"Дойдох да убия Кийт Ричардс". Как Ричард Брансън спасява живота на легендарния рокаджия?
Въпреки че вкусът на Кийт към хедонизма е намалял през последните години, той продължава да свири рок и да прави всичко възможно, за да донесе положителна промяна в света около себе си
Един от интересните житейски спомени на Ричард Брансън е моментът, в който буквално спасил живота на Кийт Ричардс, когато мъж се появил с пистолет пред дома му, за да убие музиканта.
Легендарният бизнесмен и собственик на Virgin Records е добре позната като близък приятел с безброй звезди - сред които е и китаристът на Rolling Stones. И изглежда, че Брансън наистина е много надежден приятел - тъй като се случило да спаси 82-годишния Ричардс от убийство, когато мъж се появил, за да го убие.
Припомняйки си инцидента по Virgin Radio UK, бизнесменът казва: "Отидох до входната врата. Там имаше този огромен мъж с пистолет. Той каза: "Дойдох да убия Кийт Ричардс, той е в къщата ти с жена ми."
Въпреки че командата звучи абсурдно, изглежда, че ядосаният мъж е бил прав. "Докато говорех с него, видях голият Кийт Ричардс и гола жена да тичат зад гърба му през поляната", спомня си Брансън. "Казах: "Оставете пистолета и можете да претърсите къщата". Мъжът претърси къщата, извини се и си тръгна. Около час по-късно голият Кийт Ричардс се върна без жената."
Ричардс е във връзка с модела Пати Хансен от 1979 г. и са съпруг и съпруга от 1983 г. Двойката има две деца заедно, като изпълнителят на (I Can't Get No) Satisfaction има още три деца от предишна връзка с покойния модел Анита Паленберг.
Кийт Ричардс е тотемна фигура от зората на рок музиката, както заради невероятните си музикални способности, така и заради огромното влияние, което е оказал върху света около себе си в авангарда на културна революция. Сякаш това не е било достатъчно, за да си осигури статут на истински супергерой, репутацията му за бърз живот е довела до митологизирането му като почти неразрушима фигура. Въпреки че вкусът на Кийт към хедонизма е намалял през последните години, той продължава да свири рок, като вече е надхвърлил шестдесетата си година като член на Rolling Stone, като същевременно прави всичко възможно, за да донесе положителна промяна в света около себе си.
Кийт е роден през 1943 г. в Дартфорд, малък сателитен град на Лондон на южния бряг на Темза, източно от столицата. Дартфорд е бил засада за разбойници, които са искали да отвлекат товари, пътуващи от пристанището на Дувър към Лондон, и както Ричардс го описва в автобиографията си "Животът", "всеки от Дартфорд е крадец. Това е в кръвта ни". По време на Втората световна война градът е имал по-голям проблем, тъй като е бил заобиколен от фабрики за боеприпаси и друга жизненоважна инфраструктура. Ричардс е роден по време на въздушна атака и е израснал на улица, която е била до голяма степен разрушена от бомбардировките.
Дартфорд е сурово място и Кийт редовно е нападан от по-възрастни побойници на път за и от училище. "Знам какво е да си страхливец. Никога няма да се върна там. Аз понасях побоите. Казах на майка ми, че отново съм паднал от колелото си, на което тя отговори: "Стой далеч от колелото, сине." Докато Кийт търпи насилието от връстниците си пред училищните порти, той също така мрази да е вътре в тях, развивайки репутация от ранна възраст на непокорно дете с избухлив нрав. Той е много по-щастлив в компанията на дядо си, Гъс Дюпри, музикант, който е обикалял Великобритания с джаз групи преди войната. Гъс постепенно запознава Кийт с китарите от ранна възраст, казвайки на внука си, че може да държи китарата окачена над камината си веднага щом стане достатъчно висок, за да я достигне. След като Кийт постига това, Гъс поема ролята на учител, запознавайки момчето с легендарни джаз записи, въпреки неодобрението на много по-практично настроения баща на Кийт.
Междувременно Кийт започва да създава приятелства, които водят до по-късния му успех, макар че значението им не е очевидно в началото. Кийт за първи път се среща с Мик Джагър, докато двамата са в началното училище, и първоначално живеят близо един до друг в Дартфорд, но не остават близки за дълго. Когато Кийт е на девет години, семейството му се мести в новопостроен жилищен комплекс от другата страна на града, който бързо си печели репутацията на суров и беден район. Тъй като се намира от другата страна на железопътната линия, която разделя Дартфорд, местните жители го наричат "отвъд релсите". По същото време семейството на Мик се мести в по-здравословния район Уилмингтън, зелен район на средната класа южно от Дартфорд.
