Какво си представяте като чуете черен път? Може би първото нещо, което ви изниква в съзнанието е път, който няма алфалт или друга покривка.

Съвсем друго значение обаче придобива израза "тръгнал си по-черния път". И за добро или лошо може би всеки един от нас в даден момент от живота си е тръгнал по него.

Когато се срещнахме с певеца Iskrata, разбрах, че има и трето значение на този израз. Признавам си, че преди да застане пред мен не очаквах толкова позитивен човек, но в момента, в който прекрачих прага на вратата ме посрещна с една топла усмивка, която бързо разчупи леда между интервюиращ и интервюиран. 

Звездата му изгрява преди много години на сцената на риалити предаване, в което стига чак до финала. И както той самият казва "това участие беше ключово за моята кариета". Бързо след това бива забелязан от голяма музикална компания, в която прави едни от най-известние си песни.

С него си говорим за това, какво налага напускането му от нея, за чувството да мълчиш за повече от 5 месеца, след като си станал шампион по бийтбокс, кой е черният път, от който трябва да се пазим и как идва вдъхновение му за създаване на музика. 

Нека започнем първо с едно от най-новините ти парчета, а именно "Черният път". Как се роди идеята за песента?

Песента "Черният път" е нещо като предупреждение към отсрещната половина от едни взаимоотношения. За това, че жената трябва да се пази сама. Фразата "Аз съм черният път, казах ти да не вървиш след мен" означава, че дори всичко да изглежда красиво в една връзка, то несъмнено може да бъде и опасно за емоционалното състояние. Тук може да се приеме, че наред със загрижеността, която проявявам, отказвам да поемам отговорността за другия човек, вместо него.

"Черният Път". Защо точно това заглавие и какво олицетворява то?

Избрах го поради две причини. Първата е, че тази фраза е ключова в песента, а втората се крие в това, че е добре едно заглавие да може лесно да се обвърже с визуална картина, която да изниква в съзнанието на човек. Колкото по-ясно текстът рисува картина, толкова по-лесно е за слушателя да си я представи и да я запомни.

За един творец е много важно да има вдъхновение, за да създава изкуство. Твоето откъде идва?

При мен песните са пряко свързани с личния ми живот, защото черпя въхновение от свои лични истории. Няма как да си интересен творец, ако си скучен човек. Затова хората на изкуството трябва да преминават през много и да изживяват палитри от разнообразни емоции: цветни, щастливи, тъжни, скучни, опасни, болезнени. И всичко това, за да може после да ги разкажат чрез песен, картина, или друг вид изкуство. При мен посланията и текстовете са пряко обвързани с истории, в които много хора биха се припознали. Точно там е и магията на музиката - разказвам какво съм преживял и някой непознат за мен човек слуша песента и се сеща за своя история.

 

Снимка: Иван Христов

Всички твои песни ли са написани по лични история?

Да, но ще излъжа, ако кажа, че няма и такива, които са художествено украсени. В други пък не съм разказал всичко, защото не е подходящо. Опитвал съм да пиша и текстове, които са основани на лафове, фрази или народни скоропоговорки, но се оказа, че не е моето нещо. С времето започнах да гледам на вдъхновението по малко по-различен начин, а именно, че не може да се разчита на него. Не винаги го има, идва само понякога, а тъй като аз не искам да си давам опцията да бъда активен само понякога, си наложих правилото да се самопринуждавам да преследвам вдъхновението. За една от песните ми "Защо целуваш" вторият куплет просто не ми идваше. Тогава си казах, че докато не го напиша, няма да изляза от вкъщи. Отне ми три дни в изолация и на третия ден вдъхновението дойде, макар и по принуда. И така успях да завърша текста.

Всъщност две години те нямаше на музикалната сцена, като изключим песните с Дара Екимова. Какво прави през това време?

Използвах световните катаклизми да творя. В началото бях в застой и без достатъчно енергия, тъй като бях ограничен от динамиката на ежедневието, на което бях свикнал. След време прескочих този трап и реших, че щом ще съм затворен вкъщи, мога да използвам това време да се развивам. Заложих на вокални уроци, репетиции и писане.

Това да се отдръпнеш за толкова време от светлините на прожекторите беше заради пандемията или имаше друга причина?

Главната причина беше пандемията, но имах и период, в който си търсих нов екип хора, с който да работя. Това, разбира се, отне време. Затова реших да изчакам, както направиха и много други мои колеги. Всяко издаване на песен или видеоклип е и голяма инвестиция и ако нямаме участия, то нямаме и нужната възвращаемост.

