Как Мерил Стрийп направи Миранда Прийстли културен феномен?
Тя надхвърля рамките на модата и киното и се установява като архетип на модерния лидер
Мерил Стрийп е абсолютна икона на киното. Тя е актриса, която не просто играе роли, а ги трансформира в културни явления. Носителка е на три награди "Оскар", осем "Златни глобуса" и цели 21 номинации за най-престижната филмова награда в света - рекорд, който я поставя в собствена лига.
Вече на 76 години, с над 60 филма зад гърба си и кариера, започнала още през 70-те, тя е създала някои от най-запомнящите се женски образи в киното - от емоционалната и трагична Софи в "Изборът на Софи", през железния портрет на Маргарет Тачър в "Желязната лейди", до страховитата, властна и хипнотизиращо харизматична Миранда Прийстли в "Дяволът носи Прада".
Иронията е, че именно тази роля, една от най-безмилостните и сатирични в кариерата й, я прави необичайно разпознаваема и за мъжката аудитория. "За първи път, когато мъж ми каза, че ме разбира, беше след този филм", шегува се Стрийп.
Миранда Прийстли, със своя сериозен поглед и хладнокръвен перфекционизъм, се превърна в емблема на съвременната жена лидер - едновременно обичана и демонизирана.
Широко известен факт е, че образът й е вдъхновен от реална фигура - легендарната редакторка на Vogue, Ана Уинтур. Лорън Уайзбъргър, авторката на едноименния роман, е бивша асистентка на Уинтур и черпи вдъхновение от личния си опит, за да създаде литературната версия на модната тирания.
В този ред на мисли "Дяволът носи Прада" се завръща. Почти две десетилетия след премиерата на оригиналния филм от 2006 г., Disney потвърди, че работи по продължението. И ако в първата част Миранда бе несъмнено на върха, сега тя ще бъде изправена пред нов тип предизвикателство: как да оцелее в дигиталната епоха, където списанията бавно умират, а инфлуенсърите диктуват вкусове.
Историята ще бъде вдъхновена от втората книга на Уайзбъргър - "Отмъщението носи Прада: Дяволът се завръща" (2013), но филмовата адаптация ще поеме в своя посока. Очаква се фокусът да падне върху самата Миранда, която се опитва да задържи влиянието си в свят, който бързо се променя. Междувременно Емили, роля, в която се превъплъщава актрисата Емили Блънт, вече е изпълнителен директор в модна корпорация, контролираща сериозен рекламен бюджет - актив, който Миранда отчаяно се опитва да привлече. Това преобръща познатата йерархия: някога зависимата асистентка сега държи козовете.
Все още няма официално потвърден актьорски състав, но очакванията са, че Мерил Стрийп, Емили Блънт и Ан Хатауей ще се завърнат в ролите си.
През 2023 г. Блънт и Хатауей загатнаха в интервю за Variety, че биха се включили отново. "Не знам дали някой от нас е очаквал този филм да се превърне в такава класика. Но хората го цитират постоянно. Това е проектът, който промени живота ми", призна Блънт.
А Мерил Стрийп остава завинаги в центъра на диалога за жените в киното.
Извън екрана тя е активен глас за женското представителство в индустрията. Нееднократно е заявявала, че когато е започнала кариерата си, "жените бяха украшение на сюжета, не негов двигател".
Днес обаче тя е символ на това как женските образи могат да бъдат силни, интелигентни, амбициозни и сложни - също толкова централни, колкото и мъжките. Актрисата не само превзема всяка сцена с присъствието си, но и вдъхновява поколения актьори със своята работна етика. Когато Мерил излезе на екрана като Миранда през 2006 г., светът получи една икона. Образът на безупречно облечената, властна и безкомпромисна главна редакторка предефинира не само представата за "силната жена" в киното, но и провокира дискусии за лидерството, властта и очакванията към жените в позиции на контрол.
На пръв поглед тя беше антагонистът, но публиката не спря да се пита: "Наистина ли е тя лошата? Или просто прави това, което мъжете отдавна правят, без да им се държи сметка - изисква съвършенство, управлява с железен ред и не търпи слабости?"
След филма името Миранда Прийстли се превърна в нарицателно за жените, които знаят какво искат и не се извиняват за това. Мемета, социални анализи, статии и дори TED лекции използват Миранда като пример за феминистки парадокс: силна жена лидер, която е обожавана и осъждана едновременно.
Определено Стрийп добавя многопластовост в персонажа - зад студената фасада прозира изтощена, но гениална жена, която е извоювала всяка стъпка нагоре в свят, доминиран от мъже. Миранда можеше лесно да остане просто поредният "зъл шеф" - стереотип, често срещан в киното. Но Мерил прави нещо различно. Вместо да изиграе Прийстли като шумна диктаторка, тя избира тиха интензивност. Репликите й са хладни, а присъствието й изпълва стаята без нужда от повишаване на тон.
Самата Мерил настоява героинята й да бъде сложна личност с нюанси. В интервюта актрисата разкрива, че се е вдъхновила не толкова от прочутата Ана Уинтур, а от лидери като Клинт Истууд и като цяло хора, които не повишават тон, но внушават страхопочитание.
Така Миранда се превръща в жена, разкъсвана между властта, перфекционизма и личната самота особено видимо в сцената, в която тя се появява без грим, разкрита и уязвима.
Стрийп получава номинация за "Оскар" за ролята, а персонажът й остава жив в съзнанието на публиката почти 20 години по-късно.
Миранда Прийстли не е просто роля, тя е културен символ. Благодарение на Мерил, героинята се превърна в сложен образ на женската сила, самота и цена на успеха. Тя надхвърля рамките на модата и киното и се установява като архетип на модерния лидер.
Определено Миранда успя да се настани трайно в поп културата като символ на силата, която невинаги изглежда удобна, но винаги е ефективна. А в свят на преходи, Мерил остава константа - в изкуството, в силата на женските образи и в непреходната класа.