да се грижи за твоето наследство в изкуството!
Вие самият сте дипломиран режисьор, хич ли не ви привлича седмото изкуство като професия?
Привлича ме, естествено, но Киното в по-голямата си същност става добро и качествено с много пари, а да бъдеш и режисьор, и сценарист и продуцент е много трудна акробатика и жонглиране. На баща ми не му се получи, защото беше научен да не мисли за пари, а просто да мисли за творене и да следва креативния процес, а директори на продукция и счетоводители да се грижат за финансирането!
"Преходът", една дума която презирам вече, а и която слагам в кавички, защото този период е всичко друго, но не и преход, лиши баща ми от реализиране на страхотни идеи и това е наистина една трагедия, защото аз знам какво искаше да създаде. Виждал съм болката в душата му от предателствата на негови съратници, в името на евтина слава и няколко гроша, но пък Слава Богу съм виждал и радостта от факта, че не спирам в по-малък вариант да творя и да продължавам Корабовския начин на живот и мислене... Клиповете, които създаваме са мини кино и винаги подхождам към тях все едно ще правим кино лента, затова и някой от тях все още се гледат с такъв интерес и издържат теста на времето.
Когато успя да спечеля повече пари ще работя с размах, без да го мисля и сигурно ще създам още по издържани и пипнати неща, но в нашата държавица всичко това все още е мираж, за това съм благодарен на всички, които са ми помагали и подкрепяли през годините! Без вас никога нямаше да мога да се справя - БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!
Ако случайно, и така фриволно си пофантазираме, ви дойде идея да направите римейк на "Тютюн", кои актьори бихте поканил за главните роли?
По-скоро се сещам за нереализирания ВЕЛИК проект на баща ми за живота на Сашо Сладура! Уникален талант - цигулар, които бива убит в лагер от болшевишки изроди, за разказване на вицове срещу властта! Пазя сценария, пазя книгата на баща ми, пазя и много ценни снимки и статии, негови размисли, които лека-полека ще поднеса и кача в интернет в негова страница, за да не позволя на всичко ценно за него и за нас да отиде в небитието!
Дори и да останат само дечица роботи на тази планета, както във филма на Спилбърг "Изкуствен Интелект", то тази информация и това безсмъртие на твореца ще остане завинаги като енергия и данни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}