Железопътните линии, които ги разделят, в крайна сметка отново ги събират, когато се срещат случайно като тийнейджъри на перон на гарата. Мик е на път за Лондон, за да посещава колеж, а купчината плочи на Чък Бери, които носи, им осигурява общ интерес, който помага да възродят старото си познанство. Кийт се присъединява към групата на Мик и не след дълго двамата се преместват в Лондон заедно с колегата си китарист Брайън Джоунс и сформират Rolling Stones през 1962 г. Те са умишлено създадени от техния мениджър Андрю Муг Олдъм като по-дръзка и по-секси алтернатива на облечените в костюми и изчистени Beatles. Групата постига известен ранен успех в класациите във Великобритания, но не успява веднага да повтори тийнейджърската истерия на своите ливърпулски колеги, поне отчасти защото партньорството в писането на песни между Джагър и Ричардс отнема време, за да се утвърди. В началото те са предимно група, изпълняваща кавъри - вторият им сингъл през 1963 г. е кавър на Beatles - I Wanna Hold Your Hand - и макар че постигат успех в класациите с кавъри на блус и соул класики като It"s All Over Now, Time Is On My Side и Little Red Rooster, скокът към световна суперзвезда не идва до 1965 г., когато Ричардс пуска един от най-емблематичните китарни рифове в историята на музиката в началото на (I Can"t Get No) Satisfaction.
Stones вече не са кавър група; изведнъж блус и соул изпълнителите, които те боготворят, започват да правят кавъри, като Отис Рединг записва версия на Satisfaction три месеца след първоначалното ѝ издаване в САЩ. Изведнъж Rolling Stones стават толкова големи, колкото Beatles, и предизвикват значително повече смущение благодарение на откровено сексуалните си текстове и изпълнения на живо. Като едни от най-ранните - и със сигурност най-изявените - представители на новия либидозен рокендрол, те скандализират сериозните, консервативни общества на Великобритания и Съединените щати и са начело на сексуалната революция, която доминира през втората половина на 60-те години на миналия век.
Stones също така ентусиазирано прегръщат психеделичната революция, водена от съвременници като Pink Floyd, и до 1967 г. Ричардс и Джагър се озовават на грешния край на репресиите на британската съдебна система срещу това явление. Полицията нахлува в парти в наскоро придобитото имение на Ричардс и Мик и Кийт са арестувани. Джагър е осъден на три месеца затвор, след като е открит с четири таблетки амфетамин, докато Ричардс е осъден на една година за това, че е позволил да се пуши канабис в имота му. Тези сурови наказания са предназначени като възпиращ фактор за другите, но имат обратен ефект, като Times осъжда решението със заглавие, цитиращо Александър Поуп: "кой чупи пеперуда на колело?" Месец по-късно Апелативният съд отменя присъдата на Кийт поради липса на доказателства, а Джагър получава условно освобождаване.
Трудно е да се надцени въздействието на този инцидент върху британското общество, като се появява ясен разкол между твърдолинейните консерватори, които искат да смажат разрастващото се младежко движение, и по-либералните - и влиятелни - фигури от естаблишмънта, които се застъпват за по-снизходителен подход. Въпреки че Кийт и Stones са предизвикали този разкол, те не избират да участват в дебата, предпочитайки вместо това да празнуват новия кодекс на секса, наркотиците и рокендрола чрез действията си. Ричардс е известен с това, че следва това хедонистично кредо по-усърдно от повечето.
През следващите няколко десетилетия той рядко е виждан без запазена марка на бутилка Джак Даниелс под ръка и е замесен в още четири добре оповестени ареста за притежание на различни наркотици през 70-те години на миналия век (въпреки че нито един от тях не води до съдебно преследване). Легендарната му репутация за ексцесии нараства до точката, в която продължаващото му оцеляване става - и остава - нарицателно за изключителна издръжливост, но Кийт най-накрая забави темпото, обявявайки през 2018 г., че "Спрях да пия. Писна ми от това... Точно както от всички останали неща." В продължение на много години изглежда, че Кийт ще се пречупи в колелото на начина си на живот, но той и Rolling Stones продължават да пълнят стадиони по целия свят, като турнето Sixty през 2022 г. - отбелязващо шестдесетата годишнина на групата заедно - продава над 700 000 билета.
Кийт не е спрял да свири, нито пък е спрял да агитира за промяна. Може би вече не е в състояние да причинява разколи в обществото чрез публичния си хедонизъм, но огромният му успех му позволява да помага по други начини и е известен не само като щедър филантроп, но и като човек, който е готов да дарява времето и парите си за важни каузи. Той е особено активен в насърчаването на екологични проекти, включително даряването на произведенията си на изкуството в подкрепа на фонда "Синьо сърце" на Ла Мер и Проект 0, група, която има за цел да почисти океана и да възстанови кораловите рифове, особено подходяща кауза за мъжа, който играе бащата на капитан Джак Спароу в "Карибски пирати".
Той е и ентусиазиран покровител на изкуствата, като работи в тясно сътрудничество с благотворителната организация Musicares в подкрепа на затруднени музиканти и други артисти, докато на световната сцена той и неговите колеги от Rolling Stones са направили значителни дарения за хуманитарния апел за Украйна на Комитета за извънредни ситуации при бедствия (DEC). Изглежда, че докато този истински супергерой продължава да се движи, той ще продължи да се отплаща и на феновете, които е вдъхновявал повече от шест десетилетия.