Кралски афери: Те бяха страстни, но не достатъчно класни за британската корона
Мечтата на някои жени да намерят своя принц на бял кон се сбъдва, но достига единствено до спалнята в двореца
Кралете и принцовете са имали любовници от зората на времето - жени, смятани за достатъчно страстни и желани, за да споделят кралското ложе, но не достатъчно класни, за да станат съпруги. Някои, като Нел Гуин, съквартирантката на крал Чарлз II, са се превърнали в херцогини, докато други, като г-жа Джордан на Уилям IV, са завършили живота си без пукната пара.
По самата си същност да бъдеш кралска любовница е само временно назначение, а не работа за цял живот. И до 20-ти век британското кралско семейство е смятало, че е измислило безпогрешен план как да се отърве от изоставените любимки. Просто казано - да им се плати, за да млъкнат и да си тръгнат. В зависимост от жената, тази стратегия била вратата към славата и богатството - или пътят към гибелта.
Пример за това е Берил Маркам, която вкарва в леглото си двама кралски братя - крал Едуард VIII и Хари (Хенри), херцог на Глостър. Дъщеря на коневъд, тя е част от кенийската компания "Щастлива долина", като съблазнява монарсите, когато братята отиват на турне в Африка през 20-те години на миналия век.
В продължение на няколко месеца тя редува интимните си срещи с двамата мъже, преди окончателно да се спре на глупавия, лековерен Хари Глостър, който, завръщайки се в Англия, я настанява в хотел, разположен срещу задната порта на Бъкингамския дворец.
Скоро тя съобщава на любимия си, че той ще бъде бащата на детето ѝ и с това кралската машина е задействана - Хари, отчаяно влюбен, е разделен от любимата си и заминава на турне из Япония. По това време Берил ражда син, а майката на Хари, кралица Мери, урежда Берил да получава солидна сума пари и да бъде изпратена надалеч.
Сурово отношение? Не е задължително. Берил не само си осигурява доживотна заплата от двореца за връзката си с Хари, но и буквално се смее последна. Детето изобщо не е на херцога и ако той си беше направил труда да преброи месеците от едно до девет, бързо е щял да осъзнае, че той няма как да бъде бащата. Но, благодарение на уменията си в леглото, освен богата, тя става и един от известните пионери в авиацията.
Определено по-малко късмет има Кики Престън, бляскава потомка на свръхбогатото семейство Вандербилт, която живее в Париж и привлича прекалено сексуалния Джордж, херцог на Кент, при първото му посещение в града на любовта.
Кики е луда и опасна, като запознава херцога не само с леглото си, но и с пристрастяващи вещества като кокаин и морфин. Джордж се пристрастява както към жената, така и към нейните наркотици. Когато се връща в Лондон, Кики го последва, но пратеници на бащата на херцога, крал Джордж V, почукват на вратата ѝ и ѝ казват да си тръгне. И тя го прави.
Легендата разказва, че Кики е отнела не само кралските пари, но и детето на принца. Години наред се шушука, че "Кики е родила син на Джордж", а след това е дала детето. Но за първи път слуховете се оказват погрешни - през 1926 г. наистина се ражда кралско незаконно дете, но то не е дете на Джордж - нито на Кики.
Бащата отново е глупакът Хари, херцогът на Глостър, а майката - Вайълет Еванс, дъщеря на канадски въглищен магнат, дошъл в Лондон и с парите и привлекателния си външен вид е въвлечен в кралския кръг. В този случай отговорността за детето е прехвърлена върху колегата му кавалерийски офицер, Иън Карслейк, който се жени за Вайълет и я води в Швейцария, където се ражда бебето, преди да бъде дадено на агенция за осиновяване.
Бракът на Карслейк скоро се проваля и, обзета от разкаяние за загубата на единственото си дете, Вайълет се самоубива през 1951 г., обгазявайки се в спалнята си. По зловещо и трагично съвпадение Кики Престън умира, като се хвърля от балкона на хотел в Ню Йорк пет години по-рано.
Но най-странната история за кралска любовница идва от Марджъри Хадън, електризираща брюнетка, която има интимна връзка с принц - след което получава само 5 паунда, за да си тръгне.
Марджъри е съпруга на офицер от индийската армия, който е част от кралския антураж, придружаващ бъдещия крал принц Алберт Виктор, известен като Еди, по време на тримесечното му пътуване из Индийския субконтинент през 1890 г. Че сексуално лудият принц е имал афера с Марджъри е безспорно - адвокатите на кралското семейство по-късно изкупват обратно горещите любовни писма, които той ѝ праща, в отчаян опит да ограничат публичността около аферата.
Но за Марджъри това не е достатъчно. Тя отива в Лондон - изоставяйки съпруга си и трите си други деца - твърдейки, че новороденият ѝ син Кларънс е на принц Еди. Въпреки че детето не е от него, това, което следва, е луда, объркана и замайваща история, достойна за холивудски филм.
Марджъри се озовава в къща за гости в Падингтън с вероятния баща на детето ѝ, офицер от Кралските шотландски граничари, преди да се скара с кралски служители и да поиска пари и признание. Но нейният кралски любовник, принц Еди, вече е мъртъв, отнесен на 28-годишна възраст от грип. След като договарят връщането на писмата му, придворните се чувстват достатъчно уверени, за да наредят на Марджъри да напусне страната - купувайки ѝ еднопосочен билет обратно до Индия само с 5 паунда джобни пари.
Това тласка красивата изкусителка по спираловиден път, променяйки името си от Марджъри на Мери, а после и на Мария - и съпрузите ѝ също толкова често. Съпругът ѝ прекратява брака, след което тя се забърква с местен лекар, което завършва с печално известен бракоразводен процес през 1898 г.
Спускането ѝ по социалната стълбица започва. Омъжва се за друг войник - този път за подофицер от Кралския Уорикширски полк - и когато това не се получава, мъж на име Горболд, работещ в търговията с обувки, я отвежда в Австралия. За да го примами, тя намалява възрастта си с десет години и лъже за произхода си.
Но скоро Горболд умира и тя се връща в Лондон, където през 1912 г. - вече алкохоличка и обзета от психични проблеми - е арестувана пред Бъкингамския дворец с два заредени пистолета. Казва, че иска кралското семейство да купи два имота, които притежава. Някогашната любов на бъдещ крал очевидно е загубила всякакъв разум и е скрита, за да не бъде видяна никога повече.
Това обаче не е краят. Марджъри убеждава сина си, че е дете на кралската любов. Роден като Гордън Гай Хадън, тя добавя Кларънс като малко име - титлата на принц Еди е херцог на Кларънс и Авондейл - и като Кларънс Хадън той причинява още повече мъки на кралското семейство, когато публикува книга, озаглавена "Крал Джордж, моят чичо", в която претендира за кралската си кръвна линия.
Лудостта, която е заразила майка му, се е предала и на него и след като изпраща писма на крал Джордж V, изискващи пари със заплахи, Хадън казва, че няма да се задоволи с по-малко от еквивалента на 3000 паунда годишно като цена за мълчанието си.
"Кларънс" заплашва да се разхожда по улиците на Лондон, носейки билбордове, наричащи краля негов чичо, преследван е от полицията от Специалния отдел и накрая е арестуван. След предупреждение, той повтаря обвиненията и е хвърлен в затвора. Умира на 52-годишна възраст през 1943 г., вярвайки на лъжите, които майка му казва - че е дете на кралската любов.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}