Звездата на Калоян Минев изгря с ролята му в тийн филма "XII а", в който си партнира с Радина Кърджилова и Дарин Ангелов. В лентата той играе металист, който е абсолютен непукист, но сам казва, че е пълна противоположност на образа си. Всъщност, всеки, който проведе дори и кратък разговор с него, ще се убеди, че е точно така. Основното нещо, отличаващо актьора от персонажа му на голям екран, е ведростта и доброто му чувството за хумор, което понякога прелива в здравословна доза самоирония, показваща, че гордостта и предразсъдъците не са по неговия вкус.

След дебюта си в киното, Калоян участва в уеб сериала "Следвай ме", в който се снима и Христина Христова - Тита. Посредством него той изцяло затвърди позициите си като любимец на младото поколение в България. Тъкмо яхнал вълната на славата обаче, Минев изчезна...

Днес той е в Англия, където работи по много специален проект. Пред Life.dir.bg, в типичния за него ведър и закачлив стил, той разказа повече за обратите и важните решения в живота си.

Здравей, Калоян! Къде те заварвам в момента?

Здравей! В момента ме хващаш на Kingsway в Covent Garden, Лондон, след дълъг работен ден.

Вижте снимки на Калоян >>

Преди време каза, че би живял в Англия... Явно думите ти се превръщат в реалност. За постоянно ли си там или планираш да се върнеш отново в България?

Думите се превръщат в реалност, това е факт. Стига да не са празни приказки... Що се отнася до връщане - да. Често пътувам. Понякога имам и работа в България. Радвам се, че разстоянието не е дълго, само 3 часа със самолет. Колко му е? В 21 век човек може да бъде на 3 различни места едновременно (смее се).

Каква бе причината да заминеш за Обединеното кралство?

Тя дойде съвсем неочаквано. Едно лято аз и един от най-близките ми приятели - Марин Рангелов, актьор в Народен театър "Иван Вазов", решихме да отидем до Лондон да видим свят, да си отворим малко очите за Земята и хората (смее се). Така се случи, че съвсем неочаквано ни дойде идеята да пуснем няколко (около 40) имейла на различни агенти в Лондон, ей така, да видим какво ще стане. В крайна сметка отговориха и на двама ни с покана за интервю. Аз реших да оставя всичко, което бях постигнал до този момент в България, за да се хвърля в дълбокото. Е, в края на краищата не ме приеха в агенцията, което по-късно се оказа поредният обрат, за който тогава не дори и не подозирах, че е за добро. Бях доста разстроен, но впоследствие стана така, че "Jupiterlights Mentor and Management" ми предложиха договор и сега Юлиан Костов и Мартин Мендикаров са ми мениджъри. Това е мениджмънт агенция, която цели да създаде мост между български актьори и индустрията на запад. Изключителни хора и професионалисти! В момента съм благодарен за всичко, което ми се случи, както и за това, през което минавам.

Снимка: Официален профил в Instagram

Би ли споделил повече за проекта, върху който работиш?

Актьор съм в най-голямото Immersive Theatre Show в света - Variant 31. Открихме го съвсем наскоро, по-точно на 13-ти септември в центъра на Лондон, в сърцето на West End. Най-лесното определение за него би било, че представлява нещо между театрално представление, компютърна игра на живо, която има елементи на ескейп стая. Като жанра на самото шоу е ужас. Изключително интересно е! Никога през живота си не съм си и представял такова нещо, а в момента имам невероятната възможност да бъда част от него. Успоредно с това имам щастието да снимам и в пълнометражна английска продукция, за която също много се вълнувам!

Можеш ли да разкриеш нещо около този филм?

Сюжетът разказва историята на викторианския поет Франсис Томпсън и неговия живот. Интересното е, че той се счита за Джак Изкормвача, тъй като в поезията му има препратки, които съвпадат с факти около серийния убиец в Уайтчапъл.

Каква е ролята ти в лентата?

Последните години от живота си Томпсън е прекарал в манастир... Моята роля е на монах. Много бих искал да споделя повече, но не мога.

Всичко това не пречи ли на обучението ти в НАТФИЗ?

Толкова много съм научил в НАТФИЗ, толкова съм благодарен за тези, макар и само, 3 години. Благодарен съм също и за благословията на Мастъра (а.б.: говори за проф. Стефан Данаилов), който и за миг дори не се опита да ме разколебае да последвам мечтата си, както и на всички преподаватели през обучението ми там. Нямаше как да съм тук в момента, ако бях продължил обучението си там. Не ме разбирай погрешно, обичам академията, но това са различни етапи от живота, не са ли? Птичето излита от гнездото, когато се чувства готово. Може да падне и да прекърши крила в земята, може и да полети, нали?

Снимка: Официален профил в Instagram

Съжаляваш ли за решението си? Определяше НАТФИЗ като правилното място за теб.

