"Клуб 27" – феномен, легенда или случайност
Числото „27“ е може би най-прочутото в историята на рок музиката – то е придобило митичен статут поради факта, че много музиканти са починали на 27-годишна възраст
Артисти, живели десетилетия наред, сега са събрани в една и съща група, представяна заедно в "Рая на рокендрола".
Някои хора приписват свръхестествени влияния или конспиративни теории, за да докажат, че това не е просто съвпадение, визирайки прословутият "Клуб 27". Хората често митологизират тези музиканти в рок богове и богини, а понякога смятат ранната им смърт за някак неизбежна. Това бяха реални хора, чиято гибел по една или друга причина, ги сполетя едва на 27 години.
Числото "27" е може би най-прочутото в историята на рок музиката. То е придобило митичен статут поради факта, че много емблематични музиканти са починали на тази възраст. Сега тя е свързвана с определена мистика и с общата представа, че важни артисти умират млади. Много от тях са водили динамичен живот, като причината за смъртта им често е била злоупотреба с наркотици и алкохол или самоубийство.
Наистина ли има значение на колко години са били?
За добро или лошо, "Клуб 27" е забележителен феномен. Използвайки това като основа, имаме възможност да разгледаме как ние като общество се отнасяме към таланта, изкуството, славата, смъртта и наследството. Като изследваме индивидуалните биографии, ние търсим подробности около живота на тези талантливи, но проблемни човешки същества. Това излиза извън рамките на болезненото увлечение по известните смъртни случаи на рок звезди, както и на пикантните подробности или може би случайности, свързани с общата възраст на смъртта. Феноменът "27 смъртни случаи" започва да се разпространява през началото на 70-те. От тогава светът на рокендрола губи музиканти като: Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Алън "Blind Owl" Уилсън, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Робърт Джонсън и още, и още.
Терминът "Клубът на 27-те завинаги" е въведен за обозначаване на списък с изпълнители и/или творци, починали на 27-годишна възраст, едва след смъртта на Кърт Кобейн. След нея интересът се засилва и започва да се използва и самият термин.
Подобно на много от предишните членове на клубът, Кобейн се бореше с пристрастяването към наркотиците и бремето да бъде възприеман като глас на едно поколение. Официалната причина за смъртта му бе самоубийство, но има и такива, които смятат, че е убит. Съществуват и теории, че умишлено е набелязал момента на смъртта си, за да може да се присъедини към своите музикални идоли. Тази теория започва, когато майка му дава интервю за местен вестник след смъртта му, казвайки: "Сега той се присъедини към този глупав клуб. Казах му да не го прави".
Джими Хендрикс, смятан за най-великият китарист на всички времена и считан за един от най-влиятелните музиканти в историята на рока също "членува" в "27". Един от забележителните аспекти на звукозаписната му кариера е, че изкуството му е създадено предимно в рамките на тригодишен период от 1966-а до 1969 г. След като прекарва години в неизвестност като сайдмен, Хендрикс е открит от Час Чандлър от "Animals", който го убеждава да дойде в Англия. Там сформира групата "Jimi Hendrix Experience", а останалото е история. Той умира на 27-годишна възраст на 18 септември през 70-те. Като официална причина за смъртта се посочва задушаване, причинено от свръхдоза болкоуспокояващи. Въпреки това теоретиците на конспирацията посочват и възможността за самоубийство или убийство.
Кралицата на "психеделичния соул" - Джанис Джоплин умира само 16 дни след Джими на 4 октомври. Като официална причина за смъртта се посочва свръхдоза хероин, която може да е била изострена от злоупотребата с алкохол. Преди да започне самостоятелна кариера, Джоплин е в групата "Big Brother and the Holding Company" от Сан Франциско. Нейният характерен блус стил на пеене я превръща в една от най-емблематичните певици на своето време и смятана за една от най-влиятелните вокалистки. И като много от членовете на "Клуб 27", е живяла труден живот. Бори се с алкохолизъм и наркотична зависимост, като и двете се влошават, когато кариерата ѝ започва да се развива.
Джим Морисън. Подобно на Хендрикс и Джоплин, и Джим с неговата група "The Doors" се появяват на музикалната сцена през 1967 г., смесвайки блус-рок и "психеделия". Морисън се превръща в икона на контракултурата, известен с поетичните си текстове, но и той се бори срещу наркотиците и алкохолът, което води до прекратяване на концертната дейност на групата му. Умира във Франция на 27-годишна възраст на 3 юли 71-а. Твърди се, че е починал от свръхдоза хероин, но тъй като аутопсия така и не е направена, все още се спори относно официалната причина за смъртта му. Една от теориите е, че я е фалшифицирал, за да избяга от капаните на рок славата.
Когато Ейми Уайнхаус умира от алкохолно отравяне лятото на 2011-а, тя става най-известният член на "Клуб 27", след Кърт Кобейн. Нейният стил на връщане към миналото се смята за вдъхновение за много изпълнители, които впоследствие постигат значителен успех. Въпреки кратката си кариера, Уайнхаус постига успех сред критиците и от гледна точка на бизнеса - след издаването на изключително влиятелния си албум "Back to Black" през 2006-а.
Тъй като за влиятелният блус изпълнител Робърт Джонсън има малко документи, около него се е създала легенда. Това, което се знае е, че той умира на 16 август 1938 г. По онова време смъртта му се приписва на отравяне със стрихнин, но и това е широко оспорвано. Мистерията около смъртта му също допринася за значителното му изкуство. Въпреки че записите му се състоят от оскъдните 29 песни, записани през периода 1936-37 г., неговата музика е съществена част от структурата на рокендрола. Джонсън е оценен, едва след смъртта си, когато известни блус китаристи като Ерик Клептън, Джими Пейдж, Джеф Бек и Кийт Ричардс откриват музиката му и се повлияват от стила му на свирене. Малкото информация около вечният му сън, води до теорията, че една нощ Джонсън отишъл на кръстопът в провинциален район на Мисисипи и срещнал голяма черна фигура - Дявола, на когото "продал" душата си, за да стане велик китарист. Този мит стартирал, когато Робърт започнал да свири из дълбокия юг, но не се славил като добър китарист. Един ден изведнъж от нищото, се проявил като експерт в свиренето с технически умения, с които никой друг не можел да се мери. Именно поради тази причина много хора тогава смятали, че бързото му развитие се дължало на някакво свръхестествено влияние.
Със смъртта на актьора Антон Йелчин през лятото на 2016-а "Клуб 27" отново започва да се появява в новините. След загубата медиите започнаха да включват млади актьори и други забележителни артисти като част от "култа".
В преплетените разкази се открояват темите за хроничното нещастие, несигурността, ниското самочувствие, бурните взаимоотношения, депресията, личностните разстройства и пристрастяването. Истинското съвпадение не е възрастта, а фактът, че всеки от тези хора привидно е бил на път към успеха, който в крайна сметка е довел до разруха.
Числото "27" е може би най-прочутото в историята на рок музиката. То е придобило митичен статут поради факта, че много емблематични и революционни музиканти са починали на 27-годишна възраст, която е свързана с определена мистика и с общата представа за това, че важни артисти умират млади.