Лени Кравиц: Не се възприемам за секси, аз съм глупав и смешен
И макар вече на 60, той не просто изглежда впечатляващо - той е впечатляващ
Той е роден между два свята - с душа, разпъната между джаза и рока, между Бахамите и Бруклин, между улицата и голямата сцена.
Лени Кравиц е като добре написана песен - позната, но и носеща нещо необяснимо различно. С кожени панталони във фитнеса и сърце, пълно с философия, той разбива клишетата за това как изглежда един секссимвол.
Снимки на Лени Кравиц през годините ВИЖТЕ ТУК >>
Недостъпен за мнозина, почти митичен понякога, Лени притежава напълно човешка страна. В интервю за The Guardian разказва за корените си, за баща си, за загубите, кучето си, любовта и за един балон, който като дете пуснал да отлети и който останал завинаги в паметта му.
"Когато растях, не знаех нищо за предразсъдъците. Баща ми беше руски евреин, а майка ми от Бахамите. Живял съм и в Бруклин, и в лъскавия Горен Ийст Сайд", казва Кравиц - секссимвол според света, но скромен и дълбок в собствените си очи. "Израснах с артисти като Майлс Дейвис и Нина Симон. Майка ми, която беше уважавана актриса през 60-те, също беше вдъхновение."
Обобщението, че звездите са арогантни, не се отнася до него. Определя себе си като емоционален, уравновесен и човек, който размишлява по-дълбоко. "Майка ми ме научи да се вслушвам. Така се научих да говоря само когато наистина имам какво да кажа."
Освен за личните си отношения Лени споделя и за "най-голямата си загуба" - материална, а не емоционална. "Като дете ми се изплъзна балон и отлетя. Това беше първото нещо, което ме напусна и никога не се върна", казва с усмивка.
Музикант, артист, философ - творец по природа, наследил артистичната си жилка от майка си, той вярва в промяната: "Правете това, което обичате. Променяйте се - промяната е здравословна. Живейте така, че да вдъхновявате другите."
Роден през 1964 г., Леонард Албърт Кравиц израства със сравнително строги родители. Баща му, когото нарича "зелена барета", го възпитава с дисциплина и уважение. Детството му е спокойно - без драми, наркотици или алкохол, рядкост за едно артистично дете в Ню Йорк.
"Татко ме научи, че трябва да се боря за всичко. Не бяхме близки, но с времето изградихме връзка - повече чрез респект, отколкото чрез чувства." Възпитан да бъде истински мъж, Кравиц умее да овладява емоциите си. "Никога не плача. Обработвам всичко в мислите си. Само веднъж съм плакал - когато изгубих кучето си Отис."
Естет по душа, но с афинитет към вътрешната, а не външната красота, казва: "Фен съм на развитите умове. Моят дядо беше пример за подражание. Целият квартал го уважаваше, а в компанията му бяха професори и духовни водачи." Такъв развит ум открива и в актрисата Лиса Бонет - майката на дъщеря му Зоуи. Днес Зоуи е на 36 и по думите му - "най-добрият ми приятел". "Чуваме се по няколко пъти на ден. Тя е най-страхотното същество на тази планета."
Любовта и връзките за него са сакрално пространство. "Бързо преценявам хората. Не бих предложил брак на някого, когото не усещам дълбоко близък."
С Лиса се женят през 1987 г., но се разделят през 1993-а. "Очаквах развода. Беше неизбежен", споделя за най-голямата си любов.
След това влиза в ролята на плейбой, без желание за сериозни връзки. Въпреки имиджа си обаче Лени не се възприема като секссимвол. "Никога не съм се мислил за секси. В училище дори не заговарях момичетата. Виждам се като глупав и смешен човек с дисциплина." Именно дисциплината е неговата сила - дори над желанията си има контрол. "По-важна ми е духовната връзка, отколкото физическата."
Но стига с духовното. Нека поговорим за кожените панталони. Лени тренира с тях. С ботуши. С аксесоари. Това го прави още по-емблематичен. Видео от негова тренировка в кожени панталони отдавна обикаля социалните мрежи. На въпроса "Защо?", той отговаря: "Не се потя толкова, че да се преобличам. Това е моят стил. Така тренирам. Все ми е едно какво мислят другите."
Лени Кравиц е повече от музикант, секссимвол или модна икона. Той е противоречие, което работи - душевно дълбок, но визуално дързък. Строг към себе си, но нежен към другите. Бунтар с мъдростта на цяло поколение в гласа си. И макар вече на 60, не просто изглежда впечатляващо - той е впечатляващ. В кожени панталони, с дълбоки мисли и без грам поза, Лени ни напомня: да си готин не е въпрос на стил, а на присъствие.