Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Икона. Иконоборец. И двете определения описват еднакво добре Майлс Дейвис, човекът, който не просто свири джаз, а многократно променя самата му посока.

"Промених музиката пет или шест пъти", казва самият той в едно от най-цитираните си интервюта. И колкото и самоуверено да звучи това, историята показва, че едва ли е преувеличавал.

На 26 май 1926 г. в Алтън, щата Илинойс, се ражда момче, което десетилетия по-късно ще бъде наричано "Пикасо на джаза", музикален революционер и артист, който никога не приема повторението за изкуство.

Майлс израства в сравнително заможно семейство в Ийст Сейнт Луис. Баща му е стоматолог, а майка му мечтае синът й да свири класическа музика. Но още като тийнейджър той е обсебен от новия див и хаотичен звук, който започва да завладява Америка, а именно - бибопа. На 18 години заминава за Ню Йорк и постъпва в "Джулиард". Академичната среда обаче бързо му омръзва. Истинското образование се случва нощем в задимените клубове на Харлем, където среща хора като Чарли Паркър и Дизи Гилеспи.

По онова време бибопът е музикална революция. Той е бърз, сложен и почти експлозивен стил. Но още тогава Майлс усеща, че търси нещо различно. Докато останалите се надпреварват по скорост и виртуозност, той започва да мисли за тишината, пространството и мелодията. Така се ражда една от най-големите промени в историята на джаза.

В края на 40-те години Дейвис създава проекта Birth of the Cool - албум, който днес се смята за основата на куул джаза. Вместо нервната енергия на бибопа, музиката му звучи по-сдържано, по-меко и почти кинематографично. Това е джаз, който не крещи, а хипнотизира. Именно тогава Майлс започва да изгражда и своята митология с тъмни очила, безупречни костюми, дистанцирано поведение и почти мистериозна хладност. Така създава своя образ.

През 1959 г. излиза Kind of Blue, който мнозина определят като най-великия джаз запис в историята. Вместо сложни акорди и агресивни импровизации Дейвис използва музика, основана повече на настроение и атмосфера, отколкото на техническа демонстрация. Любопитното е, че голяма част от музикантите в студиото получават минимални инструкции. Майлс иска импровизацията да звучи естествено, почти като първа мисъл.

Майлс Дейвис по време на студийна звукозаписна сесия през октомври 1959 г. Снимка: Getty Images

И резултатът е албум, който и днес звучи удивително модерен.

Може би най-необикновеното в кариерата му е, че всеки път, когато публиката свиква с него, той рязко сменя посоката. През 60-те години Майлс рационализира модерния джаз с прочутия си втори велик квинтет, в който свирят Хърби Ханкок, Уейн Шортър, Tони Уилямс и Рон Картър. Тази музика е едновременно интелигентна, свободна и почти телепатична. Но когато всички очакват да остане верен на акустичния джаз, Майлс отново взривява сцената.

Майлс Дейвис с френската актриса Жана Моро Снимка: Getty Images

Скандалът...

През 1970 г. излиза албумът Bitches Brew, който шокира пуристите. Дейвис въвежда електрически инструменти, рок ритми, психеделични елементи и фънк влияние. За някои това е предателство към джаза. За други - бъдещето.

Днес този албум се смята за началото на джаз-фюжъна и оказва огромно влияние не само върху джаза, но и върху рока, електронната музика и хип-хопа. Любопитен факт е, че Майлс по онова време слуша активно Джими Хендрикс. Той иска джазът да има енергията на улицата и силата на рок концерт.

Още една причина влиянието му да изглежда безкрайно е, че през групите му преминават десетки бъдещи легенди. Освен Джон Колтрейн, с него свирят Чик Кърия, Кийт Джарет, Джо Завинул и други. В света на джаза дори съществува шега, че ако някой велик музикант не е минал през група на Майлс Дейвис, значи вероятно тепърва ще стане велик.

Гениалността му върви ръка за ръка с тежък характер. Майлс Дейвис е известен със своята избухливост, мълчаливост и конфликти, както с музикалната индустрия, така и с журналисти, колеги и понякога дори с публиката. През живота си се бори със зависимости, здравословни проблеми и депресивни периоди. На моменти изчезва от сцената за години. Но дори тогава не спира да търси нов звук.

Това го отличава от почти всички останали, защото никога не се опитва да бъде носталгичен към собственото си минало и мрази повторението.

Днес, повече от три десетилетия след смъртта му през 1991 г., влиянието на Майлс Дейвис продължава да се усеща навсякъде. В джаза. В рока. В електронната музика. В хип-хопа. В начина, по който артистите мислят за свободата да се променят. Той е от онези музиканти, които не просто участват в историята на музиката, а променят нейния език. Дейвис продължава да звучи толкова съвременно, защото никога не е искал да принадлежи на едно време, един жанр или една публика.

Той винаги е свирил сякаш музиката тепърва предстои.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google