Спомена, че си търсил друг екип, с който да започнеш работа, а един от най-извесните ти песни песни бяха направени, когато беше в друга музикална компания. Сам ли взе решението да се разделиш с тях и да поемеш напред без подкрепата им?

Все едно започваш от нулата. Имах няколко разговора с лейбъла, в който бях няколко години и се разбрахме, че и за двете страни е по-добре да приключим съвместната работа. Разделихме се с добри чувства едни към други. В момента съм изцяло самопродуциращ се и работя с момчетата от МUZE Мusic, които ми движат маркетинг, мениджмънт, дигиталното разпространение - другите изключително важни части на музикалния бизнес.

Снимка: Иван Христов

Сега ще те върна малко назад, когато участваше в едно риалити предаване откъде започна и твоята кариера. Как се реши на тази крачка и към днешна дата отчиташ ли я като правилната, след като изгради успешна кариера?

Явих се на кастинга, въпреки че в началото се противих на идеята да влизам в подобно риалити шоу, защото изпитвах притеснение от камерите и тази голяма аудитория. И преди се бях качвал на сцена пред голяма публика, но това определено е друг тип изява. В момента, в който усетих, че не ми се ходи- знаех, че трябва да отида. Минах през кастингите и стигнах до финалите. Това беше ключов момент за моята кариера. Успях да преборя тази неувереност, която имах, а това не е малко. Изградих и много нови контакти, които ми бяха полезни занапред.

В това риалити ти се изправи пред Любен Дилов син, Ицо Хазарта, Асен Блатечки и Михаела Филева. Към днешна дата имаш не едно парче с нея, но смяташе ли, че един ден ще се качиш на една сцена с нея?

Ако трябва да бъда честен, изобщо не съм мислил, че ще се случи. Преди време мечтата ми беше да пуснат моя песен по радиото и се замислих, че отдавна съм надминал това свое желание. Припомних си, че трябва да бъда благодарен за всичко, което ми се е случило и че всъщност съм осъществил много повече от тази моя малка мечта. Тогава не съм си мислил, че ще имам песни с Графа и Михаела. Не предполагах, че ще оставя своя принос за едни от големите хитове на българската поп музика през последните няколко години и че ще работя с изпълнители като Миро, Павел и Венци Венц, Дара Екимова, Папи Ханс, Дара, та даже и Азис. Благодарен съм за всичко.

Когато спомена всички тези певци, не мога да не те попитам дали има определен човек, с когото искаш да направиш дует, но не си успял до този момент?

Искам да направя дует с Миро, като това даже го обсъждахме, но така и не реализирахме. Харесвам го като човек и изпълнител и смятам, че може би ще си паснем много. Други, с които можем да направим добра колаборация трио, са Алекс и Влади, тъй като ми харесва музикалната и имиджова линия, която следват, както и вокалните им възможности.

Спомена изпълнители, които са само от поп музиката, но има ли и такива, които са от друг жанр, тъй като преди малко сподели, че си бил замесен в проект с Азис?

Имал съм предложения от поп-фолк артисти, както и за дует, така и за създаване на музика, но ако и аз вляза там, ще стане страшно (смее се). Поп-фолкът не е моя стил музика и няма да се чувствам комфортно, затова отклонявам тези предложения. Имам песен, която е правена за Азис и е със звучене поп/регетон, както и за Анелия и Дамян Попов, но аз си оставам в поп музиката.

А от чуждестранните?

Човек трябва да бъде реалист, но екстремно смелите мечти са задължителни. В ролята си на музикален продуцент и композитор имам сериозни амбиции, но докато живея в България и пея български песни, като изпълнител ще действам тук. В момента работим активно по колаборации с чуждестранни артисти, което е много хубаво както за мен, така и за други български изпълнители и автори. Засега, за съжаление, никой не взима българската музика насериозно, защото не сме се доказали. Не сме конкурентноспособни като звук и продукция на световно ниво, така че първо трябва да повишим качеството на българската музика.

Имаш не малко песни с известни изпълнители като Михаела Филева, Дара Екимова, но можем ли да очакваме от теб дуети с други изпълнители?

Повечето песни, които съм подготвил са самостоятелни. Имам и такава, която подготвихме преди три години с една сръбска изпълнителка и в нея пеем на българо-сръбски. Ще я пуснем съвсем скоро.