Няма нито едно нещо, за което да съжалявам... Много силно се мъча да се сетя за такова, но не мога. Знаеш ли, онова "малко гласче", което ни говори отвътре никога не лъже. Просто трябва да свикнем да го слушаме. Това е, на което аз се уча в момента. В този ред на мисли - не съм имал и миг колебание за това дали съм взел правилното решение. То се усеща. Много добре помня деня, в който самолетът излетя първия път, когато заминавах. Никога няма да забравя този миг! Страх те е от неизвестното, от това, че не знаеш какво те чака, отиваш на м*****а си да преследваш едно желание, без никаква идея какво се случва, в същото време знаеш, че това е правилното решение. Просто знаеш, бе! И точно това гласче ти шушне: "Всичко ще е наред, аз ще те водя". В такива моменти нямаш друг избор, освен да го следваш безрезервно.

Как се промени животът ти, след като напусна България?

На първо място се промени мисленето ми. Мирогледът и психиката ми. Подходът ми към хората и най-вече към ситуацията.

Знам, че обичаш модата и екстравагантните облекла, а също така имаше честта да стъпиш на подиума на Sofia Fashion Week. Какво е усещането всички погледи да са вперени в теб?

Разбира се, като всеки човек, искащ да се занимава с актьорско майсторство и мода, усещането да си център на внимание е неповторимо. Всеки ден се будя с тази мисъл (смее се). Все още се занимавам с мода. Имам страхотното щастие и чест да бъда презентиран от невероятната агенция "Ivet Fashion".

Би ли участвал в ревю отново?

Разбира се! Обичам ревюта! Намирам нещо общо между тях и театъра. Модата също е изкуство.

Снимка: Официален профил в Instagram

Кой е филмът, който те накара да осъзнаеш, че искаш да бъдеш актьор?

Като се замисля, не бих казал, че има конкретен филм, който ме е накарал да искам да се занимавам с актьорско майсторство. Има конкретен човек и това е актьорът Димо Алексиев. Преди дълги години, когато бях 5-ти или 6-ти клас, той започна да води школа по актьорство в началното ми училище - 125-то СОУ в Младост 1. Записах се, ей така... ами, хареса ми.

Актьорската професия е магия - човек може да пресъздаде различни епохи, да се превъплъти във всякакви образи и дори да превърне невъзможното в реалност, поне на екран, но няма ли опасност да се изгуби някъде по пътя между множеството персонажи?

Това е доста интересен въпрос, чийто отговор бих искал да знам. Но засега все още ми предстои да разбера.

Ролята, която мечтаеш да изиграеш, е тази на Дориан Грей. Защо точно него?

Защото романът има много ясно послание, което искам да усетя, представяйки моята версия на главния герой.

Метаморфозите и противоречията, изграждащи героя на Оскар Уайлд, сякаш биха били предизвикателство за всеки. Да разбирам ли, че обичаш да провокираш себе си?

Обичам, разбира се. Според мен няма нищо по-хубаво за един актьор от предизвикателството. Истината е, че всеки образ учи. Точно за това съм се спрял на Дориан Грей, защото искам да разбера и неговата гледна точка.

Имаш ли любима мисъл от романа "Портретът на Дориан Грей", в която искрено вярваш и следваш?

Не. Аз не мисля по този начин. Това, в което искрено вярвам и следвам, е това, което усещам. То има значение.

Всъщност, суетата е едно от водещите качества на Дориан, в тази връзка - ти суетен ли си?

Аз съм измислил суетата. Но не тази суета, водена от хорското мнение, което те кара да правиш неща, за да не създаваш лошо впечатление у другите. При мен е повече вътрешно - комбинация между естетика и обсесивно компулсивното ми разстройство. Бърз пример: ако имам черни обувки, панталонът ми е пурпурен, пресичам с черен колан, но топът ми е цвят рубин... не върви! Трябва да са един и същи цвят. Иначе не се връзва.

Снимка: Instagram, @raijekov

Как поддържаш добрия си външен вид?

Най-вече с позитивизъм, щастие и удовлетворение. Доста спортувам, това е вярно, но има вътрешни неща, които се отразяват на външността най-добре. На това разчитам повече.

Спазваш ли някаква диета?

Съвсем не. Просто ям. Не ми остава време да си готвя сам, затова не спазвам и следя каквото и да било.

Можеш да свириш на пиано и китара, същото така умееш да рисуваш и правиш скулптури... Актьорството дори няма да го споменавам. Има ли лимит Калоян Минев?

Границите са нещо, което всеки човек си поставя сам. Аз гледам да не се ограничавам.

През миналия месец беше рожденик, как отпразнува личния си празник?

Обичам да празнувам с любимия човек, със семейството. Така или иначе тази година бях далеч от тях, но за сметка на това, колегите ми от шоуто се постараха да си изкарам един незабравим 23-ти рожден ден. Те са прекрасни!

Какво си пожела?

Знаеш ли, отскоро си мисля колко е прекрасно човек да е здрав. Имах тук едно-две премеждия, нищо сериозно, слава Богу, но това ме накара наистина да се замисля колко е прекрасно когато нищо не те боли и колко е тъжно, че не обръщаме внимание на комфорта. Например, казваш си "Трябва да ида на лекар, много ме боли далака", но никога не си казваш "Колко е хубаво, че не трябва да ходя на лекар, защото всичко ми е наред". Да ценя нещата, които имам е още едно нещо, което животът тук промени в мен.

Казват, че любовта е движеща сила, ти влюбен ли си?

Да, влюбен съм.

Как би се описал с 3 думи?

Целеустремен, щастлив, благодарен.