Фабрицио Паризи и Тимас за призраците и сенките като творческа муза
Съвместният им сингъл The Ghosts Behind, вдъхновен от документалния филм "Чия е тази песен?" на Адела Пеева, кани с елегантната си меланхолия на духовно пътешествие към себе си
Песен, чиято история се предполага, че започва от хуните и се превръща в най-оспорвания шлагер на Балканите, вдъхновява колаборацията на Fabrizio Parisi и Timas - The Ghosts Behind. Диджеят, чиято етно експанзия в глобален ефир стартира със Sunbeams, и магнетичният поп изпълнител включват в сингъла основния мотив от мелодията, известна у нас като "Черни очи имаш моме".
С елегантната си меланхолия The Ghosts Behind кани на духовно пътешествие към себе си и вече е част от плейлистите на знакови за клубната култура имена като Пако Осуна, Пол Оукънфолд и Дон Диабло.
Сингълът е реализиран с подкрепата на Национален фонд "Култура" - НФК, и вече се радва на суперлативи от радиостанции в САЩ, Великобритания, Мексико, Нидерландия и Гърция.
Срещнахме се с Фабрицио Паризи и Тимас, за да поговорим за призраците като творческа муза и за всичко, което им предстои на денс хоризонта.
- В свят, в който в центъра на всяка песен обикновено лежи лична драма, вие двамата черпите вдъхновение от документален филм за създаването на The Ghosts Behind. Как се случи това?
Фабрицио Паризи: Вместо да разказваме лични истории, с Тимас решихме да се вдъхновим от една изключително красива мелодия, представена в документалния филм "Чия е тази песен?" на Адела Пеева.
Тази мелодия има корени, които някои проследяват чак до хуните, и е част от фолклора на над 20 нации. Всяка култура я интерпретира по свой начин - като любовна песен или революционен химн.
Това не можеше да не ни плени и ни вдъхнови да създадем The Ghosts Behind. В същото време решихме да не добавяме текст към основната тема, за да може всеки да я почувства и изпее на своя език. По този начин да отдадем почит и на музиката като универсален език.
Тимас: Изкуството не винаги трябва да крещи "Аз". Понякога то прошепва "Ние".
Когато гледах филма на Адела Пеева, нещо в мен се преобърна. Мелодията отекна като забравен сън. Усетих, че това не е просто песен - това е рана, оставена от поколения, която все още тупти. Не можеш да чуеш такава музика и да я подминеш. Тя те повиква - и ние просто отговорихме.
- Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте, докато работихте по клубната версия на този балкански шлагер?
Фабрицио Паризи: Едно от основните предизвикателства беше да "излезем" от всички предишни версии и да го чуем в главите си по един неутрален начин - така, че да звучи актуално за 2025 година, но същевременно да носи онзи древен и мистичен полъх. Бих се радвал, ако сме успели поне малко да постигнем това.
- Как се събраха Фабрицио Паризи и Тимас в колаборация? Каква е историята на вашето познанство?
Тимас: Запознахме се преди няколко години, когато Фабрицио беше мой гост в едно предаване. От първия разговор споделихме общи виждания за музика, изкуство, любов към етно мотивите.
Фабрицио Паризи: Познаваме се с Тимас от доста време. Аз съм продуцирал негови сингли и често сме си говорили, че някой ден ще направим колаборация... и ето, че този момент настъпи.
- Коя е главната героиня във видеото и чия е заслугата за мистичната концепция?
Фабрицио Паризи: Александра е главната героиня във видеото... The Girl behind the Mask. Тя успя превъзходно да пресъздаде всички емоции и страхове, които превърна в танц. Цялата концепция, хореография и костюми са дело на Пламена Боева - човекът, който вникна още по-дълбоко в The Ghosts Behind. Много ѝ благодарим за всичко, което направи!
Аз лично никога не съм обичал да присъствам във видеоклипове, а в The Ghosts Behind по никакъв начин не искахме вниманието да се фокусира върху нас.
Тимас: Александра е сила. Енергията ѝ в движението е това, което звукът ни търсеше - тя буквално въплъти "призрака" на тази мелодия.
Избрахме да сме само сенки във видеото, защото не искахме егото да стои в центъра.
- Как се справяте с личните си "призраци" - борите ли се с тях, опитвате ли се да ги разберете и опитомите под някаква форма?
Фабрицио Паризи: Имам свои призраци - като всеки човек. Понякога се появяват в най-тихите моменти, когато музиката спре. Не се боря с тях. По-скоро съм се научил да ги слушам.
Те ми напомнят откъде идвам, какво съм преживял, кого съм загубил, кого съм наранил, кой ми е отвърнал със същото и защо правя това, което правя. Музиката ми често започва именно от тях. Не ги виждам като врагове, а като сенки, които просто искат и трябва да бъдат разбрани.
Тимас: Не ги гоня. Каня ги. Говоря с тях. Давам им сцена. Призраците са спомени, страхове, вина - те не изчезват, но могат да станат муза.
- Каква е рецептата ви за добре прекарано лято?
Фабрицио Паризи: За мен лятото е като тиха мелодия — не търси внимание, но остава дълбоко в теб. То не се измерва с километри или места, а с усещания. Това е моментът, в който светът забавя темпото и ти най-сетне чуваш вътрешния си ритъм. Понякога вдъхновението идва точно тогава, когато спреш да го търсиш.
Лятото е състояние, в което си достатъчно свободен, за да се изгубиш — и точно затова се намираш.
Тимас: Истинско лято е онова, в което душата ти се движи повече от тялото. За мен това значи - изгреви със слушалки, безкрайни пътувания, сцени под открито небе и нощи, в които хората танцуват сякаш се освобождават от всичко.
А когато има и любов - лятото става вечно.
- Какво ви предстои до края на годината?
Фабрицио Паризи: Заедно с Тимас работим по още няколко трака и със сигурност до края на годината ще излезе още нещо от нашия "тандем".
Замисляме и тази колаборация да се превърне в лайв DJ сет, който ще е предимно базиран на етно и афро елементи. Освен това, ще излязат и няколко мои сингъла, така че предстоят доста интересни неща.
Интервю на Надежда ПОПОВА