За съжаление лятото вече приключи, но ще ни разкажеш ли как премина твоето и какво прави през летния сезон?

Летният сезон мина прекалено бързо, точно започна да ми става приятно и той приключи. Дори не успях да стигна много пъти до морето. Последните три седмици си взех една по-дълга почивка по нашето черноморие, а след това и до Гърция. Търсих си място, където да не е шумно, за да мога да си почина, тъй като моята работа е свързано с доста музика. Бях и на не малко участия, като повече от тях бяха по-скоро частни партита. В последно време забелязах, че при поп изпълнителите намаляха клубните изяви и повечето от тях се ориентираха към концертните.

Снимка: Емануил Алберт

Каза, че си успял да си починеш, но кой е твоят начин да релаксираш?

Имам няколко дейности, с които го правя. Едната е активен спорт - най-вече вдигане на тежести и бокс, по този начин изкарвам добре натрупалия се стрес. Друго, което много обичам да правя, е да чета и това ми заема голяма част от свободното време. В момента съм се насочил към различни видове науки като психология, философия и анатомия на тялото. Това са теми, които ме интересуват. Психологията е тясно свързана с творчеството, защото ние сме човешки същества, а музиката е елементът, който провокира емоции и мисли. Затова ми е интересно да опозная света, който ме заобикаля, както и мен самия. Фисолофията ми дава креативни гледни точки за разбирането на живота, а анатомията ми допада, защото искам да съм сигурен, че се грижа добре за тялото си. Друго мое любимо хоби е парфюмерията - готина посока, чрез която мога да експериментирам с усещания, които са отвъд музиката.

Как се отключи това философско в теб и имаше ли някакъв преломен момент в твоя живот, за да се обърнеш към този вид литература?

Имах един спортен инцидент и се наложи да ми правят операция на носа, а оттам се получи и усложнение с гласните струни и загубих гласа си. Не бях добре около две години, а това се случи точно след като бях станал шампион по бийтбокс и си мислих, че ще се развивам тепърва в този посока. Това беше голям удар на ментално и емоционално ниво. Прекарах в мълчание 5 месеца. Фактът, че не можех да говоря, определено подейства на възприятията ми към света. Този период ме провокира да изведа от себе си качества, които преди това не бяха изведени. Не знаех дали ще успея да се възстановя. Имаше два варианта. Единият беше да се депресирам, а другият - да използвам това, с което разполагам. Избрах втория вариант и това доведе до моя прогрес и задълбочаване. Тогава се запалих да чета повече философска и психологическа литература.

Сега да обърнем малко внимание на социалните мрежи, които са много важни за хората в тези сфери. Съвсем наскоро ти разкри, че си бил блокиран в Инстаграм за няколко дни. На какво отдаваш случилото се и смяташ ли, че това е свързано с някакъв вид цензура?

Отдавам го на видеото си "Черният Път", в което имаше две момичета, които се целуват. Заедно с Емануил Алберт снимахме клипа и искахме да отправим посланието, че навсякъде около нас има изкушения и ние не трябва да им се поддаваме. Обаче доста хора видяха само изкушенията и това направи посланието ни неуспешно. Имаше неводолни и от това, че клипът е твърде провокативен заради облеклото на момичетата. Съответно получих голям брой репорти, отправени към моя профил и акаунтът ми беше деактивиран за определен брой дни.

Снимка: Емануил Алберт

В песента "Черният път" пееш ли за определен човек?

Както вече споделих, пиша песните си по свои истории, но никога не съм казвал конкретни имена в тях. Държа много на личното си пространство, но е факт, че лирическите героини в песните ми са действително съществуващи лица.

Освен "Черният път" наскоро ти издаде и друго парче, което се казва "Първи и последен", но защо ремикс?

Написах песента малко преди пандемията, а по-късно създадох и музиката и аранжимента. Сам направих втора версия (ремикс) и решихме в края на лятото да пуснем първо нея, а оригинала - през есента. Към края на нашия разговор би ли споделил какво точно да очакваме занапред от теб?

Подготвил съм още много парчета, с които да започнем ударно есенния сезон, като 5 от тях са по-лирични и по-бавни с хубави текстове. След тях може да очаквате ударни тракове. Имаме план какво трябва да се пуска занапред и определено не съм скучал през пандемията, а създадох много интересни тракове.

 

Снимка: Грациела Иванова